"Помисли, може би няма да успееш да забременееш, защото едно родено вече дете има нужда точно и само от теб"
Не мисля, че човек, който си няма представа през какво минаваме, има правото да изрича подобни думи, пък било то и няй-добрата приятелка. Аз лично бих я удушила собственоръчно. Много е лесно така отстрани да говориш и да изричаш клише след клише, само за да кажеш нещо. Според мен, ако не знаеш какво да кажеш, по-добре е да замълчиш, отколкото да изречеш някоя зверска глупост и още повече да закопаеш човека, когото уж искаш да утешиш.
За всеки тук истината е различна, всеки различно би приел думи, които за едни са успокояващи, за други дразнещи.
Аз лично, категорично не искам да слушам/чета успокоения от типа - "спокойно, не го взимай толкова навътре", "гледай напред", "ти си силна", "бъди силна", "всичко ще се нареди" - откъде са толкоз сигурни? А най-омразното е това - "има и по-лоши неща"
Е това изречение според мен е брутално да го кажеш на жена със стерилитет. Какво значи по-лоши неща? Нима това не е лошо? За мен подобна реплика омаловажава собственото ми нещастие, макар и не това да е целта на казалия го. Обаче, все си мисля, че малко повечко трябва да помисли човек, преди да изрече нещо подобно. Дай сега да взема на смъртно легло да легна, че да разбера, че стерилитета ми не е най-лошото.... Това са пълни простотии. И за мен, това е може би едно от най-лошите неща, които някой може да ми каже. Най-нараняващото, защото след подобна реплика още повече се засилва усещането, че си сам с болката си и околните не те разбират. "К`во толкова, някакъв стерилитет, я гледай колко по-гадни неща стават по света, ти си седнала да се тръшкаш"
- ей така ми звучат на мен такива реплики
Рядко се включвам в теми за утешаване, защото в 90% от случаите не знам какво да напиша. Обикновено, мисля аз какво бих или не бих искала да чуя. И ако реша есе пак да пиша, се съобразявам с това. Мисля, че по-добре бих подкрепила и утешила някого, ако простичко го прегърна виртуално и му кажа, че го мисля и съм до него, отколкото да изричам дежурните клишета и да се напъвам с оптимизъм, който всъщност в момента не чувствам.
Аз съм от хората, които искат да си изживеят болката, не да я крият и да се правят, че всико е наред. И когато ме боли и споделя, че ми е гадно и т.н., не искам някой да ми казва, че всичко ще се нареди или всяко зло е за добро, или още по-малко "това, което не ни убива..."
Пък да не говорим за изпитанията и Божията любов...Направо се вбесявам. Предпочитам да чуя/прочета нещо подобно - "Да, животът е гаден, случват се гадости и мъки, не е честно, но е факт.Поплачи си, изживей си мъката и после смело напред!" - ето това за мен значи, че човека насреща ме разбира. Аз не обичам да бъда залъгвана. Никой нищо в този живот не може да ми гарантира, наясно съм с това. Затова се боря с всички сили, пък да става каквото ще!
Mmary, темата е наистина много интересна, благодаря ти!
Благодаря и на момичетата, които споделят мнението си, много ми е полезно и интересно!