Вчера моята любима лекарка ми пожела една хубава рожбичка...в навечерието на най-светлите празници, каза ми да се успокоя и да мисля позитивно, да вярвам и да гледам напред....
....Но КАК, когато точно на Бъдни вечер миналата година направих спонтанен аборт и се сблъсках с цялото безумие на „Нашата здравна система по време на празници”Как? Да се успокоя когато само за това мисля, когато времето ми се изплъзва, когато не мога да намеря спокойствието да говоря дори с мъжа ми за проблема и обикновено избухвам в рев само при мисълта... Как? Когато ТАТ ми е над 4000 а МАТ 500, как? Когато се задушавам само при мисълта дали не ми се е появила отново еднометриозна киста... Как?! Когато проблемите са ми толкова много, че мога спокойно да пиша почти във всеки под-раздел на форума.
Някак си ми е трудно да повярвам, че има нещо светло и свято в Светлите Празници, някак си ми е трудно да разбера, че вече измина цяла година и че всъщност вече от около пет се надявам да имам второ дете... Някак си се чувствам уморена...притисната в капан, преситена от негативни емоции и стрес, преситена на чакане пред кабинети.... Разбира се ще бъде неетично да не споделя, че съм от онези късметлийки, които имат едно детенце. Може някой да ме обвини в егоизъм и че прекалено драматизирам, но така да бъде – това е моята мечта!.....Искам да постигам всичко с лекота, искам късмета да ме рита непрекъснато, щастието да е в моите ръце, искам в чантата ми да няма нито едно лекарство, искам да се чувствам СВОБОДНА от проблеми.... искам да дишам да летя и ръководя сама съдбата си,... искам вечер да съм уморена от смях, а не от умора да не мога да се усмихна....
За това този път се моля– тези Светли празници, наистина да се окажат СВЕТЛИ - да озарят наистина измъчените ни сърца и да донесат на всяка ни това от което имаме нужда ..... Дай боже този път да е наш ред!!! Желая ви от все сърце да намерим - не някога - а веднага и сега: здраве, късмет, сили, разбиране, щастие, отговорност, съпричастност, повече вяра, доброта, позитивно мислене, ужасно много любов, топлина за нас и нашите любими същества... За да можем да продължим напред към това което всъщност ни събра. И на всички ви разбира се това:bori_007:

j_j_ana, желая ти съвсем скоро да си щастлива очакваща мама!

Поразпусни малко тези празници. Вземи съпругат си и детенцето си и си изкарайте чудесно. И аз искам всичко да ми е наред, но така ще е скучно някак си
Всеки с проблемите си, въпросът еда се борим с тях и да не позволяваме те да ни съборят. Трудно е найстина, но това е животът. От мен приятно изкарване на празниците  и още една рожбичка жива и здрава 

Мила j-ana,често по най хубавите и светли празници,хората се чувстват най зле.Тогава си спомняме за нашите разочарования,за нашите несбъднати мечти и цялата тази еуфория,всички радостно пеазнуващи,сякаш са за да ни напомнят колко сме далеч от щастието.
Наскоро и аз бях изпаднала в ужасна депресия ,но си казах:"Всеки има право да мечтае"-независио от всичко и всички!Всяка от нас има право на мечти,и никой Вне може да ни ги отнеме!Вярвай в твоята мечта,а не в празниците.Празниците са да се радваме на това което имаме-дом,семейство,близки.И колкото и да ти е трудно повярвай..!

напълно те разбирам, защото и аз преживях този ужас миналата година на 27.декември. нямаше празници за мен и човека до мен. въпреки всичко гледам напред и тази година ще си пожелая най-вече здраве, късмет и любов. имам ли ги ще имам всичко и най-много вярвам, че ще успеем да бъдем родители скоро. Радвай се на празниците и бъди щастлива с хората около теб. 

Благодаря ви за милите думи. Наистина сте прави. Проблема не е в празниците, а явно в моите очаквания и разочарования или по-скоро нетърпение, най-накрая да постигна това което искам. Опитвам се да се откъсна от сивите си мисли, но честно казано най-трудно ми е да спра да броя дните, които ми остават до следващата М. Отвратително е, не го искам, но без да знам как в главата ми е останала датата от последната и от там нататък смятането на оставащите дни само се случва.... Блажени са тези които могат да кажат "не се впрягай толкова и нещата сами се подреждат". Въпросът е там че 1000 пъти съм се убедила че нищо не се подрежда само. Всичко е необходимо да буташ риташ и влачиш към заветната цел, която в крайна сметка винаги може да се окаже че не е това което си си преставял. Да направиш план, стратегия, да планираш бременност - това наистина ми звучи налудничаво...
Но стига толкова, повечето от вас със сигурност са изживяли всичко което ми се случва и нямате нужда да ви се напомня. Рая123 права си "всеки има право да мечтае" и нека този път мечтите да са това което са и да се сбъднат. Желая ви го от все сърце!!!

Скъпа j_j_ana живота е една постоянна борба,понякога е лесно да спечелим битката друг път е трудно.Ако всичко ставаше като по мед и масло нима щяхме да оценим тогава истински нещата?!Знаеш ли кое е хубавото при теб,че поне вече имаш едно детенце ,което в тази голяма твоя болка може да ти бъде утеха.Някои от нас се борят дори и за това първо дете и то все още не се появява.Боли и нас ,защото не знаем дали някога ще чуем думата "мамо" и въпреки това продължаваме и се опитваме и опитваме,понякога прекалено уморени ,но никога решени да се предадем.Истината е че когато става дума за създаването на едно дете ,изрази като "не се впрягай толкова и нещата сами се подреждат" са напълно неуместни.Това са думи на хора,които не са се сблъсквали с проблемното забременяване.Но хубавото е че има форуми като този,тук можеш да прочтеш за борбата на много жени както и са успеха им в края на тази борба,разбира се има и такива ,които все още се борят ,но винаги трябва да гледаме положителната страна на нещата.Знам че е трудно,повярвай ми знам. Пътя по който аз вървя е кратък сравнение с повечето преживявания тук,но седемте месеца през които аз опитвам и опитвам ми се струват цяла вечност.КАбинетите ,лекарствата -понякога е подлудяващо,но трябва да продължим. И макар че от много време на сам празниците ми навяват повече болка отколкото радост,все пак е хубаво че ги има,защото дълбоко в себе си ние знаем че те ни дават онази вяра и надежда от които имаме нужда.На всички пожелавам много красиви мигове и още повече сладки бебенца за всяка една от нас 

здравейте,от доста време ви чета,но не пиша,имам нужда от съвет, аз имах психологични проблеми, благодарение на моя вече бивш психиатър се оправих,но като загубих него все едно изгубих много близък,близо година ходих при нея и тя знаеше неща които никой друг незнае,много се привързах към нея но тя не ми обръщаше достатъчно внимание според мен и аз направих една глупост с мен и тя се оплаши и вече неиска да я посещавам,постъпи непрофесионално,захвърлиме и аз сега се връщам назад в дупката, боли много, помогнете ми

здравейте,от доста време ви чета,но не пиша,имам нужда от съвет, аз имах психологични проблеми, ............

Мила Лили, не е нужно да си постваш проблема във всяка тема. Вече си имаш своя и си я следи 

П.П. Простете за спама