Здравейте, ако може и аз да се изкажа
За детето: според мен - да, то има право да знае, че е осиновено, но както казва Милена Б, то трябва да израстне с тази мисъл, да му се обясни, че няма вина,и че това е избор, който не е зависел от него. То не е имало право на избор все още.
Освен това , ако иска да търси-да търси, но тогава става вече сложно, защото могат да изникнат толкова непредвидени ситуации, напр. майката вече е богата и изведнъж мирогледа й коренно се е променил, няма никаква гаранция, че изведнъж няма да реши, че си иска детето обратно. И това последното не е само от латино сериалите, според мен си е напълно възможно. Децата обаче не са в състояние на млади години да се справят с такива неша, то ние като голями хора все още неможем, какво остава за тях.
За жените /и аз смятам, че не са майки, те са просто кукувици, оставили "яйцето" си в чуждо гнездо/:
Е тук ще съм малко крайна. Според мен тези, които изоставят децата си нямат права над тях, нямат никакво право-нито на анонимност, нито върху детето. Те имат право на избор-да, та нали могат да изберат дали да го задържат, или не още по време на бременността. Тогава упражняваш право на избор, след раждането обаче, вече нямаш права, имаш задължение към това дете - да му осигуриш дом, храна, дрехи. И ако една такава кукувица не е разбрала навреме какво точно се очаква от нея, то проблема си е неин. Тази жена няма права! Най-малкото зардаи интересите на детето. Ами ако наистина е болно и то от тежка болест, наложи се трансплантация или пък има родова обремененост-това трябва да се знае. Да не говорим, че всеки трябва да носи отговорност за постъпките си, която няма как да се носи от невръстно дете.
Иначе по отношение на децата, сега като се позамисля, може би е най-добре по възможност детето да не разбира никога, че е осиновено-няма никаква гаранция как ще реагира то. Това за мен е травма, с която никой не успява да се справи. За съжаление обаче от "доброжелатели" няма как да се спаси човек.
Така, че пак стигам до там: децата имат право да знаят, да търсят и намират, въпреки последствията и след обстойни и мирни разговори с осиновителите си, а жените - не, нямат права, имали са право, от което не са се възползвали, когато му е било времето.След това имат само задължения.