Във връзка с ходенео на работата, ще кажа че за себе си, в момента се чувствам малко изнервена, може би тази неизвестност която предстои ме кара да се притеснявам от части, но пък от друга страна се радвам. Та дребните проблем4ета на работа ме карат да избухвам лесно и допълнително ме изнервят, аз работя с хора, клиенти-предимно жени понякога доста капризни и се налага 4есто да лавирам, което мразя, но.... работа. Мисля си че оставайки в къщи ще се отдам на почивка, наистина ще си лежа, гледам филми и т.н, знам че ще ми писне, но го предпо4итам от алтернативата да вървя пеша по 25мин на отиване и 25мин на връщане от работа и да ме дразнят някакви нахакани, капризни мацки. Пък и когато замрененях и двата пъти /извънматочно, но аз не знаех все още за това/ и се появи типичното зацапването, тогава ходих и на работа и ми беше много стресирано, защото знаех че трябва да лежа, но нямаше как, а сега не дай се Боже да се случи зацапване поне ще знам че съм направила всичко от себе си. А бе момичета и тук ще кажа- Божа работа, нека си живеем живота както и досега, пък когато му дойде времето беб4ето ще пристигне при нас
лежайки или не един ден ще ни се усмихне от екранчето на УЗИ /ох как мечтая за този дееннн/ , не толкова да видя пустите 2 черти, колкото да го видим на УЗИ, защото кошмарът беше неописуем, когато док ме ровеше и неможеше да открие сакче и двата пъти с извънматочните