Ще напиша нещо последно, но най-вече за хората, които следят размяната на мнения тук, за да не си помислят, че се заформя нещо като интрига и да продължават да влизат в темата с надеждата да изскочи нещо по-така, нещо жълто, а може и направо да почнем, пази Боже, да се ругаем с Фуси. Та, обяснявам.
Предполагам трябва да започна с това, че нямам нищо лично против Фуси, ама нищо, наистина! И, както и обещах, го пиша публично, за да не си помислите, че, напротив, имам, защото няма да сте прави! Напротив, даже много ми е симпатична, защото е мислещо същество, умна е, интелигентна е т.н.
Но за много от нещата, които пише, и за начина, по който ги поднася, съм на различно мнение и често не съм съгласна, макар че в повечето случаи само аз си го знам това, както трябва и да бъде, разбира се. Защото всеки тук има правото да изрази себе си по начин, който той владее и така, както на него му харесва. Напълно приемам и уважавам това толкова естествено право. Щеше да е ужасно скучно да сме еднакви.
Никога не коментирам хората тук, а само написаното от тях, т.е. текста, който са залепили и който мига на монитора ми. Не коментирам хората, не само защото не ги познавам, а защото и да ги познавах пак нямаше да ги коментирам, защото не е редно да се прави публично. И защото не е мой стил това. Но имам право да коментирам написаното, и то на всеки един тук. Така, както останалите могат да коментират и написаното от мен, защото е публично. В този смисъл си мисля, че няма "свещени крави", чиито постинги не могат да бъдат обсъждани. Поне не съм забелязала досега нещо такова. Но даже и да имах удоволствието да познавам Фуси, пак нямаше да страдам от приятелска читателска лоялност, и то на всяка цена. Защото невинаги е обективно и полезно.
Фуси, не, не съотнасям написаното от теб в първия ти текст, като нещо, което се отнася лично за мен. Аз не съм толкова чувствителна, отдавна не. А и съм печена читателка, така, че разбирам нещичко от различни прочити и т.н. Просто въпросният абзац си звучи ужасно обвинително и те кара да се чувстваш виновен за много неща. Въпросните "гени" и гениалното хрумване, че наследяването им е първопричината да искаш да имаш биологично дете, на мен вече ми звучи мъчително несериозно и оправдателно за нещо си. "Мъчително", защото вече се мъча, т.е. истински страдам, като го срещна пак, и пак, и отново.
Тук си мисля и нещо друго обаче. Осиновителите постоянно пишат как е добре останалите да са тактични и деликатни към нещо, което даже не знам как да нарека..., но което цялостно го разбирам, че трябва да съм чувствителна към различната им житейска ситуация като цяло. Казват ни какво искат да чуват и какво да не чуват, което според мен освен ограмотително за населението, няма голяма полза за осиновителите като цяло, защото не могат да се изолират и да живеят само в среда, където всички са разбиращи, деликатни и тактични. А трябва да се развива борбеност, за да се оцелява. Но като цяло това не засяга само света на осиновените и осиновителите, а всички хора. Бързам да предупредя обаче, че не съм права в случая, защото не съм осиновила дете, макар че много съм мислила по въпроса, но това не се брои.
Имайки предвид всичко това, си мисля, че е добре и осиновилите да се опитат да бъдат поне малко тактични към онези, които по една или друга причина не са осиновили и няма да го напряват. На-малкото, защото не знаем какво се крие зад привидното "нежелание" да го направят - може да е лична драма, може да е здравословен проблем, може да е недостиг на пари, може да си от Горно Нанадолнище и средата да не те приеме после и един куп сценарии. А в абзаца от текста на Фуси се говори, че горим от желание да имаме някакви белички дечица, което си е намек за расизъм, откъдето и да го погледнеш и един куп неща, които явно вълнуват авторката, но са поднесени във форма, която сочи всички с пръст. Няма значение какво е имала предвид. Важното е какво се разчита и отстрани, а при писаното слово трябва да сме внимателни и за различните видове читатели, които ще го четат после, защото това е силата на написаното, че всеки открива себе си и живота си вътре. Има и текстове, в които това се случва в по-малка степен и това са автобиографиите, но даже и при тях има такъв елемент. Както и да е! Сигурно се питате кога ще свърша...
И така, между мен и Фуси (поне от моя страна) интрига няма и няма да има! Най-малкото защото познавам само постингите и...Макар че за мен ще бъде истинско удоволствие и да се запознаем.
Надявам се продължението на темата да е било и с нещичко полезно...
Лек ден!