хммм, аз не съм позитивно настроена за съжаление  

Мила Наха и аз често изпадам в такива дупки и със сигурност и останалите момичета!Това е съвсем нормално все пак сме хора а не машини.При мен точно тази вяра че ще стане, ми помага бързо да излизам от мрачни мисли и да мисля положително!!!на всички момичета от все сърце полжелавам  скоро да станат мами!!

     

Ади много си мила и се надявам и теб скоро да те сполети това щастие.аз съм на моменти просто едно постоянно мнение по въпроса дали ще стана майка нямам надявам се скоро да ни се случи и да пуснем нова тема от рода на- чудехме се дали ще станем и сега като сме...... успех момичета.

хе хе хе ще бъде много хубава тема!!!!Непременно ще я направим!  

naha, мила, точно за тези "черни дупки" говорих и точно в това настроение пуснах и тази тема.....НО надявам се, че наистина "утре" ще станем най-добрите мами на най-хубавите бебчета и тогава наистина тогава ще я пуснем тази тема и дано само се смеем на това, което говорим сега!!! пожелавам го на всички!!!

lubs искрено се надявам това всичкото да остане просто един лош периот в живота ни към които няма да се обръщаме или ако все пак го направим ще е за да си припомним какво ни е коствало да имаме съкровищата малки и да ги заобичваме с нова по голяма порция обич нека всичките ни сълзи които сме проляли до сега един ден ни се върнат като усмивки.ще бъдем най-красивите жени, просто ще знаем и това ще ни направи много по силни от другите.ние макар и несъзнателно ценим живота добре още преди да се е зародил.и това ни прави възвишени.

Разбира се че ще станете майки!!!! При това най-добрите на света!!!! Не се съмнявайте, аз ви го желая от сърце, а моя опит е доказал, че всичко което пожелавам на хората от сърце се сбъдва,  дори   по-скоро от очакваното! Затова, пожелавам ви на всички най-красивите и здрави бебета на света!
                                                                  Кукуригу

Често си мисля за това.Имам дни изпълнени с вяра и оптимизъм и други в които се чуствам в бездънна яма,от където не мога да си поема дъх от болка.Боли ме,че толкова желаното от нас дете не идва.Защо?Питам се аз!Защо се случва на нашето семейство?И тогава се сещам за всички вас,момичета!Вие ми давате сили да излизам от тези черни дупки!И отново да набирам вяра в сърцето си,че явно просто момента не е дошъл.И да вярвам,че ние , а и всички вие ще станем горди родители!

Защо?Питам се аз!Защо се случва на нашето семейство?

Знаеш ли, Наема, можи би там ни е грешката - че смеем да си задаваме този въпрос "Защо точно на нас?" Този въпрос съм спряла да си го задавам от много години, но моята половинка от време на време продължава да го задава. Това е нещо, което не пожелавам и на най-големия си враг. Защо се случва на нас - сигурно има защо, но не сме дорасли да го разберем. И да знаете - няма нищо СЛУЧАЙНО на този свят. Всичко каквото трябва да се случи - се случва.

А и всъщност въпроса може би трябва да бъде: "Дали някога ще родим дете", а не "Дали ще станем мами"

Днес е 1-ви юни - ден на детето - честит празник на всички деца и нека те се зачеват и раждат повече и повече!

Желая на всички дами  във форума по-скоро ДА СТАНАТ МАМИ!!!!!!!!!

Разбира се че ще станете майки!!!! При това най-добрите на света!!!! Не се съмнявайте, аз ви го желая от сърце, а моя опит е доказал, че всичко което пожелавам на хората от сърце се сбъдва,  дори   по-скоро от очакваното! Затова, пожелавам ви на всички най-красивите и здрави бебета на света!
                                                                  Кукуригу

Дай Боже!

Знаете ли при нас не знам за вас но лично при нас като цяло каквото сме пожелали макар и материално се е наредило по един или друг начин  ( ще дам пример) малко смешно може да ви се стори но още в началото на нашето съжителство сме искали на пример да имаме компютър и мина се не мина време и то бая и си взехме. всичко се нарежда малко по малко когато му доиде времето сигорна съм че и с детето ще се получи така.просто при нас насила не става нищо сякъш си има някаква закономерност при изпълняването на тез неща.аз не се съмнявам че ще бъда майка просто е било под въпрос кога.и сега като се замисля може би  най-трудните ми моменти са били породени от това че всички около мен забременяха и родиха аз още не и сякъш го бях превърнала във съзтезание дали ще преваря следващата и т.н. сега като успявам вече да осъзнавам че това на сила няма да ми се случи все повече си мисля че когато трябва тогава ще се получи.и за всичко е така. няма да ви лъжа че не искам да се получи този или другия месец както съм сигорна и за вас че колкото и да си казвате когато му доиде времето пак си се надявате и в това няма нищо лошо. ще бъдем майки и то най-добрите.Сигорна съм!!!

Наха миличка точно така с такива мисли те харесвам!!радвам се че си заредена с оптимизъм-положителна мисъл привлича положителни неща
Продължавай така и вярвам че скоро нещата ще си дойдат на място!!
От все сърце ти го желая!

Дори вече си мисля, че децата ще ми пречат. Май ми мина времето на майка. А тази мисъл така ме тревожи...

Дори вече си мисля, че децата ще ми пречат. Май ми мина времето на майка. А тази мисъл така ме тревожи...

Не съм сигурна че наистина испитваш това!....................мисля че напоследък много ти се насъбра и трябва малко да си починеш!!!
Нещата не са толкова черни каквито изглеждат!



мисля че когато дойде момента ти ще бъдеш найхубавата ,наймилата мама на света!!!!

да, mimiJ. И аз си го мисля понякога. За всяко нещо си има време. Красива си в булчинска рокля когато си момиче, на 38 е странно с всичките фусти и непорочни символики... И за майчинството е така изглежда.
У дома за 20 дена живяха брата на мъжа ми и съпругата му - еее, едвам издържах, накрая започнохме да си повишаваме тон с любимия, да се гледаме на криво и да сядаме възможно по-далече един от друг-в битието навлязоха нови обекти с които се съобразявахме.   А детето ти променя целия живот, тръгваш с 20 годишните по градинки и по детски консултации... Аз съм на 38 и ако сега се появи моето бебче на бала му ще бъда на 56-57   Ако живея до 65 като родителите си колко години ще се радваме един на друг, на 25 детето ми ще остане само... ей такива оптимистични ми идват в събота сутрин..
Що не взема да си продам жилището, купувам яхта и тръгвам по света.. поне да го обиколя. Ама света не е извън нас, по-широкия свят е вътре...
И от къде дядо ми на 86 години има желание да си боядисва прозорците и да си отваря разплащателен влог, а аз -не. Нещо май ме мързи да живея, така ми намирисва, май повече се оплаквам отколкото действам.   Я да си запиша час при новия доктор!
Я да си сядаме на д-тата!

.   Я да си запиша час при новия доктор!
Я да си сядаме на д-тата![/quote]

hope миличка какви са тия мисли???????????
Дори сега да стане бебето.....дори да си на 56-57 г на бала му.......
дори на 25 детето ти да остане само.......(което само господ знае!!!!!!)
всичко това си струва!!!!!!!Това ще бъдат найпрекрасните мигове в живота ти     ........той ще стане пълноценен и ще има смисъл!!!!

Аз в момента чувствам една празнота и си мисля че само детето може да я запълни!Успех милички и дано  много скоро да има голяма радост в живота ви!  

Hope, по-скоро ме развесели с постинга си отколкото да ми вдъхнеш меланолично настроение......Ами нали си се кръстила "надежда"? Веднага да ги пропъдиш тия мисли     Аз от скоро имам бебе, но те уверявам, че това е последното нещо което ще ти пречи в къщи инъче за децата на другите хора или за самите хора не ти гарантирам И е безпорно, че е по-добре за една майка да е по-млада, но какво да се направи?  Дай сега заради това да не правите бебе, щото какво щало да стане след 20 години? И кой е казал че всички трябва да имаме млади подители? Това са комунистически стериотипи Айде де! Аз ти желая успех

Госта бях Кукуригу, пак не влизам с ника си    

Незнам в какво да вярвам, в кого да вярвам. Всеки има праг...а при мен вече този праг отдавна е прекрачен, в едно такова състояние съм, от което незнам как и кога ще изляза. От толкова болка и мъка, мразя себе си вече, искам да се радвам на малките неща, но немога, искам отново да повярвам, но и да повярвам, дали това ще ме направи по - щастлива, по - спокойна. Не съм сигурна, че вярата ще стопли отново душата ми, тялото ми, ще запали онази искрица и жажда за живот. Не съм сигурна, че ще бъда онзи стария човек - различен, оптимист, изпълнен с вяра и надежди.

Ванина, знам че е ужасно всичко това през което минаваме, но има една такава фраза "Най-тъмно е преди изгрева на слънцето".
Затова не се отказвай, а продължавай - до край! Слънцето ще изгрее и за нас!