Момичета, много съм объркана. Снощи ми се случи нещо много странно и незнам дали е под влияние на напрежението или е някакъв знак. Преди 13 години почна дядо ми, а преди 5 чичо ми ( лека им пръст и на двамата ). Много си ги обичах и до ден днешен, когато се сетя за тях започват да ми текат сълзите. Снощи ги сънувах и двамата. Държаха 2 дечица за ръчичките и идваха към мен. Попитах ги на кого са децата, а те не ми отговориха. Само се спогледаха. В следващият момента от нищото се появи съпругт ми, прегърна момченцето и му каза "Велиславе, нали съм ти казвал никога да не тръгвате без да се обадите!!! Майка ви се поболя от тревоги." ( Велислав е името което искам ако имам син ) А детенцето се обърна към мен и му каза "Амам тя мама е с нас, нали тя ни доведе тук!" Едното дете беше с блузка на която имаше числото 20, а другото със същата, но с числото 9. Днес цял ден го мисля и смята и сега чак се сетих, че ако реша да започна новият си опит инвитро, както се бяхме уговорили с д-р Стаменов, приблизително около 20.09 би трябвало да е датата за диферилина. Дали това е знак да спра или да започна уговореният преди 3 месеца опит....