Незнам в какво да вярвам, в кого да вярвам. Всеки има праг...а при мен вече този праг отдавна е прекрачен, в едно такова състояние съм, от което незнам как и кога ще изляза. От толкова болка и мъка, мразя себе си вече, искам да се радвам на малките неща, но немога, искам отново да повярвам, но и да повярвам, дали това ще ме направи по - щастлива, по - спокойна. Не съм сигурна, че вярата ще стопли отново душата ми, тялото ми, ще запали онази искрица и жажда за живот. Не съм сигурна, че ще бъда онзи стария човек - различен, оптимист, изпълнен с вяра и надежди.

Мила Ванина всички ние понякога много падаме духом и се чувстваме абсолютно безсилни!!Но трябва отново и отново да се съвземем и да продължим в борбата!Трябва!
Човек неможе да избегне проблемите ,но може да се бори с тях!!!!!Аз се боря 6 години и ще продължа да се боря!Зная че един ден и в моята душичка ще изгрее сълнцето!!Аз вярвам!И вярата понякога прави чудеса!
Успех мила дано скоро и в твоята душичка да светне едно прекрасно слънчице!!!  

Мили момичета,всяка една от нас ще бъде прекрасна майка!
Уверявам ви!И нямаме право да униваме и да се отказваме!
Трябва да се съхраним,не само заради нас,
а заради тях-заради дечицата ни,
които чакат най-подходящия момент да се появят!
И трябва да можем да се насладим на момента,когато дойде!
Представяла съм си милион пъти-как лекаря ми казва новината!
Имам поне десет варианта как да кажа на момчето ми че съм бременна!
И още по сто такива как гушвам малкото Чудо!Мисли и трепети!
Мили и прекрасни блянове!
Трябва да си призная обаче,отдавна-
"Опаковах като подарък за специален момент"
-тези мечти,за да не се измъчвам!
Но не спирам да се надявам че,това ще стане!
Защото заслужаваме да изпитаме всичко това,
дори и само заради каменистите пътища
по които минаваме и емоционално и физически всеки ден!
А като видя детенце-на лицето ми се изписава с големи букви-
"И АЗ ИСКАМ ДА ИМАМ ДЕТЕ,НО НЕСТЕВАААААААААААА!!!
!!!!!!!!!!!!!ВЕЧЕ НЕ ПОМНЯ ОТ КОГААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!"
Тогава си казвам,ами така е мила,и това не интересува никого!
Само теб и бъди силна и смела!Ще стане!Търпение!
Аз виждам всяка сутрин и вечер как под прозореца ми
минава жена,водеща малкото си момиченце на детска
градина и никога не му подава ръка!
До тях минават коли,автобуси то е на метър след нея!
Ходи си милото и за него е нормално и то не и подава!
Дете което е родено от"същество",а не от Майка!
"МАЙКА" каквато всяка от нас ще бъде!
Не е нужно да родиш за да носиш това име!
                  Защото то не е даденост,а ПРИЗВАНИЕ!
И си обещавам,когато моето се появи
ръцете ми ще бъдат отворени за него винаги
когато то има нужда от прегръдка и помощ!
           Пожелавам на всички ви СИЛА,УСПЕХ и НАДЕЖДА!
               

Миша, това все едно аз съм го писала, мила Права си! И ние ще станем майки и няма да приемаме децата си за даденост, а ще им се радваме всеки миг, ще има даваме цялата си любов и подкрепа 

       Бебе 2006 общото м/у нас не е само проблема!
Светоусещането и чувствата ни събират!
И намираме по-частица от себе си в написаното от другите!
Проблема е повод,макар и болезнен,да сме заедно!
Ставаме по-силни и си даваме упование и сила за да се справяме с него!КУРАЖ!

мила, mishanta, благодаря ти за хубавите думи, наистина си го написала много точно и наистина много близко до нас, които очакваме този момент с нетърпение, момента да бъдеш МАЙКА в истинския смисъл на думата, с цялата си нежност и доброта... надявам се, че всички ние, момичета, ще СТАНЕМ-  сега в душите си, а после и в реалноста... пожелавам го от най-дълбокото място в сърцето си на всички ни!! ще успеем, някой по-бързо (и за това има доказателства в "дългоочакваната бременност", а някой други по-късно, но също толкова "качествено"!! Успех на всички!!

Все повече се убеждавам,че няма нищо случайно и има някой горе,дето си знае работата и ни гледа сейра 

Много правилно си го казала Ели.
Особено за сейра.

Да ви питам всички вас, как ще кометрирате темата в друг подфорум " Отменено икси". До икси , както всички знаем, не се прибягва преди сериозни иследвания, но факт... получило се е  и се надявам да се роди жив и здрав бебока. Това е една от случките, които ми идват наум в момента, мога да изброя поне още три ...

Зачатието е тайнство и няма да бъдем нито първите, нито последните, които безуспешно ще се мъчим да разгадаем тайната. Според мен мъката е в страданието си  да се поучиш   от житейските си грешки и да си пренаредиш ценостите, включително  и  да осмислиш  каква трябва да бъде майката за едно дете, желано до болка.

ВСИЧКИ тук сме с малко повече нерви ами нормално е да си задаваме вапроса ще станем ли някога маики.Аз далбоко вярвам че ще станем маики.                        Успех на всички

Зачатието е тайнство и няма да бъдем нито първите, нито последните, които безуспешно ще се мъчим да разгадаем тайната. Според мен мъката е в страданието си  да се поучиш   от житейските си грешки и да си пренаредиш ценостите, включително  и  да осмислиш  каква трябва да бъде майката за едно дете, желано до болка.

Напълно съм съгласна с ЛЕЙДИ!!!!
Всички ние трябва да извървим своя път и никой неможе да избяга от съдбата!!!!
Трябва да приемем нещата такива каквито са и да се борим!Вярвам че накрая  всички ще успеем!!!!Ще успеем по един или друг начин!
Думата МАЙКА неозначава само жена която е родила детето!....това е жена която го е приела в душата си..която се грижи за него....която го приспива...която  му превързжа раните..............която го закриля от всички страни..........................е това за мен също е ПОБЕДА!малко объркано го написах но се надявам че ме разбрахте!

ДА, ДА, ДА! Ще бъдем майки, по един или друг начин. 

 А пък аз имам чувството, че всеки ден се отдалечавам все повече и повече от заветната цел. Колкото повече време минава, толкова по невъзможно ми се струва всичко

А пък аз имам чувството, че всеки ден се отдалечавам все повече и повече от заветната цел. Колкото повече време минава, толкова по невъзможно ми се струва всичко

Не се отчайваи така миличка. Рано или късно всяка една от нас ще стане майка аз вярвам в това независимо какви изпитания ни е подготвил живота

az ve4e nemam nikakva nadegda 4e moga da stana maika.

az sam cveti i ve4e 2 godini se ma4a da zabremennea no nestava.sega pia nekakvi hormonalni hap4eta clostilbegyt,duphaston neznam dali 6te mi pomognat i te.ako nekoi e pil takiva i e imalo rezoltat neka mi pi6e.curais@abv.bg blagodaria vi predvaritelno.

Curais, погледни в подфорума проблемно забременяване или хормонални проблеми, там има теми за дуфастона. Аз имам 1 приятелка- и 2те и децата са за4енати след пове4е от 2годишни оптите, и 2те с помощта на стимулиращи фертилността медикаменти. Но понякога и това не помага, както не помагат и арт процедурите, които следват.
Да за4еването наистина е може би най-великото тайнство; най-висшия подарък който може да ни се даде...

curais , не се отчайвай, мила!! надежда винаги трябва да има!!! 2 години не са толкова много... тук има момичета с двойно и тройно повече и не навеждат глава толкова лесно... аз самата съм от 4 години и все още имам надежда, че това ще се случи и на мен!!! нали така момичета?!! успех на всички ни!!

az ve4e nemam nikakva nadegda 4e moga da stana maika.

Мила аз 6 години правя опити...........но ВЯРВАМ ЧЕ ЕДИН ДЕН ЩЕ СТАНА МАЙКА!!!!!!!!Трябва да се борим!!!!!!!!Трябва да приемем положението.......нещата такива каквито са,......да начъртаем план на действие и стъпка по стъпка да действаме!!!!!!Аз имам доста познати които 8-10 години се бориха и накрая чудото стана!!!На всеки човек природата му изпраща някакви изпитания........на едни болест......други беднотия......всеки има по нещо....и на нас мъката и болката която изпитваме   ,купнежа за рожбичка!!!!Всеки си носи своя кърст!
Кураж мила.....имай вярата ...и не се предавай!!!!И твоето сълнце ще изгрее !!!!Успех мила и дано дано скоро да ни зарадваш!!!!

Искам да ви кажа,че и мен ме спохождат тези,,черни дупки'' и то по често от колкото ми се иска.Непрекъснато чувам да се правят коментари защо нямаме дечица.От 2003-2004 правихме 6 пъти инсеминации-неуспешни.През 2005 октомври направихме ICSI но за жалост и то неуспешно.Нямаме финансова възможност за второ,защото не сме изплатили първото и като капак сме на квартира.Надявахме се на Здравната каса, но се оказа че са спряли и тези които са за първи път по касата/все пак всеки трябва да получи поне и тази възможност/  макар,че веднъж по касата звучи толкова абсурдно.Четох,че в някои страни поемали до три опита.И както изглежда май няма надежда скоро да се случи и в България.Така че май,,слънцето е избягало от нашата улица'' и едва ли скоро ще изгрее:(((.Сигурна съм че не сме единствени с този проблем и други хора нямат възможност като нас.Искам да им кажа: че ги подкрепям и разбирам и споделям мъката която ги разяжда/поне при мен е така/и която понякога е равносилна на болка за която няма вълшебно хапче.И искам да кажа на всички момичета след като прочетох тяхните мили думи:Мили момичета благодарение на вашата подкрепа ще се постарая сутрин да се будя с по ведри мисли в главата и силно се надявам да има някои или нещо което да преобърне и осмисли живота на всяка от нас.Нека съдбата ни дари със най-ценният дар, а именно да дариш живот.

До Ми4ето- знаеш ли аз също до съвсем скоро (някои моми4ета от форума го знаят) мислех 4е нищо няма смисъл и разбрах какво е наистина да не искаш да живееш. Но това не бе само заради това 4е досега не можем да имаме деца (да кажем 4Е това бе капката от която 4ашата прелива). И ето живея в стана в която асистираните методи се изплащат от касата,  щото плащаме 1/3 от брутната си заплата за вноски, и ето имаме сносни заплати; но какво от това?
 От4аянието може да обори всеки и да го завре ПОД ЗЕМЯТА. Но пък има слу4ки, които те карат да осъзнаваш 4е живота е 4удесен.
 Пример- семейна приятелка, от добро без финансови или други сериозни проблеми, изнасилено от приятел на баща и на 16 години; не знам как но успявява по-късно, да се влиуби и 5 години приви опити за бебе с приятеля си. Оперират я от киста, лекарите и поставят прогноза стерилна, не знам как това моми4е имаше сила да произнесе прогнозата пред приятелите си (аз тогава не исках още дете, но сърцето ми  се вледеняваше като мислех за нея).
 Това моми4е забременя по естествен път без да се надява дори, и роди преди 1,5 година, и преди дни нау4их 4е сега 4ака 2ро дете. Кажи това не е ли 4удо и не е ли 4удесен живота, бил той в България или другаде... Напред и не преставай да вярваш!

ЩЕ СТАНЕ!!! ВСИЧКО ЩЕ СТАНЕ!!! ЗА ЕДНИ ПО-РАНО, ЗА ДРУГИ ПО-КЪСНО!!!  САМО НЕ ПРЕСТАВАЙ ДА ВЯРВАШ!!! 

 :cheerleader:Момичета,единствено съжалявам ,че толкова късно ви открих!Но,откакто съм с вас се чувствам отново силна!Поуспокоих се и вече се "пуснах по вълната".Мисълта:" Дали ще стана НЯКОГА майка?"вече не ми е фикс-идея(А,това само ме отдалечаваше от чудото). :hug2:Разбира се ,че ще сме най-любящите майки!Търпение и много вяра! stork-boyНезависимо от трудностите,не трябра да спираме, да търсиме начини за мечтаното бебче! 
Нека не губим кураж!Ще дойде и нашият ден,в който да излеем цялата тази любов и да покажем ,че сме най-добрите мамита!