Ама не й се сърдя на Джам, права е за всичко. Просто аз си действам малко по-бавно   Но не обичам да вземам пребързани решения и да правя нещо само, защото трябва да се прави нещо, независимо какво. Меря три пъти преди да отрежа и това ми губи доста време.  

Не визирах конкретно теб миличка просто го казвам , щото ми прави впечатление, че много от момичетата мислят , че Джами е рязка и едва ли не се заяжда, а това не е така, но който го  е разбрал разбрал , който не е да се оправя!
Големи хора сме в края на краищата всеки да отговаря за себе си!

А за това, че действаш по-бавно, няма лошо, не може всички да са бързи и много дейни, но  в случая просто трябва да побързаме , защото годинките ни натискат и няма мърдане!
Аз съм решила, че скоро приключвам с мотаенето и неправенето на нищо и предприемам крути мерки, пък ако е рекъл господ ще ставам мама , ако не .... ще го мисля!
Още веднъж ти пожелавам много късмет!

Когато искаш нещо, поне при мен е така, няма никакво значение на колко си, та да се успокояваш и да чакаш, дали си на 20 или на 30 за мен е все тая, когато се стремя към нещо.

Така е Стефи, ама при мен нещата от самото начало бяха доста сложни по ред други причини, с които не искам да занимавам всички тук, че ще стане дълго   . Мисля вече писах, че бях загубила вяра, че медицината въобще може да ми помогне за каквото и да било и ми трябваше време първо да преодолея себе си, за да мога въобще да тръгна по лекари, а после и да им имам доверие.    Сигурно ви звучи налудничаво, и аз понякога съм се питала дали не съм за лудницата, но това са фактите.   Иначе дълго мога да разказвам, ама няма смисъл...

Напълно съм съгласна със Стефи. Момичетата, които сме под 30, какво - да чакаме да наближим 40-те ли, преди да се лекуваме и да предприемем нещо. Когато желанието да станеш родител е налице и от страна на двамата партньори, годините са без значение, а щом бебето не става - значи има някъде нещо и то трябва да се търси, дори и да не се открива, не е причина да си седим и да чакаме докато "си стане от само себе си", ами ако не стане, тогава какво? Поне аз така мисля, това си е индивидуално решение и преценка на всяка от нас.

А за това, че действаш по-бавно, няма лошо, не може всички да са бързи и много дейни, но  в случая просто трябва да побързаме , защото годинките ни натискат и няма мърдане!
Аз съм решила, че скоро приключвам с мотаенето и неправенето на нищо и предприемам крути мерки, пък ако е рекъл господ ще ставам мама , ако не .... ще го мисля!
Още веднъж ти пожелавам много късмет!

Благодаря още веднъж Петьофи    
Аз в последните месеци честно казано май не съм се мотала толкова много, даже хич. Ама тия дни нали си чакам и нищо не мога да правя, та пак започвам май леко да лудвам  

От няколко дни стискам, ама ще си кажа вече
Когато искаш нещо, поне при мен е така, няма никакво значение на колко си, та да се успокояваш и да чакаш, дали си на 20 или на 30 за мен е все тая, когато се стремя към нещо.
Аз бях на 25 г. когато ме оперираха от извънматочна и останах с една тръба, какво трябваше да направя, да стоя и да чакам и да разчитам на природата ли, защото все пак имах още една тръба. Ами да ви кажа честно можеше и да си чакам още дъъъъълго, защото яйчника с тръбата прави ову 2-3 пъти в годината, но това го разбрах, чак като тръгнах на фоликуметрия.
Така че, неизяснен стерилитет е много често използвано понятие, но в 95% от случаите не е така.
Успех и на двете Петита

Много си права за всичко това , което си написала Стефи.
Когато човек се стреми към нещо , той просто действа за да постигне целта си.
И за неизяснения стерилитет си много права, всъщност като се замисля аз имам поне 2 открити причини за неуспехите ако може да се разчита на изследванията - полип и всякакви антитела. Както Джами каза при мен е "страшна" имунологичната картинка.
Нещо напоследък не съм в кондиция и даже не снам дали искам бебе и дали ще бъда добра майка и въбще да не ви обременявам с мойте простотии, които ми се въртят в главата напоследък. Май съм депресантка яка. Ама ще се оправя  надявам се.
Всичко най-хубаво на теб Стефи  

От както бях на срещата в събота ви чувствам толкова близки и сте ми толкова мили всички ... и виж какви целувки раздавам само а  
В това няма майтап!

Аз в последните месеци честно казано май не съм се мотала толкова много, даже хич. Ама тия дни нали си чакам и нищо не мога да правя, та пак започвам май леко да лудвам  

Иззвини ме ако не съм разбрала и ако си писалка за това, какво чакаш тия дни?
И само споко без да лудваш , че много станахме лудите нещо  

[quote
и дали ще бъда добра майка и въбще да не ви обременявам с мойте простотии, които ми се въртят в главата напоследък.[/quote]

Ще бъдеш прекрасна майка, всички ще бъдем такива. Само горе главата и повече опитимизъм:)

Мерси мила Рали,
дай боже всички да станем!
Аз по принцип съм голям оптимист, но явно съм в кофти период, който ще отмине.

Иззвини ме ако не съм разбрала и ако си писалка за това, какво чакаш тия дни?
И само споко без да лудваш , че много станахме лудите нещо  

Ами чакам си лелята Петьофи, че пак да започвам клостила, а междувременно и да си пусна изследванията, че да подам и документи за ин-витро (ако вече не е късно   ). Та сигурно затова започвам да лудувам  

Всеки има своите върхове и спадове, особено когато става дума за нещо толкова важно. Но когато знаем какво искаме и се стремим да го постигнем то се случва
А това дали ще бъдем добри майки, никоя от нас не е сигурна, само времето ще го покаже, но със сигурност ще се стремим да сме

 дали ще бъда добра майка и въбще да не ви обременявам с мойте простотии, които ми се въртят в главата напоследък. Май съм депресантка яка.

А, такива мисли и на мен ми минават често, много ми е познато. Но разбира се, че ще бъдеш чудесна майка, сигурна съм  

Всеки има своите върхове и спадове, особено когато става дума за нещо толкова важно. Но когато знаем какво искаме и се стремим да го постигнем то се случва
А това дали ще бъдем добри майки, никоя от нас не е сигурна, само времето ще го покаже, но със сигурност ще се стремим да сме

Със сигурност Стефи, няма начин да е друго

аз мисля, че всички ние, които сме минали през изпитанията на проблемното забременяване и износване, ще бъдем добри майки. просто няма начин да не е така! мен ме е страх от друго по-скоро - да не станем "прекалено добри майки", ако ме разбирате... да не ги задушим и ошашкаме малките пиленца с прекалено много грижи, защото толкова много сме ги чакали...
ама нека стигнем дотам де... пък тогаз ще отворим нов форум  
извинявам се, че поразводних темата, ама нали сме изпаднали във философстване днес повечето...

Чудесна идея Джам, извинявам се за отклонението от темата

аз мисля, че всички ние, които сме минали през изпитанията на проблемното забременяване и износване, ще бъдем добри майки. просто няма начин да не е така! мен ме е страх от друго по-скоро - да не станем "прекалено добри майки", ако ме разбирате... да не ги задушим и ошашкаме малките пиленца с прекалено много грижи, защото толкова много сме ги чакали...
ама нека стигнем дотам де... пък тогаз ще отворим нов форум  
извинявам се, че поразводних темата, ама нали сме изпаднали във философстване днес повечето...

Аз лично за себе си съм сигурна , че ще бъда (ако стана някога майка де) адски задушаваща майка, което никак не е добре обаче. Мислисла съм си  да посещавам психоаналитик, ако забременея и да си говоря с него на тая и много други теми , които ме вълнуват по повод на евентуално предстоящо детенце. + това като се има впредвид, че моето бъдещо дете няма да има баща а само мама , ще е крайно наложително да се срещам с психолог.
Олеле както казва Джамчето много философствам нещо днес. Ама кво да правя някак си ми идва от вътре  
   

Адашката ще ме извини, че се разфилософствах точно в нейната тема, ама така се стекоха обстоятелствата. А не може ли още от сега да направим такъв форум , за да се предпазим овреме от бъдещи грешки или е тъпо , какво мислите???

 всъщност като се замисля аз имам поне 2 открити причини за неуспехите ако може да се разчита на изследванията - полип и всякакви антитела.

Ти пък не бъди толкова сигурна, щото полипи често се появяват в следствие на стимулациите, а за антителата вече ти казах, че му нямам много вяра на този Генов.

Копринкова, извинявай, че в твоята тема

Ти пък не бъди толкова сигурна, щото полипи често се появяват в следствие на стимулациите, а за антителата вече ти казах, че му нямам много вяра на този Генов.

Абе така и така много яко разводнихме темата на адашката, та Фрешчо  
Хич даже не съм сигурна за антителата специално.

Абе няма проблеми с разводняването, карайте щом сте почнали.
Аз нещо се разработих, че имам работа от днес за вчера