аз да се отчета! След 4 години стерилитет и няколко проследявания на растежа на фоликулите започнах инсеминации при д-р Тимева. Оказа се ,че имам ПКЯ и се наложи около половин година преди това да пия бромкриптин, което беше доста неприятно т.к. водеше при мен до учестен сърдечен ритъм и аритмия,което ме отведе до кардиолог на два пъти,за да видим дали мога да продължа терапията. Въпреки това, макар и аз самата да бях предубедена към инсеминациите и шанса да настъпи бременност, бях много спокойна за това, че съм тръгнала по пътя на лечение и че поне нещо правя.Казах си,щом при мъжа ми няма проблем, поне от спермограмите,ще правим до 6 инсеминации най-много,ако не стане до 3 ин-витро опита,ако не стане и нямам сили психически да продължа борбата,ще осиновяваме.Не се страхувах от тази стъпка и исках да я приема като алтернатива, за да не се вкопчвам в ин-витрото като спасителна сламка. След третата инсеминация вече бях убедена,че точно аз няма да имам късмета да забременея от сравнително лесен метод.Д-р Тимева бе по-уверена от мен, каза че борбата трябва да върви по план,и не ми даде да се поглезя и да си почина от процедурите поне месец два.Послушах я, направихме 4 тата инсеминация и ми дойде кървене...оказа се зацапващо,видя се плоден сак,не можех да повярвам, след 2 седмици се видя и втори по-малък.Не можех и да си помисля,че това се случва на мен,но познавайки 2 семейства1 които са загубили единия близнак по време на бременност или раждане,бях толкова щастлива, колкото и притеснена.Сега, когато минаха всички мъки и по задържането им, системите и серклажа и раждането, сега мога да разкажа за това.Благодаря на д-р Тимева и целия екип на д-рЩерев, който направи възможна появата на двете ми момченца - Ирена и Боби биолозите, всички оператори в родилна зала,за мен са като второ семейство! Желая успех на всички момичета и мъжете им, които не могат все още да пишат тук, съвсем скоро това да стане и те да напишат своята история в тази анкета на щастието!