Аз може да прозвуча малко несериозно, но в повечето случаи няма ненахранено и неотгледано дете. Мисля, че ще се справиш, макар че реално ще ти е трудно, най-вече емоционално. Но дотогава може да се променят много неща. И тогава ще му мислиш! (Това, знам, че звучи несериозно.) И Джиджи, и Jbrul са разгледали нещата от много страни. Единствено ме притеснява, той все пак да няма претенции, защото пишеш за донорско ИКСИ. Но в най-лошия случай би могъл да оспори бащинството, което е автоматично при подадено писмено съгласие за извършване на АРТ. Но това мисля, че не трябва да те притеснява. Наистина, ако има кой да ти помага, не би трябвало да се притесняваш. Дори и да нямаш възможност за помощ от роднини и приятели, мисля, че пак ще се справиш.
Успех ти желая! 

Аз може да прозвуча малко несериозно, но в повечето случаи няма ненахранено и неотгледано дете. Мисля, че ще се справиш, макар че реално ще ти е трудно, най-вече емоционално. Но дотогава може да се променят много неща. И тогава ще му мислиш! (Това, знам, че звучи несериозно.) И Джиджи, и Jbrul са разгледали нещата от много страни. Единствено ме притеснява, той все пак да няма претенции, защото пишеш за донорско ИКСИ. Но в най-лошия случай би могъл да оспори бащинството, което е автоматично при подадено писмено съгласие за извършване на АРТ. Но това мисля, че не трябва да те притеснява. Наистина, ако има кой да ти помага, не би трябвало да се притесняваш. Дори и да нямаш възможност за помощ от роднини и приятели, мисля, че пак ще се справиш.
Успех ти желая! 

Никой не може да има претенции за съжаление...Нали ще ползвам донорска сперма.С мъжки фактор бяхме,а сега не знам с какво сме.При мен всичко е наред,с изкючение на това,че нямам тръби...

kisela_2000, решението, което трябва да вземеш не е лесно и не е от днес за утре. Първо трябва да се успокоиш, да си дадеш време да утихнат емоциите. Хубаво е, както rtfrtf е направила, да споделиш с най-близките си роднини и приятели. Времето лекува болката и от дистанция помага да се видят по-ясно нещата.
Може пък уплашилият се кандидат-татко да се върне, а може да срещнеш "Мъжа на живота си" - има описани такива истории във форума. Ако решиш да продължиш сама да се бориш да станеш майка, нека това да е обмислено и спокойно решение. 
Знам, че не е лесно и каквото и да кажем ние или близките ти, изборът как да продължиш е само твой. Затова първо се успокой, после обмисли вариантите с всичките плюсове и минуси, обсъди ги с хората, на които разчиташ и постъпи според вътрешното си чувство. Сигурна съм, че ще бъдеш страхотна майка, независимо по какъв начин ще го постигнеш. Желая ти възможно най-скоро да се почувстваш спокойна, уверена и щастлива и да смениш ник-а kisela-2000 с нещо по-сладко и весело! 

Kisela_2000,
Бих те посъветвала да проведеш един сериозен разговор с твоята половинка. Какви точно са причините да "бие отбой". Не може само факта, че "няма нерви да се занимава с донорско ИКСИ". Предполагам, че нещо друго го мъчи и трябва да разбереш какво точно, какви са му чувствата и какво иска.
Т.е, ако да речем примерно, че ти се съгласиш да се съобразиш с неговоте желания и нема да правите нищо - това означава ли, че връзката ви ще се запази?
Изясни ги нещата, мила, за да знаеш точно какво се случва.
После взимай решенията.
Понякога на мъжете им трябва повече време, за да "узреят", за някой неща в живота, предполагам, че добре знаеш, че вече ние сме "силния пол".
Ако все пак нещата при вас са необратими в момента, помисли си добре какво искаш ти самата и ако си сигурна, че искаш да бъдеш майка - го направи!
Мъже много, можеш да срещнеш и след време, няма никакви гаранции, едно дете се отглежда и без баща, аз лично съм пример за това и не бих казала, че се чувствам зле от този факт!
Успех и късмет ти пожелавам от сърце, каквото и да решиш!

Благодаря на всички,които ми писаха тук!Чувствам подкрепата ви и не съм сама.Още не знам какво следва.Много трябва да премисля.Прегръщам ви всички,виртуални мои приятелки!

Здравейте, момичета!
Първо, благодаря, че ви има и че сте взели отношение в тази тема. Тя силно ме вълнува отдавна. В момента съм в началото на пътя - самотна майка на дете,заченато(дай Боже) чрез хетероинсеминация. Сега провеждам изследванията, необходими за цветната снимка, така че съм в самото начало. Вече съм информирала майка ми за решението си. Тя е притеснена от реакцията на всички видове заобикалящи - близки, роднини, съседи и затова подкрепата й е по-скоро загрижено - символична.Не я виня и много я обичам. Малцината приятели, на които споделих, са твърдо зад мен. Вече имам съгласието на семейство за приемане на детето ми при нещастен случай с мен. Кандидат-кръстница също ми стиска палци... Подкрепата е осезаема. Още отсега градя около бъдещото си дете свят от информирана обич.
Но въпросителните остават.
Така се стекоха нещата при мен, че имах щастливо детство с двама родители и трудни "млади години" след ранната смърт на татко, така че съм живяла в семейство с двама и в семейство с един родител. Знам какво е и в двата "лагера". Естествено, че ще е трудно да отговарям на невинни въпроси и питащи детски очи.
Определено мисля, че си заслужава трудният път на самотното майчинство. Обичта от един човек, дадена на детето след дълъг път и много болка е по-пълноценна, отколкото колебливото мъжко присъствие.
Стана малко дълго, за което се извинявам.
Стискам палци на всички бъдещи мами. Ще се радвам, ако мога да говоря тук с вас.

Успех, Марта! Ти си смела жена и заслужаваш много щастие и любов! Вярвам, че ще сбъднеш мечтата си! 

marta10 ,искрено ти се възхищавам да знаеш .
Дано се сбъдне мечтата ти ,защото ще бъдеш най-добрата майка .

Марта, успех ти пожелавам от сърце!
Каузата си заслужва, сигурна съм, че ще бъдеш прекрасна майка и детето ти ще бъде много щастливо. Един или двама родители - не това е най-важното - важното е любовта, която съм сигурна, че ще му дадеш ! От моята си камбанария съм категорично на мнение, че решението ти е правилно!

Благодаря ви, Meme, Дидомира, Tanita7 и всички, които изказвате подкрепа. За мен тя е жизнено важна в момента. Ако щете, вярвайте - без преувеличение! Чаках отговорите ви много нетърпеливо и съжалявам, че отговарям чак сега. (Защо пише, че нямам нови съобщения? Сигурно аз бъркам някъде. Нова съм тук. )
При мен нещата вървят бавно засега. Нямам търпение да се сдобия с цветна снимка и най-вече с резултата. Засега всички лекари тук приемат (без да ме питат), че имам проблем със стерилитета и ме успокояват, че "Ще стане". Приятелката ми от гимназията роди след трудна бременност и още е в болница. Малкият мъж се държи геройски и отнема цялото време на мама. Тя вече не ме информира с sms-и как са нещата. Сигурно е нормално.
В работата се чудя дали и какво да обяснявам на този етап...
Не излизам много, защото сама си събирам паричките за процедурата, а приятелите ми не знаят как да тълкуват отказите ми. На всичкото отгоре като се видим, отказвам да си поръчам алкохол заради антибиотика, който пия...
Пак се разприказвах.
Искам да знам и вие как сте, как са нещата при вас, върви ли справянето в този сняг (не само на вън)...
Чакам ви! И скорошни новини за 
От мен - 

Марта, силно ти стискам палци и ти желая успех. Надявам се да има повече жени като теб, които искат да имат дете независимо от обстоятелствата.
А на приятелите си отговаряй, че те е налегнала такава умора, че просто не можеш да гледаш вечер като се прибереш и си решила да се попречистиш от токсини, затова си на витамини и си изключила алкохол, кафе и други вредители. В днешно време и предвид дългата зима навън си звучи правдоподобно

Марта, успех!
По възможност в работата по-малко се обяснявай, ако може. Аз казвам, когато ми се налага да излизам за прегледи, че съм на прeглед, че трябва да си направя едни спешни изследвания и да изчакам резултататите, че трябва да изляза (без да се обяснявам много). Но аз много разчитам на колега, който ме покрива по време на отсъствието ми, ако не съм питала шефката да изляза.
Майка ми, милата, много се притесняваше може ли с донор. Обясних й че може и тя се успокои.
Пиши за резултата от цветната снимка. Ей тук има тема за цветната снимка, ако искаш да я прегледаш. http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=23707.0
П.П. Ще ти излиза, че имаш нови съобщения, ако имаш такива на ЛС. За нови отговори в темите трябва да натиснеш на "Нови отговори на моите публикации". Коментарът = публикация.

Благодаря ви, момичета!
Вече съм горд притежател на лични съобщения!
Даже отговорих и се надявам двете дами да са получили думичките ми.
С вас съм във всяка крачка от пътя ви.  .Нищо,че съм нова тук. Разбирам ви  !
Да питам и вас - дали може да пия Сумамед по време на МЦ?
А за работата - за сега няма страшно. Ще стане по-сложно, когато трябва да пътувам до Пловдив, но нали точно за това се боря!
Пожелавам на всички само добри вести и кратък път до
На всяка по отделно по една голяяяяма  от мен!
Знаете, че съм ви много благодарна, нали?

Подкрепям всички жени, които са готови на тази смела постъпка. В нагласата на обшеството има промени. Вече съм видяла случаи когато жената с дете намира нов партньор който е по-отговорен от собствения му баща. Има сами жени които се справят с майчинството успешно. Навремето имах възможност за такава постъпка и се уплаших, сега съжалявам за това.Така че кураж и късмет !

Решението за ползване на анонимен донор е взето и приведено в действие. Днес избрах моя човек - анонимния донор. Предложиха ми списък с донори, от които трябваше да избера поне трима, защото в деня на оплождането може да няма материал по някаква причина от първия избор. Първоначално избрах 7 и после редуцирах до 5. Всички донори от списъка са означени с 4-цифрени номера. Следват: раса, националност, цвят на очите, цвят на косата, ръст, тегло, професия, образование, кръвна група. Подписала съм информирано съгласие и че няма да търся кой е този човек. Разяснено ми беше, че тези хора са изследвани за болести (вирусология, наследствени болести), съществуващото законодателство. Доволна съм и освен това срещам разбиране и подкрепа от екипа. Сега остава само да си чакам близнаците,   И да се запася с консерви ананас, 

 Здравейте момичета! Аз бях щастливо омъжена за най прекрасният мъж в живота си но той почина преди 9 дни...Бременна съм в 5 месец и съм съкрушена ...самотата ми е убийствена а мъката неизмерима...чакахме детето 3 годни и когато се появи се случи и най- лошото...Незнам какво ми е вече бъдещето, защото за мен то не съществува, но съм решила да рода детето...

Миличка  
Много дълбокo и искрено ти съчувствам за загубата.

Здравейте момичета! Аз бях щастливо омъжена за най прекрасният мъж в живота си... но съм решила да родя детето...

Миличка,  . Съчувствам ти за загубата.
Стискам палци всичко да е наред с теб и детето.

Това е ужасно...Не знам какво да кажа...
Остава ти утехата,че скоро на бял свят ще се пръкне частичка от него,която да ти остане до края на живота ти!!!Съчувствам ти искрено!Дано Господ да ти помогне да преодолееш тази загуба!

Ужасно съжалявам. Толкова е тъжно. 
Имам една приятелка в подобно на твоето положение - мъжът й загина в катастрофа малко преди детето да стане на годинка.
Трябва да се изправиш и да продължиш напред - заради любовта ви и заради вашето дете - тази част от любимия човек, която винаги ще е до теб.