Здравейте и от мен и успех на всички
да се запиша и аз, нищо, че съм малко под 35. Кратката ми история: 4 години кекс без предпазни средства в очакване на бебе по естествен път. На третата година се позамислих и се прегледах по-подробно: гинеколожката поиска спермограма на мъжа ми, щото при мен всичко било наред (той има дете от бившата си съпруга)
не говорих с него тогава, не бързах много за дете. на 4-тата година още двама гинеколози независимо един от друг казаха, че съм ок. През 2009-та не издържах и пратих нищо неподозиращия си мъж на спермограма в шейново, като той отиде с вид на човек, убеден, че нищо му няма. На следващия ден с провесен нос ми показа резултата: олигоастенозооспермия
Ембриоложката му казала направо да правим инвитро, че с тия показатели да стане по естествен път ще е чудо. Не мога да опиша какво ми беше - цял живот каръщина ме гони, викам си, как веднъж нещо не стана лесно. През 2010-та преглъщах ужаса, че, както намразих болници покрай боледуването и смъртта на майка ми, така ще трябва да ги обикалям дълго време, докато стане бебето... През 2011-та взех решение и почнах с 2 инсеминации, а ноември трябваше да правя иски. Пих хормоните за подготовка, обаче в решителния момент цъфна една анемия, която сложи временен край на намеренията за икси. Тази година от февруари си почнах разни добавки и витаминчета, да няма анемия. И превантивно през май реших да посетя ендокринолога, защото съм чувала, че проблеми с щитовидната жлеза, могат да затруднят забременяването. И още една изненада: начало на хашимото плюс инсулинова резистентност. Сега се лекувам с намерение през септември да напомня за себе си в инвитро центъра