Аз,пък,въобще не смятам,че не би бил добър съвет за добро възпитание
Има деца които имат нужда точно от това,други пък не.Има деца дето си заспиват самички без да сме ги приучвали със "остави го да се нареве 3 дни".Има други които колкото и да оставяш да реват няма да заспят,просто защото имат други нужди...От детето зависи.А,колкото до това,че няма да се научи да си спи в креватчето - сигурна съм,че ще дойде момент в който детето само ще поиска да се "изнесе" и съм 100% сигурна,че няма да е като навърши 18г
А,съм чела доста матеряли от психолози,антрополози,педиатри и други,които твърдят и проучват колко положително се оказва съвместното спане за децата.
Ето една статийка,която не успях да преведа до края...
"Току що се появи на бял свят,а сега....
Представи си,бил си девет месеца обграден от майчиното си тяло. Имало е постоянен приток на стимули. Усещал си движението на нейното тяло. Чувал си ударите на нейното сърце,потокът на кръвта й,клокоченето на стомаха й...Чувал си от около 16тата седмица гласовете на хората с които тя е прекарвала времето си,песните които е пяла или музилакното инструментче на по-голямото си братче или сестриче,може би музиката която тя с удоволствие е слушала...
Вътре в утробата й си бил безтегловен обгърнат от околоплодни води.Никога не си усещал студ,защото температурата е била приятна и постоянна.Не си усещал глад,защото плацентата,чрез пъпната връв, ти е осигурявала постояннен поток от веществата които си имал нужда за да растеж. Когато тялото ти е растяло,често с изненада си срещал своите пръстчета,и дори си можел да смучеш палеца си! Това ти е харесвало,давало ти е усещане за спокойствие и задоволство.
Дори когато още не беше достатъчно силен,можеше да се въртиш и гмуркаш.Ах, колко хубаво усещане беше...Когато мама беше заета,те люшкаше и заспиваше,а когато сядаше да си почине си помисляше „хей,сега защо спряхме?Ще играем ли?” И да,често започваше да играеш.Мама те обгръщаше с ръце,а същото правеше и татко. И тримата изпитвахте удоволствие и чрез пъпната връв нахлуваха хормоните ,които майчиното тяло произвеждаше в резултат от удоволствието,в теб.Вие бяхте буквално свързани!
Ти растеше и ставаше все по-голям.И за да си сигурен,че ще успееш да изминеш пътя до навън,беше роден след около четиридесет седмици бременност.Това беше доста трудна задача,понеже беше тясно.Все пак далеч все още не беше готов и дори обемът на мозъчните ти клетки беше едва 25% от това което щяха да бъдат като станеш възрастен.Имаше още много неща които не можеше да правиш,но мама заедно със татко,със сигурност щяха да се погрижат всичко да е наред.
След раждането
И ето вече си тук! И понякога нещата хич не вървят...Вече не си безтегловен,понякога ти е студено,а понякога прекалено топло.Понякога не можеш да намериш палеца си понеже още трябва да се научиш координирано да движиш крайниците си. Постоянния поток от храна е спрял и сега трябва да чакаш докато ти предложат. Понякога те неразбират,че им казваш че си гладен,защото още не говориш езика на възрастните,а на тях им е трудно да разбират спецялния ти език.И тогава ставаше нещастен и започваше да плачеш,защото вече не знаеше какво да направиш за да те разберат.От това се изморяваше толкова много.И когато вече не издържаше от плач, ти ставаше първо горещо и потно,а после студено.И тогава те си помислят,че всичко е наред и проблема е решен,защото си притихнал,но това не е така,ти просто си бил прекалено уморен и безпомощен.И сякаш и на тях им е напрегнато. Вършат висичко,но различно от преди и ти не винаги си с тях.Мама изглежда толкова далеч.Вече не можеш да я усещаш и докосваш,да се движите цял ден заедно. Има също и много стимули,но ти не си свикнал с тях – ярка светлина,силни звуци,променлива температура.Какво състояние само!Би могъл отново постоянно да плачеш,но най-лошото е,че мама става тъжна и неспокойна от това...Тя не знае как да се погрижи „разговорът“ ви да потръгне и да продължи връзката която имахте преди раждането.И тогава се питаш :Толкова скоро след моето раждане,искат да ме научат на самостоятелност,но аз още не мога сам да решавам проблемите си!Когато мама и татко видят милото ми личице се разтапят и са готови на всичко за мен,но ако толкова дълги часове трябва да прекарвам сам,да спазвам строг режим...тогава не мога да комуникирам по този начин с тях.
Това за мен,със моят собствен характер,дали е добра идея?Винаги сам и винаги на едно и също място да заспивам? Да ме увиват във стегнати пелени вместо нежните ръце на мама? Че не мога да бъда обграден от много внимание защото така ще ме разглезят? И че трябва сам да мога да играя? Че на три месеца вече не трябва да се събуждам нощем? Че трябва да се оправям сам,а всъщост още далеч не съм порастнал?Че,има минимум и максимум между храненията ми,че мама и татко трябва да слагат хронометъра на 30 мин.,защото иначе ще дотичват прекалено бързо ако плача? Това наистин али е добра идея?
„Не“ казва педиатъра Нийлс Бергман „това не е добра идея”
В близост до майката,бебето получава топлина,закрила и храна,което спомага за оптимално развитие на мозъчните клетки.Майчината кожа е естественото пространство на бебето и както физически така и психически е най-здравословното място за него.Прекалено малко време в ръцете й,води до протест.Бебето ще започне да плаче с надежда,че тя ще се върне.Това води също до чувство за безнадежност и отдръпване – бебето спира да плаче, преуморява се и притихва.Всъщност бихме могли да кажем,че всички бебета,виждайки тяхната незрялост и недостиг на възможности и неспособността да преодоляват себе си,се раждат преждевременно.За това имат нужда от постоянно (родителско) близост.Ако през големи паузи им предлагате релативно голямо количество храна,това може да причини неспокойни черва.Също малките им стомахчета не могат да преработят тези големи количества храна,от което бебетата също могат да станат неспокойни. Това че нещата се правят по определен начин,не означава винаги,че е биологично съобразени.Майките имат нужда от помощ,за да открят отново в себе си естествените си инстинкти и да ги следват,и това трябва да започне още през бременността.”
„Не” каза физиологът Кристин Моберг „това не е добра идея”
„По-малко физически контакт със майката,означава по-малко възможност за успокоение за бебето.Именно контактът „кожа върху кожа”,който чрез интензивно кърмене и носене на кърмачето бива осъществен е този който предизвиква отделянето на хормона окситоцин.Стимулите които бебето получава във майчините ръце или гърди са тези които го учат на усещане за задоволство.Хранене на поискване и физическата близост са най –добрите начини да държите хормоните на стреса настрани и да дадете шанс на произвоството и отделянето хормоните на спокойствието.Те карат хората да бъдат отворени един към друг и да завързват и поддържат по-здрави връзки.”
