Здравейте мили момичета! Днес на обяд се прибрахме благополучно в къщи с нашите съкровища. Признавам че вълнението ми бе голямо, от 02,30 ч. съм будна и не можах да мигна повече. Чак сега ми остана малко време да влезна, просълзихте ме да знаете. Искрено благодаря на всяка от вас за прекрасните пожелания. Много е хубаво наистина да си мама, а на две бебета е неописуемо чувство. Аз съм вече доста добре, още се уморявам и задъхвам бързо, но като си гушнах дечицата всичко забравям. Както Ocean е писала родих с планово секцио в 37-ма навършена гестационна седмица и 1 ден от 38-ма. Приеха ме на 22-ри юли в Окръжна болница Пловдив. Предварително имах уговорка с шефа на АГ-то там д-р Жорж Пелев да ме оперира на следващия ден. Направиха ми всички изследвания. Д-р Пелев ме прегледа на УЗИ и каза, че едния е около 2800, а другия около 2600 като ме предупреди че може да има отклонение от около 300 гр.И така на 23-ти сутринта в 08.30 легнах на операционнтата маса - в 08.41 е роден Дани с мерки 3.050/52 см и в 08,43 е родена Ема с мерки 2750/49 см. Поели са ги два екипа неонатолози подготвени, че близнаците може да имат нужда от интензивни грижи - очаквали да са около 2500. За тяхно учудване моите мъничета им събрали погледите - изплакали веднага, без да имат нужда от специални грижи. От там нататък започнал екшън с моя милост. Пелев продължава операцията, обаче възникват усложнения. След като съм затворена проверява за кървене матката и започва страхотен кръвоизлив, чието овладяване е продължило близо три часа. Излезнах от операционна в 11,30 ч. Безкрайни благодарности на д-р Пелев и целия екип от лекари, негови колеги, които са му помагали да ме спасят. Защото наистина в един момент операцията се е превърнала в животоспасяваща. Дори се стигнало до подготовка за хистероктомия, само и само да ме спасят. Слава на бога, кървенето спира докато екипа събран за хистероктомията е чакал да дойде водата в операционната и така успяват да ми запазят матката и да овладеят кървенето. Последвалите 24 часа бяха решаващи, защото д-р Пелев е обяснил на мъжа ми, че няма гаранция, че няма пак да получа силен кръвоизлив и че тогава вече ако трябва ще ми махнат матката. Усложненията от операцията били от прекалено разтегнатата маточна стена, която на места е била силно изтъняла. На всичкото отгоре едната плацента е била сраснала и така се е стигнало до кръвоизлива. Непрекъснато идваха лекари, буквално през 15 мин. да ми проверяват корема, чрез силен натиск в/у матката, за да видят дали няма ново силно кървене. Родилите секцио са го преживели един път на ден, а на мен ми разкатаха играта. Аз все още под влияние на упойката недоумявах защо ме тормозят така, но после разбрах че е било за мое добро. Пуснаха ми една след друга 5 банки с Окситоцин, а комбинацията от прегледите и контракциите на матката си беше гадничка. Но както казват хората всичко е добре, щом свършва добре. Моите дундьовци видях късния следобед след операцията и вярвайте ми всичко ми мина. Толкова бяха милички, че си поплаках от щастие ои умиление. Сега когато пиша съм в тяхната стая, а те блаженно си спинкат след повторното кърмене за деня. За сега кърма имам, дори изцеждам и дохранвам с нея, защото и двамата не ми ги даваха в болницата да ги кърмя и те свикнаха на биберон и то с голяма дупка, но аз съм упорита и няма да им се дам. Добре че си взех електрическа помпа, която спаси положението и започнах да се цедя от третия ден, та кърмата ми слезе, без съществени проблеми. Това е за сега от мен момичета, ще се включа пак скоро, когато намеря малко време. Обичам ви всички и най-искрено ви пожелавам моето щастие.
