Сигнусче, и аз исках да дам пример с Уницеф, ти ме изпревари - и аз си купувам техни картички, но си ги купувам културно от книжарницата.
Сигурно и на други, като на мен, не им е приятно да им препречват пътя по подлези и площади, да влизат в заведението, където обядваш, по няколко пъти за един час и да се опитват да ти продават нещо натрапчиво. Маркетинг стилът им често включва и мазничко "ама така ли, не искате ли да помогнете на ......(колко лош човек сте)". За мен е непочтено първо да се досажда така, второ да се свири по чувствителна струна за лична изгода, както го правят разни врачки и телефонни измамници.
Освен това, вместо да даря да кажем 40 лева по сметката на Сдружението, мога да купя с тях 20 картички и в сметката на Сдружението да постъпят общо 8 лева. (мисля е ясно защо предпочитам първото, ако реша да правя дарения за дадена кауза).
В примера с Данон и Регал е съвсем различно и не виждам нищо лошо. Това са си компании с реален бизнес, което подкрепят някоя инициатива в определен момент.
Още нещо, за да илюстрирам какво ме притеснява. Да кажем, че съм седнала да обядвам с колеги. Минава някой "търговски пътник", прекъсва ни заниманието и се опитва да ни продаде картичка Зачатие. Ами ще гледам пред тези колеги да не споменавам, че имам нещо общо със Зачатие, защото ще ми е неудобно.
П.С. Сигнусче, препрочетох ти поста, в никой от твоите примери това не е основният бизнес - да се закачиш на веригата на милосърдието и да се храниш от там
В повечето случаи, който се включва във веригата, го прави безвъзмездно, за да допринесе с нещо - с част от печалбата от продукта (регал, данон), пример от моята сфера - банките откриват и обслужват дарителски сметки абсолютно безплатно.