Аз понеже съм открит човек и не обичам да държа хората в неведение, в годините си изградих една тактика. Когато има нещо, което виждам, че човърка колегите ми, но им е неудобно да ме попитат, отивам при най-голямата клюкарка (винаги има такъв/такава) и казвам направо как стоят нещата. Много е удобно, защото не ми се налага на всеки по отделно да обяснявам. В този ред на мисли ще споделя една случка. Точно преди да започнем ин витро процедурата офисът ни се премести и отидохме при други колеги, които не познавахме. И там естетвено по-любопитните и дръзките започват да опипват почвата с въпросчета. Една такава дама ме подпитваше един ден от колко години сме женени, имам ли деца. Аз и казах направо:"През септември започваме ин витро, защото съм с две отстранени тръби и не мога да забременея по нормален път". Не мога да ви опиша изражението на лицето и - трябва да се види )). Разбира се отчитам и факта, че аз не съм суеверна а вярваща и изобщо не се притеснявам някой да знае, че теста ми е положителен или пола на бебето предварително.

"През септември започваме ин витро, защото съм с две отстранени тръби и не мога да забременея по нормален път".

Ти си избила рибата. Все повече се убеждавам, че само това е начинът да им се затвори устата на тия.

Zai, и аз по пътя на налучкването стигнах до този извод. Всяко едно криене и увъртане създава такива легенди и изкривяване на истината, че...Имам колега с три момиченца ин витро. Той обаче явно не искаше да казва - пък ние естествено вече знаехме . На мен ми предстоеше процедурата и започнах да го разпитвам направо, защото ми беше супер интересно. Той обаче ме попита: Ама кой ти е казал, че са ин витро? и стана много неловко. На мен много ми помогна и факта, че никога не съм обвинявала себе си за това, че се стигна до там да ми махнат тръбите. Много ми беше трудно да свикна с мисълта, но никога не ми се е искало да крия нещо. Даже когато хората знаят, наистина проявяват съчувствие, разбиране и т.н.

Той обаче ме попита: Ама кой ти е казал, че са ин витро? и стана много неловко.

Доста деликатен момент. Естествено, никой не е длъжен да обсъжда с колегите си как са заченати децата му.

Аз също имам колежка, за която съм сигурна, че е била пациентка на Стаменов, но не съм ходила да я разпитвам, защото те са били с друг проблем. Засичала съм се с двама колеги в инвитро клиниките, с един на операцията на мъжа ми. Дори не ме поздравиха, сконфузиха се доста. Както и аз. Няма правилно поведение в такива случаи...

Цитат на: Miriam в Ноември 22, 2010, 10:01:45 am

Той обаче ме попита: Ама кой ти е казал, че са ин витро? и стана много неловко.

Доста деликатен момент. Естествено, никой не е длъжен да обсъжда с колегите си как са заченати децата му.

Аз също имам колежка, за която съм сигурна, че е била пациентка на Стаменов, но не съм ходила да я разпитвам, защото те са били с друг проблем. Засичала съм се с двама колеги в инвитро клиниките, с един на операцията на мъжа ми. Дори не ме поздравиха, сконфузиха се доста. Както и аз. Няма правилно поведение в такива случаи...

Хем разбирам, хем разсъждавам... А ако се засичахме по време на лечение на дихателни или опорнодвигателни заболявания, кое щеше да е различното?

Медицинският проблем се лекува, срамът няма никакво място тук. Но пък ако хората възприемаха така репродуктивните проблеми, тази тема нямаше да я има.

цигу аз съм на абсолютно същото мнение, но като се опитам да се поставя на тяхно място (на криещите и срамуващите се) ми идват на ум доста изказвания дори и на медицински лица (в България) относно бебетата родени след ин витро оплождане и може би тогава ги разбирам донякъде.

НИКОГА не споделяйте с КОЛЕГИТЕ и ШЕФА ви.На мен това ми беше най-големия урок в живота ми.Изгониха ме от работа само за две седмици.И то преди да ида за първия си опит.Това беше адска травма за мен и може би и това ми даде влияние за неуспеха.Нямам думи за постъпката им.Има ужасно мръсни хора по-света

Съжалявам, че си изгубила работата си, лошо е, спор няма.
Понякога обаче просто няма друг начин.

Февруари и март са много натоварени месеци за целия ми екип заради проект, който правим всяка година, все по това време. Знаейки какво ме чака, казах на шефа си, за да има предвид, че не мога за пореден път да се нагърбя с всичко и да спя в офиса, защото на всичко отгоре ще взема и доста дни болнични или отпуск. Как да лъжа, мажа и извъртам всеки ден, толкова поредни дни?

Не го направих само от колегиалност, просто не исках всички да се окажем в небрано лозе и да се тормозя излишно по време на процедурите.

Мисля, че обяснението за пред шефа: "На мен ми предстои продължително лечение и ще ми се налага да ползвам болнични", без повече обяснения, е добро решение.

Мисля, че обяснението за пред шефа: "На мен ми предстои продължително лечение и ще ми се налага да ползвам болнични", без повече обяснения, е добро решение.

На мен това ми допада. Мисля да опитам с това обяснение и се надявам на тактичност от страна на шефа да не влиза в детайли да ме разпитва! Още повече, че първо ми предстои операция. Дай Боже всичко е наред след това ще почна ин витрото и се надявам да си мисли, че лечението ми е свързано с операцията.
 
УСПЕШНА 2011 момичета!

Как се налага човек да се чуди как да се притеснява, заради нечия нетактичност и любопитнсто!
Скоро и аз ще трябва да разчитам на "колегиалността" на колегите си, та направо не знам...