Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.
Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни, моите песни те да запеят.
Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.
Не, Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.
Всичко друго е вятър и мъгла... Обичайте се! Целувам те!