Сега разбирам замисъла... жалко, много жалко.
[...] Посланието за съжаление, което разпращате обаче е разбираемо за единици...
Аз лично не можах да разбера, кое точно е посланието във филма...
Много теми бяха нахвърляни затова се колебая между следните идеи (помогнете ми да реша, коя е основната
):
1. Че репродуктивната медицина е най-скъпия бизнес в света, че тя е за богаташи и се състои предимно от продажбата на "полу-деца";
2. Че извършването на ИКСИ - манипулация нарушава "естествения подбор", само инвитро е нормалният вид лечение;
3. Че трансферирането на ембриони с донорски материал и използването на донорски гамети като цяло е престъпление (престъпление и срещу донорите). Че всеки, който пожелае, просто си "
поръчва" да му имплантират бебе, а една донорка "дава по 80 полудеца годишно".
4. Че трансферирането на ембриони с донорски материал е вид осиновяване
(авторът не прави разлика между трансфер и имплантация, както и не прави разлика между ембрион с изцяло донорски гамети и такъв само с дарени яйцеклетка или сперматозоиди)) и че са потъпкани правата на ембриона (Примерно: (1) правото на човек след време да узнае истината за себе си, (2) правото на ембриона на отделно ЕГН , тъй като в момента ембрионите се съхраняват под един номер и е записано само името на притежателя им… Втората тема обаче беше по-обстойно засегната във филма);
5. Че жените с репродуктивни проблеми, желаещи да имат дете, са психически нестабилни маниачки, а донорките са жертва на това тяхно желание, както и на клиниките по репродуктивна медицина.
Ето какво обобщава във филма специалистката – психоложка (Десислава Георгиева) за начина на мислене на пациентките:
"... 'Защо да чакам, като мога да си го купя веднага' - Това им е начин на живот. Те не само за детето са така" – и това го казва психоложка… Не е ли обидно и дори предмет на обжалване подобно представяне на проблема?!;
6. Че дарителките са онеправдани и лошо възнаградени. Донорският материал струва 10 000лв., но тези пари отиват в джобовете на посредниците и на лъскавите клиники, а за донора се плащат само 450 евро;
7. Че липсва контрол върху качеството на произведените ембриони и че се използват
"увредени яйцеклетки" (какво ли значи това?) от непроверени, болни жени. Наложи се идеята, че страдащи от заболявания жени не бива да се възпроизвеждат...
(*Това е скандално! След като жени с епилепсия и други болести (може би диабет, язва?) не бива да се възпроизвеждат, то тогава скоро можем да си говорим и за "чистата раса"...) Във филма стана дума и за броя даряване и съответно за възможността за роднинство, но беше поднесено като сензация и шок, пак нищо рационално, никаква фактология... Изказвания, базирани на художествената литература... В тази връзка нашата госпожицата дори не си беше направила труда да прочете законите (изисквания, на които трябва да отговарят дарителите... пропуски в закона според нея...). Цитира наредби само по време на бакалските си сметки... Интервюираните дарителки споменаха мъгляво за това, че са станали донорки в Гърция поради невъзможност да отговорят на високите изисквания в България, но госпожица репортерката не рачи да се позаинтересува, какви са тези изисквания, заради които в България не всяка жена, пожелала да стане дарител, може да го стори...
8. Че в определена солунска клиника се извършва незаконен трафик на дарители.
Темата за контрола и за трафика е много сериозна… Беше засегната, но не беше основна и аз лично така или иначе не можах да разбера, коя точно беше идея на филма...
Чудих се, след като госпожицата смята репортажа си за "разследващ", защо преди да се захване с неясното си послание, не се постара:
→ да направи разлика между основните АРТ- процедури и да се постарае да използва правилната терминология (в предаването се размесваха понятия безразборно, с цел внушаване на определена идея на непросветения зрител);
→ да се опита да разбере принципа на тези процедури - не всеки фоликул е яйцеклетка, не всяка яйцеклетка става на ембрион и не всеки ембрион се имплантира и става на бебе... госпожицата би трябвало да прочете статистиката и успеваемостта;
→ да научи цените не само на процедурите с донорски гамети;
→ след като говори за продажби, да се позаинтересува дали все пак има жени, които даряват безвъзмездно яйцеклетки;
→ да направи разлика между престъпния трансфер и донорските програми, съобразени със закона...
и т.н...
Освен това езикът на госпожицата наистина е не на място и тенденциозен... (Бегли примери:
"Колко струва едно дете под вид на ембрион"?, "Само в клиниката в Плевен са направени 33 бебета от чужда яйцеклетка", "Създадените полухора"... )
За визуалните внушения бях споменала – отвратителни и недопустими (между другото, крадени от други филми... )
Госпожицата се е опитала да направи нещо скандално, но аз лично не се притеснявам, защото такива материали са "еднодневки".