Маринка, писах ти ЛС. Знам че в момента ти е тежко и мисълта ти е замъглена, но съм сигурна че утре ще ти е светло пред очите и ще вдигнеш отново борбената си главица.
Анмар, аз и в мненията по дневничето ти писах, но и тук да кажа, че искрено съжалявам, че е трябвало и този страх да изпиташ. Пфууу, не са ли вече множко страданията ни бееее ... Искам и тук да кажа, че аз никога не си опипвам гърдите и много ме е шубе да търся такива неща
Хич не ща и да чувам. Този стрес, в който живеем, целият заобикалящ ни свят. Работа, тревоги около проблемите ни, честата раздразнителност, плач .. Всичко това влияе върху нас. Толкова ми се иска един ден да се събудя и да се сетя, че някога - много отдавна съм плакала, но да не се сещам какво е било това тягостно чувство. Писна ми да се притеснявам, да си задавам въпроси, да тъгувам, да съм все "на косъм" от сбъдване на някое желание...
Спирам да редя и тук обзелите ме мисли, че ще напълня и вашите главици ...
Утре ще е пак светло !!!