0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #20 -: Юли 03, 2008, 06:53:16 am »
Не съм много категорична, че на детето трябва да се дава право да търи биологичните си родители.
Но когато прочетох първия пост в тази тема единственото за което се сетих, е че много от майките ще искат да запазят анонимност. Ако нямат право на тази анонимност много от майките няма да искат да дадат децата за осиновяване. И ако искат да ги убият, това не е задължително да стане след раждането на детето. Лежах в болницата с лаборантка от родилна зала. Тя ми каза, че и сега има аборти в и след 7 месец. Тогава ги убиват и никой не ги съди.
Не зная наистина колко жени биха постъпили така, но смятам, че майката трябва да има права. Трябва да има право да забрави "случая".

Всичко това, разбира не се отнася ако има медицински прични за това. Но отново не детето, а полицията ще търси майката и отново не е нужно тя да излиза от анонимност. И май и тук не съм много сигурна, че е редно. Може би майката може да попълни декларация какво иска.

Може и да съм параноичка, но си мисля, че ако се наруши анонимността на детето или майката ще има много предпоставки за изнудвания.
аз изцяло подкрепям написаното от Тамара,на също мнение съм
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #21 -: Юли 03, 2008, 08:04:43 am »
Аз съм твърдо за това, че детето трябва да знае истината. Знам, че в САЩ преди няколко години са направили нещо по въпроса да няма захвърлени деца по казани, църкви и къде ли не. Толкова е просто-в някои от болниците са направени нещо като прозорци и като ги отвориш има кош. Майка която иска анонимно да изостави бебето си, просто отива там и го поставя. Малко след това, на персоналът по някакъв начин се показва, че има бебенце, което веднага се поема. Майката остава в анонимност, но детето не е оставено безпризорно. Лично не съм видяла това, но разговарях с американец и той ми го каза. Така, рязко е намалял броят на подхвърлените и застрашени от какво ли не деца.
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #22 -: Юли 03, 2008, 09:28:41 am »
Да, децата имат право на научат за биологичния си произход.

Не, биологичните майки нямат право да запазят анонимност, защото за разлика от децата те са направили съзнателен избор и съответно трябва да поемат отговорност поне за избора си (тъй като за детето не са го направили явно).

Принцеска, все едно аз съм го писала. Напълно съм съгласна с теб.
*
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #23 -: Юли 03, 2008, 09:47:38 am »
Здравейте,
реших и аз да се включа в дискусията.

По отношение на анонимността на майката:
Нямаме право да съдим с лека ръка ничий живот и ничие решение. Не мога да знам, по каква причина тези жени се решават на такава стъпка и какви проблеми имат. Някои сигурно вземат лесно такова решение, други - не, не можем да слагаме всички хора под един знаменател.
Мислите ли, че липсата на анонимност би билa достатъчен аргумент за една жена, да се реши да задържи и отгледа детето си? Въпроса е в това, как може да има по-малко убити бебета или осакатени след странни опити за аборт...
В Германия анонимността на майката е законово подсигурена и дори от известно време насам организираха специални бебешки клапи, в които майките могат съвсем анонимно да оставят новородените.(това са клапи на специално обурудвани за бебета стаи, със съответен персонал, в които майката поставя бебето и то директно пада в бебешко кошче) В началото имаше големи дискусии, но май се оказа, че тази система проработи доста успешно. Не знам на изуст точните статистики, но не малко майки са се възползвали от тези клапи и по тази причина е спасен живота на много бебета. Помислете, след като тези жени са родили (в домашна среда) и след това са се възползвали от клапите вместо да захвърлят бебетата си в контейнера, значи все пак са искали да им подсигурят нещо...

По отношение на децата:
Както всички тук и аз мисля, че детето има право да разбере, кои са му биологичните родители. Стига да се знае, кои са те. Четох в един друг форум мненията на осиновени деца (предимно тийнеиджъри). Те като цяло обичат родителите си и нямат никакви проблеми с това, че са осиновени... но много от тях си задават въпроса, защо са били [i]изоставени[/i], чувстват се обидени от това и страдат. Направи ми впечатление, че това са предимно осиновените от бедни страни деца, които са били намерени на улицата и не се знае нищо за произхода им.

Аз си мислех и за нещо друго: Не става въпрос за биологичните родители, тези деца може би имат братя и сестри, с които биха искали да се запознаят...

Желая на всички много успехи и приятен ден!

Съгласна съм с това.
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #24 -: Юли 03, 2008, 09:48:50 am »
Конкретно на въпроса:
Осиновените деца имат право да знаят истината за себе си. Трябва да знаят, че са осиновени. А дали ще тръгнат да търсят биологичните си родители - нека това да бъде техен осъзнат избор. Също смятам, че на едно осиновено дете е добре да се каже още в ранна детска възраст по подходящ начин, така че то да израстне с тази мисъл, а не един ден, в пубертета да се шокира.

Жените /те не са майки/, дали децата си за осиновяване, нека имат право на анонимност, ако желаят такава. Но ако някой ден изоставеното от тях дете ги потърси, не би трябвало да се крият и да лъжат, че не го познават, а да се разкрият и да му отделят нужното внимание.

Отделен е въпросът, че за някаква анонимност може да се говори само в София, Пловдив и Варна. В останалите градове такова понятие почти няма. Русе, например, макар и да минава за голям град, в това отношение е малък. Тук на втората среща с някого се оказва, че жена му ти е била съученичка или, че брат му ти е комшия, или, че той самият е бивш колега на бившето ти гадже и т.н.
Ето ви пример: когато с мъжа ми запознахме моите родители с неговите, се оказа, че майка ми се познава с баща му служебно. Та ние тук сме си като едно голямо село.

Е, за каква тайна, за каква анонимност може да се говори?! Нищи не може да остане скрито. На втория ден след дадено "събитие", половината град знае за него.

П.П.  Напълно споделям казаното от Чандра.

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #25 -: Юли 03, 2008, 10:11:24 am »
Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.
Ако питаш дали имат право да знаят, че са осиновени - да, имат.
Ако имаш предвид да узнаят кои са биологичните родители - не зная.

Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.
Мисля, че ако биологичната родителка не е подхвърлила бебето в казан, а е направила необходимото поне шанс да му даде (т.е. родила е в болница и е дала съгласие за осиновяване), то би трябвало да се зачете нейното желание - ако иска пълна анонимност, да я има. Освен в един случай - при сериозен здравен риск за детето, когато тя или близък кръвен роднина може да помогне - например нужда от трансплантация.

Ако обаче просто избяга от болницата, нищо не трябва да й се гарантира от закона.
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #26 -: Юли 03, 2008, 10:24:13 am »
Децата имат право да узнаят, че са осиновени и да потърсят родителите си, ако желаят това.
Каква отговорност може да се търси от жени,изоставили децата си?Щом искат да са анонимни,нека бъдат.
 
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си!
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #27 -: Юли 03, 2008, 10:32:06 am »
За всички, които смятат, че и детето и майката имат права - как мислите се съчетават те?  Лесно е да кажем - има право детето да знае и има право майката да е анонимна.  Така обаче не става, защото права много, само че има парадокс как да се упражнят.  Чие право преобладава, та да нарушим на другия?

*
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #28 -: Юли 03, 2008, 11:38:23 am »
По принцип съм била за. Но.. като четях едно от мненията се замислих за следния казус: ражда жена на 18 и изоставя, детето е осиновено. В следващите години родилата го се оказва, че повече не забременява. А е достатъчно богата и както става у нас намира си детето и вариантите са няколко. Може да се разбие живота на осиновителите отново, ако не са много влиятелни/ не казвам добри родители/. Детето пък съвсем ще бъде объркано и с разбита душевност. Има случаи когато се случват лоши неща и с деца на разведени родители. Та, ми се струва, че е много трудно да се каже кое е правилно.
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #29 -: Юли 03, 2008, 11:47:00 am »
Принцеске,
ето как, да се разкрият само пред детето си, ако то ги потърси. Аз съм го казала и в поста си.

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #30 -: Юли 03, 2008, 11:52:34 am »
Типин, сакън недей :), тези работи ги има в латино сериалите. Да се надяваме, че в България не сме чак толкова "напред", че и такива сценарии да разработваме.
*
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #31 -: Юли 03, 2008, 12:41:51 pm »
УМНИЦИ!!!

Знаех си аз, че мога да разчитам на вас  :lol:
Сега, да ви кажа защо ви помолих за помощ, не беше просто за да си чешем езиците. Първо пиша материал по въпроса и исках да чуя и противоположни на моето мнения, защото за съжаление, аз съм напълно сляпа за чуждата гледна точка в този случай. А действително има аргументи, но понеже аз ясно защо съм емоционално субективна, просто съм много крайна и смятам, че майките изоставили детето си нямат право на никаква анонимност.

Лейди, права си естествено, ама точно затова искам да напиша лично становище по проекта за нов СК в това отношение. Затова чета като луда как е по света.

Принцеска, този баланс на интереси, за който говориш е и баланса над който си е блъскал главата Европейския съд и в крайна сметка казва - всяка държава да се оправя сама и да решава въпроса сама за себе си.

Чандра, въобще не искам да съдя никого, просто бих искала да видя и другата страна на медала, тъй като както казах съм сляпа за него

Абе много е сложно... ще публикувам тук, каквото напиша. Целувки и благодарност на всички включили се :lol:. Ще се радвам и на още мнения

В очакване ....
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #32 -: Юли 03, 2008, 13:47:21 pm »
Здравейте, ако може и аз да се изкажа :)
За детето: според мен - да, то има право да знае, че е осиновено, но както казва Милена Б, то трябва да израстне с тази мисъл, да му се обясни, че няма вина,и че това е избор, който не е зависел от него. То не е имало право на избор все още.
Освен това , ако иска да търси-да търси, но тогава става вече сложно, защото могат да изникнат толкова непредвидени ситуации, напр. майката вече е богата и изведнъж мирогледа й коренно се е променил, няма никаква гаранция, че изведнъж няма да реши, че си иска детето обратно. И това последното не е само от латино сериалите, според мен си е напълно възможно. Децата обаче не са в състояние на млади години да се справят с такива неша, то ние като голями хора все още неможем, какво остава за тях.

За жените /и аз смятам, че не са майки, те са просто кукувици, оставили "яйцето" си в чуждо гнездо/:
Е тук ще съм малко крайна. Според мен тези, които изоставят децата си нямат права над тях, нямат никакво право-нито на анонимност, нито върху детето. Те имат право на избор-да, та нали могат да изберат дали да го задържат, или не още по време на бременността. Тогава упражняваш право на избор, след раждането обаче, вече нямаш права, имаш задължение към това дете - да му осигуриш дом, храна, дрехи. И ако една такава кукувица не е разбрала навреме какво точно се очаква от нея, то проблема си е неин. Тази жена няма права! Най-малкото зардаи интересите на детето. Ами ако наистина е болно и то от тежка болест, наложи се трансплантация или пък има родова обремененост-това трябва да се знае. Да не говорим, че всеки трябва да носи отговорност за постъпките си, която няма как да се носи от невръстно дете.
Иначе по отношение на децата, сега като се позамисля, може би е най-добре по възможност детето да не разбира никога, че е осиновено-няма никаква гаранция как ще реагира то. Това за мен е травма, с която никой не успява да се справи. За съжаление обаче от "доброжелатели" няма как да се спаси човек.
Така, че пак стигам до там: децата имат право да знаят, да търсят и намират, въпреки последствията и след обстойни и мирни разговори с осиновителите си, а жените - не, нямат права, имали са право, от което не са се възползвали, когато му е било времето.След това имат само задължения.
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #33 -: Юли 03, 2008, 15:05:42 pm »
Цитат
... Първо пиша материал по въпроса и исках да чуя и противоположни на моето мнения, защото за съжаление, аз съм напълно сляпа за чуждата гледна точка в този случай. А действително има аргументи, но понеже аз ясно защо съм емоционално субективна, просто съм много крайна и смятам, че майките изоставили детето си нямат право на никаква анонимност.
...

Така е Фани, но понякога това да дадеш детето си за осиновяване е най-доброто което може да стори за самото дете биологичната му майка, и ако желанието и е породено само, и в интерес на детето - нека остане анонимна /освен в случаите на ексремни ситуации/, и без това цял живот ще живее с мисълта за него.
Естествено разграничавам тук жените/родителите които спекулират, протакат или просто изчезнавт.

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #34 -: Юли 03, 2008, 16:29:24 pm »
Евро, права си. Но едното няма нищо общо с другото. Вярвам, че 90 процента от майките, изоставящи децата си искат за тях по-добър живот. Останалите 10 процента, предполагам не мислят по въпроса, едва ли има жена, която иска детето и да страда.
Но надеждата за по-добър живот на детето ти, все си мисля, че не дав аправо на анонимност... де да знам... опитвам се да се убедя де :wink:
В очакване ....
*
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #35 -: Юли 03, 2008, 16:42:00 pm »

Така е Фани, но понякога това да дадеш детето си за осиновяване е най-доброто което може да стори за самото дете биологичната му майка, и ако желанието и е породено само, и в интерес на детето - нека остане анонимна /освен в случаите на ексремни ситуации/, и без това цял живот ще живее с мисълта за него.
Естествено разграничавам тук жените/родителите които спекулират, протакат или просто изчезнавт.
[/quote]
смятам, че има и жени, които оставят децата си не за да им осигурят по-добър живот, а за да улеснят своя, така че моето мнение е, че жените изоставили децата си (накакси не мога да ги нарека майки)нямат право на анонимност.
*
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #36 -: Юли 03, 2008, 19:05:17 pm »
Чандра,
първо искам безкрайно да ти благодаря за инфото за Германия. Беше ми много полезно, изпратиха ми и сайта на проекта. Това всъщност е нещото, което ми даде довод в полза на анонимното раждане и изоставяне.

Аз нямам право да съдя който и да е. Незнам какво ще ми дойде до главата. Обаче така или иначе, аз разсъждавам от страната на моето момченце. Аз съм записала всичко за майка му и един ден при желание то негова страна, дай боже да имам сили да му помогна да я открие. Представям си обаче как едно отхвърлено още при раждането си дете, което е нямало избор да се роди или не, вече в зряла възраст няма дори правото да попита "Кой и защо ме изостави" Говорила съм с много осиновени деца, накой от тях искат да знаят, други не. Важното за всички тях обаче е - поне веднъж в живота им да имат право на избор.

Това е...няма една истина, особено в такива тежки ситуации

Благодаря ти много още веднъж
В очакване ....
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #37 -: Юли 03, 2008, 20:48:44 pm »
Аз мисля, че всички ние тук сме прекалено пристрастни и нашите виждания се базират много на нашите болки и проблеми.

Аз мисля, че жените би трябвало да имат право на анонимност, защото никой не знае, защо и какво се случило, за да ги съдим така сурово. Също мисля, че точно поради забранената анонимност, ще има повече бебета намерени на боклука и на други подобни места. Тези бебешки клапи, които ги има на запад, мисля че и у нас е време да се приложат. (бях писала преди за тях в една друга тема...май никой тогава не обърна внимание!) Анонимността е гарантирана. И се надявам, че по-малко бебета ще намираме захвърлени и убити по улиците.
А детето, то нека си има право да научи кои са биологичните му родители. Стига те да не са от анонимните. Макар че си мисля, че за него е по-добре ако не научава нищо за тях. Точно от там много често се започват с проблемите, както за детето, така и за осиновителите, че дори и за биологичните родители.
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #38 -: Юли 03, 2008, 21:06:00 pm »
Fussii, сега ще кажеш, че аз съм все на терсене, ама...
Мойто дете не е осиновено. То няма право на избор - само аз и баща му ще бъдем негови родители. Ако то един ден ме попита - "А ако ти ме беше оставила, кой щеше да ме вземе?" дали ще го лиша от избор ако му кажа "не знам, може би жена, която щеше да се грижи много добре за теб, може би щеше да те глези повече, може би щеше да ти осигури по-добри условия (в някои отношения), но понеже аз съм егоистка и те исках само за себе си, ти нямаше тези възможности"
А ако това дете реши да стане юрист. Аз исках да уча право, ама нямаше да издържа приемните изпити. Мъжът ми сигурно щеше да ги издържи, ама той не иска да е юрист. Ако един ден моето дете реши да стане юрист... сигурно ти би била по-добра майка за него. Но аз не му давам право на избор. Такава съм си...

И сега по същество. Твоето дете има същите права като моето. Или ще останат при нас или ще хванат пътя. Сигурно и двете се надяваме да стане, когато са готови за това. И двете им желаем най-доброто. И и двете не искаме да ни седят до полите до гроб.
И не знам дали има значение, но сигурно ако на мен сега някой ми каже, че съм осиновена - по-скоро бих търсила братята и сестрите си, а не старците. И затова си мисля, че колкото по-късно им се даде правото да търсят живи роднини, толкова по-разумни ще са постъпките им.
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Моля ви помислете заедно с мен...
« Отговор #39 -: Юли 04, 2008, 04:06:50 am »
Страхотни неща сте писали, толкова ви се радвам!
 :bighug:

Тамара отново ме накара, да се замисля. Има толкова истина в това, което казва. А притесненията на Фусии ще бъдат един ден (надявам се) и мои притеснения. Осиновеното детенце, за разлика от роденото от нас, просто има съдба, пред която не можем да си затворим очите. Нали ще искаме то да израстне без сътресения. Ние можем да направим много за това, детето ни да приеме факта че е осиновено без драма.

Вярно е, че на дечицата, които не знаят произхода си, един ден ще им е по-трудно. Вярно е, че всички осиновени деца един ден ще си задават въпроси. Но, според мене, и в двата случая справянето с отговорите зависи много от техните родители и от отношенията в семейството. Ако децата имат уверени родители, живеят в здрава социална и емоционална среда и са отраснали със самочувствие, те ще са подготвени да могат да разберат всичко по-лесно. (Предполагам, че това се отнася до проблемите на всички деца - било то осиновени или не)

Приятен ден на всички и
ползотворно писане и брисане, Фусии  :wink:
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."