Здравейте всички, много хубава тема, поздравления!
И аз вече станах на 36 и ще се включа тук.
Да разкажа малко за себе си. Имам една прекрасна дъщеря на 11 и половина години вече, за която съм благодарна на Бог, но от около три години правим опити за още едно бебе – засега неуспешни. От септември 2009 година до сега направихме 4 инсеминации и едно ИКСИ – и те неуспешни. Скоро пак смятам да правя ИКСИ – и ще видим.
))
Исках по-скоро да кажа накратко, че свалих завишеното си ФСХ /след прием на противозачатъчни беше се вдигнало в три поредни месеци на: 17, 20, 23/, а преди протвозачатъчните беше 1-2 единици над нормата - около 12 - 13, нормализирах естрадиола на 3-ти ден от цикъла, който беше над 200, а това не е добър показател, доколкото съм запозната, защото занижава изкуствено ФСХ, и горе-долу оправих разликата между ФСХ и ЛХ от 2:1 на 1 : 1,5. Сега ФСХ ми се върти около 6, а ЛХ около 4.
Не излезе много накратко май, ще ме извините.
))
Изводът, който си направих е, че е важен начинът на живот, по-скоро стилът. Защото аз драстично промених диетата си, започнах да се занимавам с йога, медитации, по-активни физически упражнения, тичане и пр. Колкото и да ми беше трудно - спрях да пуша - понеже съм заклет пушач и знам, че тютюнът до голяма степен ми е увредил способността за зачеване. Аз по принцип обичам физическото натоварване – например планинския туризъм, активни разходки, но така за ежедневно напрягане ме мързи и гледах да си го спестявам – базирах на това, че съм си със спортна фигура. Колкото и да е обаче, годинките си казват думата и докато човек се усети – качил килограми, замързяло ги яйчниците и пр. „хубавини”. Освен това тази смяна на стила ме накара да се чувствам по-добре психически, защото бях съвсем изкукуригала на тема забременяване /и все още съм, но сякаш приемам нещата от друг ъгъл/. Мъжът ми казва, че се държа, сякаш нямаме нито едно дете – и него го подлудих, за жалост. Но на всички ви е ясно как се чувствам, защото когато искаш да забременееш, а не можеш – е страшно мъчително /независимо дали имаш други деца или не/.
Запечата ми се в съзнанието едно изказване на момиче от чуждестванен форум, което казваше, че тия няколко години, докато забременяла и успешно родила здраво детенце, ги помни като най-черните в живота си. Това изказване някак ме наведе на мисълта – абе защо и аз да си почерням дните без време, няма смисъл, както казват мъдрите – животът е тук и сега и е все едно дали ще се чувстваш добре или зле, но е по-добре да се чувстваш добре – понеже и аз бях изпаднала в страшна меланхолия – та, благодаря на това момиче. Благодаря ви и на вас за интересните постинги, за обществото, което сте създали, за подкрепата и всичко останало.
Желая успех на всички ви!
