Ето и моите коментари:
Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.
Колите бяха рядкост - пътищата широки, комплексарите не си избиваха комплексите по пътищата. Скороста която колите от онова време развиваха бе около 40-50 км/ч като само по новите модели Лада и Жигули можеха да вдигнат на някой по хубав и прав път около 80 км/ч.
Живота като цяло бе по спокоен заради "уреденоста" в държавата и никой за никъде не бързаше.
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово.
В бъдеще предстои да разберем това кави последствия ще има за нас.
На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
Това не еточно така. Лекарствата винаги са били в шкаф който не може да се достигне от деца а вратите не се заключваха защото и престъпленията бяха много малко. Полицията биеше лошо а и да имаш досие онези години си беше гаранция за пропилян живот.
Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки.
Това и сега го правим - стига да намерим чешмички.
На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска.
Това до някъде е свързано с първата тема за колите и предпазните колани. Проблеми от паднали велосипедисти на пътя са не повече от ужулени колене и лакти, но срещата на велосипедист с автомобил е почти винаги фатална.
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.
Това не сме го правили защото са ни разрешавали родителите, а защото ние така сме решили и разбира се сме го правили тайно. Предполагам нашите деца ще правят подобни изпълнения за които ние може би никога няма да научим - както и нашите родители не са научавали за нашите премеждия с количките.
Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше.
Тук ще коментирам уличното осветление, другото ще го обсъдя малко по надолу. Сега също както преди тук таме има улично осветление
И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.
Напротив. Тогава много добре се знаеше къде сме. Радиуса на отдалечаване от къщи не беше повече от 300-400 метра, като местата на които бяхме най често са 2 или 3 в близост то дома ни. Така родителите ни ни викаха с леко подсвиркване на сигнала от терасата (ех спомени) и ако до 3-тото подсвиркване не си чул сигнала може и да има наказания. Аз лично предпочитам да имаше мобилни телефони тогава.
Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Тва вече го обсъдих - всички бяхме като дресирани кученца с каишка 300-400 метра реагиращи на подсвиркване.
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря.
Горе долу това се случва и сега - не че са ни го разрешавали, или пък че ние го разрешаваме на децата си.
Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия,
Така е - но иамхме книги. Аз лично мисля че за някои дейности предпочитам компютрите пред книгите.
интернет
Категорично съм за интернет пред книгите.
на тълпи ходехме на кино
и сега е така, само дето киното тогава беше 30, 40 и 50 стотинки, като само "Междузвездни Войни" гледах за 80 стотинки. За сравнение дневните ми бяха около 50 стотинки и всеки ден можех освен баничка за 18 ст, да гледам и един филм за 30 ст
Сега дневните на децата са макс 5 лв от които 2 лв са за баничката и 3 лв за транспорт - за кино няма. Сега в киното 2-ма човека остават над 20 лв, което си е причина да се интересуваме какво точно ще гледаме и дали си струва да дадем 20 лв?
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.
И сега е така, даже може да се потърсят и в интернет - вие примерно сте моите приятели от интернет и смятам че сте добри
Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане!
Истинските приятели и сега правят така - тва с предварителното обаждане не знам кой го измисли?
Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Няма такова нещо - времето беше в 100-тици пъти по безопасно от сега. Корупцията в полицията тогава стигаше до пътния полицай който казваше - хайде от мен да мине без да прибере 50 лв на баща ти. Централно беше решен проблема с наркотиците - такива просто не можеше да се намерят никъде. Бандите от онова време не се биеха а играеха мач за да оползотворят неизползваната си енергия.
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема.
Тук имаме малък проблем, хайде в квартала в който ние живеем все още е пълен с плодови дръвчета и ние продължаваме да си късаме каквото има по тях, но за повечето квартали проблема е най вече в наличието на плодови дръвчета.
През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.
Е спринцовките сега се интерпретират различно - заради наркотиците, а Веро не съм виждал от години, но сега си има равностойни забавления при учениците - примерно замяргане с пълни памперси и снимане на момичетата под полите с GSM-а. (Това не е позитивно, просто е начин за изразходване на енергия.)
Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше.
И сега никой никой не съди, тук малко се преекспонира.
Ако детето бъде затиснато от паднала конструкция на баскетболен кош в училищния двор - съм 100% сигурен че и тогава и сега родителите ще се разправят с училището и най малкото човека отговорен за поддържане на спортните съоръжения ще бъде уволнен. КОлкото до паданията и ожулванията - много филми гледате.
Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите.
Това е горе коментирано.
Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.
Вече също не съществува - най вече тази с казармата
Колкото до ченгетата ми се струва много по разумно да дам на полицая 20 лв отколкото да карам 1 месец без талон, да платя минимум 100 лв акт и да ходя да си взимам талона от другия край на България.
Самата система при полицаите направо си реве да е корумпирана. Тук въпроса е много по простичък - колко ти струва единия случай и колко другия.
Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона,
На кой закон?
Не мога да си представя родител който да осъди детето си. Тук не е ясно за какво става дума.
можете ли да си го представите:
Мога - сега е същото - даже в някои области е подобрена верия.
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
Тая простотия не знам на кой му хрумна.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
Първо какво означава семейство?
Дали наличието на повече възможности за контакт с хората не е по-добре отколкото да разчиташ на случайноста да намериш човека който ти трябва прекосявайки града или половината държава?
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
Това е резултат от Company Policy-то според което начина за официална комуникация по служеби въпроси е точно използването на ел.поща.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
Това е измислица. Няма значение има или нямя поща - по важното е дали тези хора са ви истински приятели и дали вие не загубвате връзка стях по други причини, а да се оправдавате в липсата на е-меил.
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
Глупости.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
Това е свързано с вече коментирана тема. Ако искаме да намираме хората от които имаме нужда лесно то и ние трябва да се погрижим да бъдем намерени лесно.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
Да така преди време пък родителите ни са отваряли вестника - същото е.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
Простотии...
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма
Кой го е еня за номерата?
