Знам, че много от вас мислят за нас с Ники и ви благодаря. Не съм писала, защото от 2 седмици новините са само лоши и по-лоши и в скапаната ни държава трябва да тичам да уреждам какво ли не, за което трябва да си има хора да го свършат. Сигурно защото не е достатъчно гадно да ти кажат "Детето ти е много увредено и няма да можете да си го гледате в къщи." Малкото ми слънчице го местим от болница в болница и вече само се моля по-скоро Бог да го прибере при себе си. На всичкото отгоре Законът ме заплашва с глоба, че не съм подала навреме информация за промяна на положението (превеждане с специализиран дом), която никой не ми каза, къде и кога да представя. Сякаш съм в някакъв кошмар, от който не мога да се събудя. Благодарна съм поне, че има добри хора, които ни помагат да преминем през всичко това и се моля на никой да не се случва.
