Преди да забременея осъждах бременните, които (според мен, щото нали съм вездесъща)не са достатъчно отговорни - не спират цигарите, не пият витамини, не ходят през два дни на преглед и т.н. Осъждах майките, които не обръщат достатъчно (пак по моето многознаещо мнение) внимание на децата си или пък ги разглезват ужасно. Осъждах и майките, които оставят децата си по домовете. Осъждах и тези, които се съсипват физически, емоционално и финансово в опити да си имат "тяхно" си дете, или пък остават сами без дете, вместо "просто" да си осиновят едно. Господ ми даде възможност да разбера на всички тези, които съдех, какво им е. Сега вече се опитвам да се поставя на мястото на тези, които мисля, че постъпват грешно, преди да ги осъдя. Дано съм си научила урока и Господ спре да ми изпраща такива изпитания. Дано никой не научава лично, какво му е на този, когото осъжда.
p.s. извинявам се, ако това е малко off topic, но темата взе друга посока и просто не можах да се сдържа.

 
нищо не мога да кажа.... имаш от сърце цялата ми подкрепа и молитва!

Мила Бебе, прегръдки и от мене... Много ви мисля, особено тебе... и искрено се моля за вас!
(Имате ли някакви новини? Решихте ли се на операцията?)

По темата:
Според мене появата на всяко бебе, без значение колко е чакано и дали изобщо сме се борили за него, си е голямо събитие и вълнение за родителите... Затова, когато моя приятелка (или пък приятел;) сподели че е бременна, се радвам на нейната радост... Някак отдавна успях да се науча, да разграничавам... Разбрах, че подобни радостни събития нямат нищо общо с нашата болка... Че бременните жени около нас нито намаляват, нито увеличават шанса ни за детенце
...

Не, че аз не съм плакала... Спомням си, преди години, когато поредния приятел ми каза (по телефона), че са бременни, аз ревях като магаре и му казах: "Не ми обръщай внимание! Наистина много и от сърце се радвам за вас." ... а той отговори: "Знам!" ... 

Но с времето разбрах, че Господ не ни предоставя цялата кошница, пълна с всякакви радости... Едни имат едно, други - друго... Разбрах, че просто трябва да сме добри,... да умеем да се радваме... Повярвайте ми, винаги има ма какво  ...А и ние също ще изпълним мечтите си...

Що се отнася до осиновяването и до ромчетата... Аз бих осиновила дете, независимо от етноса му. И знаете ли, какво си мислих?  Може и да не успея да родя, да нося дете, с което съм ограничена, да... но пък имам свободата, да избера, да не се повлияя от злобата, насаждана в обществото ни - злоба, изграждана на базата на етнически различия... И с това се чувствам свободна, много свободна... (Разбира се, това са много сериозни избори и никога, дори и на ум, не би ми хрумнало да осъдя някого, който е решил по друг начин за себе си!... )

Мили момичета, пожелавам на всяка една от нас по-малко болка, повече усмивки... и нека всички скоро се зарадваме на изпълнената си мечта! 

Радвам се и аз, как да не се радвам-ами то няма по хубаво от новината, че някой чака бебе! Обаче най-горко оплаквам себе си-всеки път, дори и сега! Тази болка, това съжеление към мен самата няма начин да не я изпитвам за жалост!

Chandra да ти отговоря на въпросчето.Да-същите чувства имам и към "майките" както ги наричаш ти на българчетата.За мене те не са майки а жени които са дали живот.За мен няма значение каква националност е жената.Щом го е захвърлила (за мен)тя няма право да се нарича майка.

За мен няма значение каква националност е жената.Щом го е захвърлила (за мен)тя няма право да се нарича майка.

и аз така мислех. Дано продължиш да мислиш така, а не лично да разбереш, че понякога нямаш избор.

bebe искрено се надявам никога да не го изпитам лично.И в случая ще ти дам пример за да ме разбереш защо съм на това мнение.Имам съседка българка е която има 7 деца.Първите две са при нея третото е в дом.Ражда четвърто което е при нея.Следва пето което е в дом.Шестото при нея и последното пак е в дом.На въпроса ми защо ги оставя тя ми отговаря че неможела да ги гледа.Питам я а как решаваш кое да оставиш и отговора е:на мен ми е все тая кое ще е само при мен да не са много.Обяснявам и че има хиляди начини да се предпазват обаче те с мъжът и не искали да ползват нещо което било "изкуствено"както го нарича тя.Иначе си е съвсем нормална не е някой да кажем с психични проблеми.Е тогава аз как да я оправдая че е съвестна майка и и е все тая кое ще зареже.Не отричам че има и такива които имат основателни доводи за тази си постъпка но при повечето е от глупост и наивност които до последно са вярвали в нещо.На пръсти се четат тези за които можем да кажем-наистина не е имала друг избор.

Аз мисля, че никой тук не е имал предвид майките, които са принудени да изоставят децата си, поради някаква основателна причина! Малко като че ли се пообъркаха нещата, къде от недочетене, къде от недоизразяване Тук напълно подкрепям последния пост на Зузуни - точно за такива жени става въпрос и техния етнос няма ниакво значение.
Абсолютно съм наясно, че има доста случаи, в които за огромно мое съжаление, на майките им се налага да изоставят децата си. Дали поради здравословни причини и произтичащата от тях невъзможност на родителите да отгледат детето си, дали поради някакви други форсмажорни обстоятелства. За жалост, това е факт. Тези жени никога не бих обвинила или съдила. Аз не съм Господ!
Но, нека бъдем реалисти! Една огромна част от изоставените деца, са просто захвърлени, заради глупостта на хората, които са ги създали. Противно на всеобщото схващане, не всички жени притежават майчински инстинкт, за съжаление. Повярвайте ми, на някои жени им е изключително лесно да си изоставят децата. Изобщо даже решението им не е тежко и мъчително. Тъкмо напротив - именно защото твърде лесно се отказват от чадата си, те са толкова много по институциите!
Съжалявам, но някак си не мога да оправдая жена, която забременяла без да иска и после се чуди какво да го прави! В 21 век сме все пак, има толкова много методи за контрацепция. Ами малко трябва да се мисли. След като не искаш дете или мислиш, че не можеш да го гледаш - ами не го създаваш. Защо трябва да го мъчиш и да го обричаш. Смятам, че всички ще се съгласите с мен. Човек, който създаде живот, има отговорност към него. В крайна сметка, станала белята, е чак като го роди ли се усетила, че не го ще? Айде де! Ако се наложи, аборт ще направи, щом е преценила, че не може да се грижи за детето. Моля, само не ме нападайте за аборта! Имам предвид, когато няма друг начин. В крайна сметка, колкто и гадно да е, пак е решение. И по мое лично мнение, по-добро, отколкото да обречеш детето на живот в институция. ПОВТАРЯМ, ТОВА Е ЛИЧНО МНЕНИЕ! Моля, не се хващайте за думата ми.
Надявам се, че никого не съм обидила! Ако все пак съм го сторила, моля за извинение, не е умишлено!

Мислех, че след написаното от Бебето, ще замълчим ... поне за малко.

Освен, че заставам зад всяка дума на Дийп и Мишанта. Съвсем кротко и мило искам и аз да ви кажа нещо с риск да се повторя. Не само тази тема, целия форум е за МАЙЧИНСТВОТО - мили момичета - това е предимно смирение  .

Темата е "душата ми кърви", това не предполага никаква агресия, яд, възмущение към чуждите животи. Само много, много болка и нужда от съпричастност. За момент си затворете очите и вижте какво е написало Бебето. Помислете през какво е минала и чуйте какво ви казва...спрете се и помислете вие какво й отговаряте.

Тръгнали сме и вървим по един и същи път, всички пишещи тук. Всички тук сме майки - настоящи и бъдещи. Съденето на другите и яда към техния живот какво ви помага... Заменяте ли вашия живот за живота на някоя от жените, които съдите...

Ако си даваме подкрепа взаимно, без агресия към когото и да било, ще си помогнем стократно повече

А моето мнение е че не можем да съдим немайките за това че не изпитват любов към босите циганета. И аз, като немайка ми е било жал за тях, но сега като майка ми е по-жал, така че нека не забравяме че и ние сме били немайки.

Любов не изпитвам,не крия и не искам да бъда лицемерна.
Това си е социално-битово и пр. явление, част от живота, индиферентна съм.
Изоставени деца е имало преди , ще ги има и в бъдеще.
Никого не съдя и не смятам, че някой тук го прави.
В този подфорум се споделя, което си е вид терапия.
Нравоученията, няма да променят нечие мислене, само ще накарат някои потребители, да не споделят това, което мислят.

Всички тук сме майки - настоящи и бъдещи.

Fussii , с това не мога да се съглася!
Аз ще и аз не съм е едно и също нещо.
А битието, реалността (такава каквато е) ,както е известно се отразяват на съзнанието, себеусещането, емоциите, нагласите.
Няма правилна и неправилна емоция, всички сме човеци.

Аз ще и аз не съм е едно и също нещо.

За жалост това е точно така.     

Fussii май наистина вече трябва да разделиш темата.Та тя съвсем взе друга посока.И само ще кажа за тези които са ме разбрали и за тези които не са:когато прочета из форумите че някое от момичетата е достигнало мечтаната цел сърцето ми започва да подскача душата ми запява цялото ми тяло се радва.Имам чувството че ще се пръсна по шевовете.Но за съжаление към всички останали новината приемам с безразличие.В по преден пост бях писала че ги мразя но май сама се самозалъгвам.Незнам защо искам да е така и сама се самонавивам към тези чувства.А когато се запитам дали е така наистина разбирам че всичко е едно огромно и празно безразличие.(и да не ме разбере пак някой погрешно-говоря само за бремени а не за обрата в темата)Изглежда последно време емоциите са ми дошли малко в повече но да се бориш 17-18 години със стерилитет не са малко и има моменти когато на човек му избиват балансите.Fussii благодаря че ми отряза простотиите но в онзи момент толкова се бях афектирала на етническа основа(поради лични причини)че не се стърпях.

Понягока ме връхлитат на куп всички емоции и чувства,които може да изпита човек,а понякога и нищо не изпитвам,само въздишам и се примирявам с положението.
Най -трудно ми е не когато разбера,че някоя моя приятелка или позната е бременна,а когато децата на моите приятели ми зададат въпроса:"А вие кога ще си имате бебе?"Един невинен въпрос,зададен от невинно детенце.....и след това сконфузените погледи на техните майки и обяснението,че така не се пита.

Аз знам,че ще съм добра майка и правя всичко по силите си ,за да постигна своята мечта,минавам,както и вие през нелек път и ме е яд на майките,които захвърлят с лека ръка децата си,яд ме е ,че не искат да се предпазват от нежелана бременност,яд ме е,че не искат да пият противозачатъчни,защото им вредяли на организма,яд ме е и че презервативът им пречи на удоволствието и затова не го ползват.На много неща още ме е яд,просто ме е яд!
И изниква вечният ми въпрос:Защо!!!Защо за едни да е толкова лесно ,а за други да е толкова трудно!

Fussii благодаря че ми отряза простотиите но в онзи момент толкова се бях афектирала на етническа основа(поради лични причини)че не се стърпях.

не съм аз. Друг мод ме изпревари ...ама пак щях да ги клъцна 

Момичета - имах приятелка, която на 15г. роди. От страх не каза на родителите си навреме, че е бременна. Цялото общество й се смееше. Много ми е жал за нея. Знам, че не се е пазила добре, че е правила секс твърде рано, но не мога да я виня. Била е дете, подлъгала се е. Мисля, че ако беше казала на родителите си по-рано, щяха да я посъветват да абортира. За нея и нейния живот, егоистично е, но щеше да е по-добре. Нямам представа с каква болка живее сега. Знаейки, че някъде има детенце, което е вече на 16 години. Сигурна съм, че в живота има много ситуации, които ни правят да сме лоши в очите на околните, но нещата се случват понякога без да ги искаме. Не мога да съдя жените, които правят аборти. Не мога да съдя жените, които изоставят децата си. Това не е нещо, което човек може лесно да реши. Знам, че е трудно да се поставим в ситуацията на тези жени, които изоставят деца или правят аборти, но хора - това са неща, които се случват. На мен ми е мъчно за тези жени. Мъчно ми е за жените, които го правят със страх, с болка, а не безразлично и защото свикват с това.

Всеки си има право на мнение въз основа на преживяното от няго. Може би аз не реагирам съвсем адекватно, но ми стана гадно от някой изказвания.
Вече сякаш не ми е толкова болно от забременяващите край мен и искрено се надявам за всяка от тях да има безпроблемна бременност, раждане и здраво бебче накрая.  Единствено близнашките колички още ми пълнат очите. Много ми е трудно обаче да отговоря на въпроса "Имате ли деца?". Нормален въпрос, често задаван примерно при кандидатстване за работа, запознаване с нови хора. Е, не знам какво смислено да кажа. Абе имам, ама не точно, 'щото никога няма да си го взема у дома. По-лесно ми беше като наистина нямах дете.

Иска ми се да взема отношение по темата ама и някак немога...незнам какво да напиша. По скоро нищо не ми идва, защото не ви разбирам:( Не го казвам с лошо, че не ви разбирам а, че немога да усетя какво ви е и как ви боли. Мога да напиша, че ме боли с вас но ще излъжа, защото само и единствено вие знаете какво е в душите ви. За мен  остава единствено надеждата, че тази ви болка ще изчезне един ден. В това съм сигурна, в друго немога да бъда.
И както Фуси е написала (цитирам по памет), човек израства всяко едно състояние и в един момент душата му е свободна и лека.
Желая го от сърце на всеки.