0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #40 -: Януари 21, 2010, 13:17:39 pm »
Според мен пък е до темперамент, характер, не е само до дете и до разлика момиче-момче. Алекс беше в пъти по-напред от сестра си за някои неща, а за други Мила е напред. Зависи от много фактори.
П.С. Държа да поясня, че не се обиждам :D
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #41 -: Януари 21, 2010, 21:46:53 pm »
Да ви кажа и аз не се обиждам, но ще дам пример с две деца на мои приятелки. Двете са момчета. Вече са доста големи, но израснаха пред очите ми. Единия можеше да чете на 3 годинки. Като казах на баща ми и той ме обяви за откачена :). А то детето наистина четеше, въпреки че още не можеше да говори съвсем правилно. Баща ми носеше вестник и аз накарах момченцето да прочете заглавието и баща ми направо щеше да падне! Другото момченце също беше адски умно и приказливо и много ни разсмиваше, защото непрекъснато задаваше разни умни въпроси. 
*

    eleonor

  • ****
  • 1075
  • БEA -ПРЕКРАСНА I CИМЕОНчЕ- БОНБОНчЕ-ОБИЧАМЕ ВИ
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #42 -: Януари 22, 2010, 20:11:26 pm »
Ех, Уайти мила
и моята Бея е в бебе6ки пубертет, от около 18-ат си месец. Но от появата на бебе Симеон, за по4на да се държи "ужасно",ако може така да се нари4е :wink:(все пак бе6е на 1 годинка тогава де :))
зАпо4на  се с рев,сълзи и крясъци, когато запо4нвах да кърмя малкият и когато го гу6кахме вси4ки, никога не сме я делили естествено, винаги и тя е полу4авала много внимание.Но  ревността надделява6е и тя търси6е всеки удобен момент да ухапе брат си, да го удари, да му бръкне някъде :? и така докато не за по4на да се заиграва с него като кукла,може би го има6е :)Ние постоянно ти4ахме след нея да не направи не6то на бебето, но уви на няколко пъти го ухапа толкова силно,4е пусна кръв :(, та тогава за пръв път ударихме  памперса... И се запо4на пък с ината, нервните и изблици и настроения, тръ6кане по земята, хвърляне на игра4ките, късане на книжки и посягане на мама и тати :o И така инатът стана доста силен, аз много изнервена и изморена от това, 4е не слу6а и посяга на вси4ки.
Просто лек май няма :(,може би времето, търпението и постоянни разговори, без удряне по памперса, нито затваряне в стаята или в коридора. при нас не помагат такива методи.
Аз запо4нах да си мисля,4е съм ло6а майка, но разбрах 4е не съм, просто децата са ми с по силни характери :wink:



Beatris - 13.01.2008
Simeon- 19.01.2009

МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ
*

    eleonor

  • ****
  • 1075
  • БEA -ПРЕКРАСНА I CИМЕОНчЕ- БОНБОНчЕ-ОБИЧАМЕ ВИ
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #43 -: Януари 22, 2010, 20:18:31 pm »
Сега го мина този период и вече се бунтува само срещу чорапите (за пантофи да не говорим). Шляпа боса по студените плочки, краката й стават ледени и нито с увещания, ни със заплахи, ни с пляскане, с нищо не можеш да я накараш да се обуе.

Ние сме на тази вълна в момента :D



Beatris - 13.01.2008
Simeon- 19.01.2009

МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #44 -: Януари 22, 2010, 23:22:38 pm »
Мира, добре дошла в отбора :)

А сега сериозно, при дъщеря ми се прояви за 1 път на ок 1г и 8 мвс. Истеряса на улицата, търкаля се, дра се около 1 час, без да ми позволи да я съблека, абсолютно неадекватно поведение. Това продължи ок 10на дена.
След което се появи светъл период :D :D :D. Пак е конта, пак ми коства много физически и психически усилия, докато я накарам да свърши нещо, но поне нямаше истериите. А те са страшни.

И аз се мислех, че закратко сме се отървали от бебешкия пубертет... ама уви.... Преди около 2 месеца започна отново. С истериите, с магарешкия инат, с вечната контра....  И допълнителния момент, иска всичко да прави сама и не дай Боже някой да свърши нещо вместо нея / да я съблече например/, започва се кошмарен рев.
Такъв инат е, че ако аз и намокря четката за зъби, примерно, а тя е решила, че иска сама да го направи, избърсва четката с кърпа, за да я намокри сама :( :( :( :(
И аз се замислях за психиатри, и аз откачам...... И аз си мислех, че моето дете е повредено нещо, че аз нещо бъркам с възпитанието.
Но това е - между 2 и 3 години, бебето се превръща в малко човече, настъпват противоречия в самото него.... При някой деца, за съжаление на родителите, изразено в по-силна форма. Прочети Изкуството да си Родител, на д-р Додсън, обяснява доста неща

Хубавото e, че това са периоди, отминават. В момента Дара е доста по-сговорчива, започва да осмисля това, че ни ядосва, а не бива да го прави. Много е забавно като каже, мамо не искам да те ядосвам, голяма съм лигла :D
До кога ще е така.... не е ясно. Казват, че след 3те години нащата се променяли към по-добро.

Стискай зъби, знам какво е, само който не го е изпитал, не може да разбере.
При нас помага игнора и гушкане, успокояване и обяснения след това.

Успех

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #45 -: Януари 22, 2010, 23:49:22 pm »
Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава :x
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #46 -: Януари 23, 2010, 15:41:53 pm »
Само докато видя темата и ми се изправи косата,защото вкъщи е истински сървайвър...Още след година и половина почна да си проявява характера, по точно феноменалния инат :? Не разбира или по точно не желае да слуша каквото и да и кажеш - прави винаги наопаки или просто докато истерясваш вече и целия трепериш от яд,то те гледа в очите и си прави неговото. Ето сега от 30 минути повтарям да си прибере играчките,че ми е дошло до гуша от вечната кочина и няма - все 1 на стената говоря.Сравнително точното определяне на ситуацията е - война на нерви и оцеляване.Вече не смея да отида никъде сама с нея- в заведение с детски кът или на по далечна площадка,защото не знам кога ще я хванат бесните и ще се затръшка и затъркаля или ще тръгне да събаря всичко от масите,ще бърка в чашите,ще тича по етажите и ескалаторите - всичко друго и само не това,което трябва...Всъщност,където и да отидем обирам съжаленията на околните,тъй като само който е бил с мен може да се представи за какви изстъпления ,тръшкане и пищене става въпрос...Така,че си стоим вкъщи да ми е мирна главата...
Не вярвам да е само бебешки пубертет - това ще си е просто постоянен пубертет на приливи и отливи :?

*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #47 -: Януари 23, 2010, 17:00:24 pm »
Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава :x
:witch:
Ами ако е толкоз ужасно защо реши да родиш второ, а не си взе кукла?
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #48 -: Януари 23, 2010, 20:50:34 pm »
Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава :x
:witch:
Ами ако е толкоз ужасно защо реши да родиш второ, а не си взе кукла?

Защото ако исках кукла, нямаше да се боря да раждам изобщо дете. Нещо проблем ли имаш?
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #49 -: Януари 23, 2010, 21:14:29 pm »
Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава :x
:witch:
Ами ако е толкоз ужасно защо реши да родиш второ, а не си взе кукла?

Защото ако исках кукла, нямаше да се боря да раждам изобщо дете. Нещо проблем ли имаш?

Мога да ви кажа, че имам едно позната с 3 момчета. Най-малкото би трябвало да кара бебешки пубертет, но то изкара целия този период до гъза на майка си и като бяхме в градинката не се отделяше от нея. Непрекъснато стоеше в буквалния смисъл до гъза и и не се отделяше въобще. Според мен не трябва да се заяждате, защото има различни деца с различен темперамент. Тя самата ми каза, че по-малките момчета и двете са кротушковци за разлика от големия. Това е доста индивидуално и човек не може да предположи какво ще е детето. Както е мойто в момента е доста палаво и направо ни прави на луди. Бяхме на гости на едни приятели за малко и в началото те казаха, че бил кротък, но след като той се ориентира в обстановката нещата станаха страшни и дъщеря им се сдоби с цицина, беше счупена една от украсите и въобще не ми се обяснява. Не мисля, че трябва по такъв начин да се напада и да се сравнява детето с кукла, защото е просташко!
« Последна редакция: Януари 23, 2010, 22:35:07 pm от Tutto_bene »
*

    yana-v

  • *****
  • 1207
  • Ще порасна голяма!!!
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #50 -: Януари 24, 2010, 10:13:31 am »
Гане, ми по-хубава кукла от малката Мила едва ли може да си пожелаеш!!!
Да ти е жива и здрава! Тамара има малко по-странно чувство за хумор, не е искала да те обиди!
Искали сме ги, чакали сме ги, даже да се слеят двата пубертета  :oops: пак ще си ги обичаме!!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #51 -: Януари 24, 2010, 10:31:45 am »
Яна, аз никъде не съм казала, че не ги обичам. Тежи ми понякога, но ще си търся начини да се справя. А Тамариното не е хич чувство за хумор, а си е чисто заяждане. Като не те интересува една тема или не можеш да кажеш нищо смислено - не пишеш.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #52 -: Януари 24, 2010, 19:11:33 pm »
А Тамариното не е хич чувство за хумор, а си е чисто заяждане.
Не съм искала да се заяждам.
Според мен от майката си зависи кое как ще приема. Нормално  при първото дете да не знаеш как да реагиираш. Ама да твърдиш, че на 4 години е бебешки пубертет вече е малко много.
Ако някоя майка се чуди какво да направи е едно. Най-вероятно търси какво е най-добре. Ти откровено си се оплакваш. И много подходящ форум си намерила...
Хич не искам да влизам в спор с тебе. И сама преценявам кога и какво да пиша.
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #53 -: Януари 24, 2010, 19:23:03 pm »
Метли в началото на поста не са никак заяждане.
Не се оплаквам и търся какво сработва при него. До колкото си спомням това беше целта и на темата.
И какво му е неподходящото на форума?
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #54 -: Януари 24, 2010, 23:05:48 pm »
А Тамариното не е хич чувство за хумор, а си е чисто заяждане.
Не съм искала да се заяждам.
Според мен от майката си зависи кое как ще приема. Нормално  при първото дете да не знаеш как да реагиираш. Ама да твърдиш, че на 4 години е бебешки пубертет вече е малко много.
Ако някоя майка се чуди какво да направи е едно. Най-вероятно търси какво е най-добре. Ти откровено си се оплакваш. И много подходящ форум си намерила...
Хич не искам да влизам в спор с тебе. И сама преценявам кога и какво да пиша.
Извинявай Тамара, но излизаш от рамките на добрия тон. Смятам, че Ганка пише в правилния под форум и в правилната тема. Тук всеки пишещ няма какво друго да напише, освен да се оплаче.
Ако такъв пост бе насочен към мен , бих го сметнала за обида, не за заяждане. Ганка не малко е изстрадала за да има своите две деца, тя никоде не е написала, че е ужасно да имаш две деца, нито пък че понякога съжалява за избора си.
И Тамара, такива хора като теб ме отказват да пиша по теми тук - извън седмичната тема и темата за взаимопомощ при здравословни проблеми на децата. Не ми се ще да яхам метлата за безсмислени спорове.
*
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #55 -: Януари 25, 2010, 16:37:35 pm »
Всички в къщи спят :D и мога да се включа отново.
След всички коментари стигам до извода, че нещата при нас не са толкова зле и винаги може повече. :D Ще стискам зъби и ще се надявам да мине по-бързо.
За сега поне се разминаваме с истериите извън дома. На разходките е много послушен и рядко се инати. Но докато тръгнем е ужас. Все едно на заколение ще го водят.
ПП Тамара, "фен" съм ти. Как успяваш да концентрираш толкова негативна енергия в няколко думи?!


"Нищо на света не е същото щом някъде там, неизвестно къде, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза..."
Антоан дьо Сент Екзюпери
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #56 -: Януари 25, 2010, 17:14:28 pm »
Между другото, Мире, може да се получи нещо такова и от ревност. При нас в началото го нямаше - той я прие супер, държеше се много добре, очарован беше и в един момент, с напредване на времето заедно, започна да прави на инат заради нея. Освен това се дърпат един друг и се борят за внимание. Ако прекарам повече време с нея - той става "инатлив", ако го разпределя и за двамата или пък им обръщам внимание едновременно - намаля с тръшкането.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Бебешкият пубертет - съвети за оцеляване
« Отговор #57 -: Януари 26, 2010, 14:25:43 pm »
По повод самочувствието за перфектна майка-страничните наблюдения показват,че точно такива страхотни майки и домакини на финала падат доста от високо и много боли.Мисля ,че всички в този форум си обичаме децата безрезервно и полагаме ннеобходимите грижи.Темата не е пусната ,за да избираме кой е по по най ,а да си помагаме взаимно със съвети.