marmotche, ледени тръпки ме полазиха, ужасно е това, което се е случило, но много се радвам, че всичко се е разминало.

marmotche, слава Богу, че всички са добре! Мисля, че е необходимо да се разказва наляво и надясно какво се е случило, та дано някой да проумее колко е важно децата да са обезопасени и отзад в колата- писна ми да споря с хората и да ме полазват ледени тръпки като видя как си возят дори бебетата отпред и в скута си! Ето и днес видях една майка така да се вози с бебето и то на мястото до шофьора , на което на испански му се казва sede de muerte (седалката на смъртта)!!! Хич и не ме интересува кой и колко протестира- в стола с коланите, коланите на колата, отзад!Преди време бяха стартирали в Румъния една много зловеща кампания с ужасяващи клипове- май трябва и у нас да ги излъчат.
ultra, изхождайки от скромния ми филологически опит и от опита на няколко приятелски семейства, които са дву- и триезични- стига на детето вкъщи достатъчно да му се говори на основния език, то обикновено лесно превключва м/у езиците и не се затруднява да учи нови.

Мармотче, благодаря ти за съвета. Ще започвам вече да му говоря, защото годината почти привърши, не искам да му дойде като гръм от ясно небе.

За пътуването без колани - понеже забелязах, че си позволявам в личната кола от време на време до градината, например, да си затварям очите /защото е буквално на минутка път, а ми е в посоката за работа/ и да го водя без колан направих следното - точно два пъти обясних на детето колко е важно да се слага колан, как мама и тате никога не карат без колан, защото е опасно и сега резултата е на лице - детето не иска да се вози, ако не е закопчано.
Аз подхождам, може би малко крайно, не го плаша с полицаи, а директно му казвам, че ако се блъснем ще се случи нещо лошо, той и аз ще сме наранени и т.н.

Мармотче, много съжалявам за случилото се. Радвам се, че мъжа и децата ти са живи и здрави. Дано скоро преодолеят случилото се, най-вече съпруга ти - явно за малките е било по-скоро забавна случка, но на него...само той си знае какво е изживял. Сега се замислих и аз, че понякога като пътуваме на дълъг път си позволявам да взема Дари в ръце, защото ми писва да ми мрънка и реве в столчето, но явно не трябва да го правя. Иначе в редките случаи когато я возя сама задължително я връзвам, въпреки че яслата е на 500-600 м. от къщи, а поликлиниката малко по-далече. А и аз съм един шофьор
Това с детската градина също ме потресе Ама и тези госпожи изобщо не си дават сметка каква травма могат да причинят на детето в тази крехка възраст. Аз самата веднъж като ходих да взема Дара бях свидетел как госпожата каза на едно момченце: "Ами така е, като идват да те вземат все последен". И това беше дете на две години, което вече разбира...Стана ми ясно, че тази реплика беше отправена малко и към мене, защото бяха останали само 2-3 деца и това в 5 часа! Все едно умишлено отивам да взема детето си толкова "късно", не ми се налага да работя и т.н...Другата реплика, която много ме подразни беше, че малката ми се сърдела, защото съм я оставила в яслата За съжаление много ясно си спомням как едно време аз обожавах да ходя на градина, когато беше едната госпожа, а когато беше другата, към която изпитвах голям неприазън се правех на болна и много ревях. Жалко е, че за 30 години нещата в тия заведения изобщо не са се променили и подходът към децата
За памперса и аз се бях похвалила, че почти бяхме махнали дневния - да ама не. Откакто тръгна на ясла изобщо не ще и да седне на гърнето даже, като тръгна да я слагам се изпъва като струна.Незнам на какво се дължи това, но се отказах и да я мъча, като му дойде времето сама ще си каже.
И сега да се похваля На госпожата явно й е направило впечатление, че Дара е много музикална, защото постоянно пеела в градината. Трябвало да я насочваме да се развива в тази област. Е, аз й казах, че може би е твърде малка още за да я "развиваме", но ми стана много мило. А тя примерно изкарва едно към едно зайченцето бяло, само че с нейни си думи от рода на: "мамо, како бааааааааабо, дека кака каааде"...но може би не ми е правило чак такова впечатление. Е, ще се радвам наистина да има такъв талант.
Хубава и спокойна вечер от нас!

Мармотче, докато четох, направо ми се дорева. Голям стрес е за вас, но за децата, ако не им го пренесете, мисля че ще се оттърсят бързо. Дано премине бързо.

Аз съм била много инато дете и бая бой съм изяла за да ме пречупят - без успех. Просто в някакъв момент го надживях, пораснах и някак се разминаха драмите. И разбира се майка ми - с нея имаме много специална връзка и тя винаги е бела зад мен, дори когато очевидно не съм била права.

Баща ми беше руснак и като малки все бяхме или там или тук. Аз не си спомням, но са ми казвали, че първата седмица сме мълчали, докато "превключим" на езика. Говорили сме по-зле от връстниците и сме смесвали езиците.  

За детската градина и аз си спомням такива ужаси. Все бях последна! Госпожите ни нареждаха последните деца на един диван в антрето и изключваха осветлението в цялата сграда. Та така, оставах аз последна с госпожите да чакам майка ми в тъмното...Много е кофти, защото госпожите го насаждат на децата, понеже искат да си ходят по-рано. Все едно майките не ги обичат и затова не отиват по-рано... Сестра ми я взимаше баба ми в 4 часа и тя беше най-любимото дете в групата!
Спомням си веднъж, една госпожа искаше да ме води в тях...пък после майка ми да ме вземе. Леле няма такъв рев !

Мармотче, съжалявам за това, което сте преживели, знам много добре какво е. Аз и дъщеря ми претърпяхме сериозна катастрофа заради един идиот, който не спря на стоп. Колата ми стана на хармоника, но ние се отървахме без драскотина, точно защото бяхме с колани. Ако това ще те успокои донякъде - психическата травма е по-скоро за родителя, заради осъзнаването какво точно е можело да се случи и заради отговорността към малкия човек в колата.

Моята дъщеря (тогава на около 9-10 г.) реагира учудващо адекватно на ситуацията, излезе от колата веднага и  намери сили да ми отвори вратата (беше деформирана от удара), за да изляза. След злополуката, наблюдавах дъщеря си много внимателно и с облекчение установих, че тревогите ми за психическото й състояние са силно преувеличени от собствените ми страхове. На следващия ден дори тръгна с класа си на екскурзия, макар аз да настоявах да остане вкъщи, опасявайки се, че няма да иска да пътува. Мисля, че тя мина по-лесно от мен от това изпитание, на мен ми трябваше повече време.

Бъдете живи и здрави, и дано никога повече не преживявате подобно нещо!

мармотче,    Дано никога повече не ви се налага да изживявате такова нещо!

ултра, и при нас ще стане един миш-маш. От януари почваме ясла. Уж избрахме такава, където има немски, но онзи ден ме сюрпризираха, че всъщност нямали в момента учителка, която да знае този език. И така - ще го пускаме на френски (белгийски френски   ). Ще видим къде ще му излезе краят. Той засега и без това не говори (и без това е твърде рано), но поне разбира (и немски, и български).
На моя колежка детето, което е на възраст колкото Мони горе-долу, говори бащиния си шведски, френския от градината и майчиния румънски по-малко (бил по-труден от шведския и затова така, според майка му). В един момент и Мони ще ги оправи. Все пак той едва преди година започна естонския. Иначе всички езици, които се учат до 6-годишна възраст, могат да достигнат нивото на майчиния. Така пише в дебелите книги. Някой ден това ще му е от голяма полза.

Ние в неделя сме на концерт, а една приятелка ще гледа дребното. Миналия уикенд за втори път го гледаше за час най-малкият батко и този път се бяха справили отлично - без драми. 

Приятна събота и неделя!

Ох, Мармот настръхнах и още повече се убеждавам, че хората изобщо не мислим трезво, що се отнася до сигурността ни /на нас самите и на децата/околните/
Първосигнално когато бързаме и сме за кратко разстояние си казваме, само сега няма да го закопчея, ама то се повтаря, потретва и ... фаталната случка обаче се случва само веднъж и може да има непоправими последствия. Радвам се, че всичко е ОК за вас, но помислете и за психолог, не само за децата. Преди години се возих в такси и катастрофирахме на почти празна улица, тази травма ми остава до момента. за това и не се престраших да изкарам шофьорските курсове и стана шофьор.
Дано не ви прозвучи като реклама, но помислете да застраховате вас самите и съпруга ви със застраховка живот със спестовен характер. Започнах наскоро в най големият застраховател в БГ и веднага се убедих/направих, защото това е уникален начин на рискова защита и на спестовност.

Лиде, това което описа за вашата градина преди 1 седмица се случи и при нас. Тони рядко спи там, но обикновено лежи и не вдига шум. Един ден обаче е ревял, незнайно защо и е събудил групата, заплашили го, че ще го пратят в другата група при г-жа ... а всички деца знаят, че е лоша и ги е страх от нея. Моето дете, явно и повечето реагират със същото, както се отнасят към тях. Тоест щом е с лошо и той с лошо, а сме и инати и проклети ,колкото аз си знам. Това ми разказа детето у дома а следваха почивните дни, учителката нищо не ми каза, но ще имаме разговор при повторно подобно поведение. Такива са май повечето учителки в детските заведения.Нашата група е от 35 деца,за две жени е ужасно трудно да укротят инатите и капризите им, аз виждам зор с едно, за тях не знам как се справят. Сигурно ако видя от страни никога няма да го пусна повече там, но съм сложила розовите очила и се правя че не виждам и чувам.

Андрея проговори на български  отговаря на въпроси на английски но отговорът е на български - не знам как ще научи английски след като единствения човек който общува с нея на този език е баща й .... е четем книжки и гледаме филмчета но не знам дали това е достатъчно.

mariposa, ще те помоля да спазваш добрия тон при общуването си с другите. Сарказъм, ирония, заяждане - моля в кварталната градинка или на лични!

Мармотче голям ужас сте преживели!Радвам се,че всички са добре!

Мармотче, невероятен ужас! Дано Господ ви пази и повече да не се случва!
Аз заради това се карам на мъжа, като карам и малкия реве, той го взима в себе си Мен ме е страх да карам с бебето сама, защото само се разсейвам. Вие бързо ли свикнахте?

Лиде, аз също не спях с ДГ и редовно ме пошляпваха. Яво нещата не са се променили, а е още 1989 г.

Стефи, ти за коя ДГ беше писала, частна?

Лиде, аз също не спях с ДГ и редовно ме пошляпваха. Яво нещата не са се променили, а е още 1989 г.

Променили са се, но явно не достатъчно. Не им е лесно и на тях, но работят с деца. Не трябва да допускат подобни изцепки. Циркове и драми не са нужни никому. Водят само до излишно хабене на нерви и до лоши последствия за децата.

graco, ако баща й общува с нея само на този език, ще го научи (поне говоримо). От там нататък трябват допълнителни занимания, за да се научи и да чете и да пише на него. Но за това има време.

Ох,това за памперсите ми е любимо.Бях на родителска среща и попитах как да направим така,че да ги махнем с взаимни усилия на което ми беше отговорено вие досега не сте го направили така ще сте си докато се оженят.Децата са ми били там и лятото аз и преди съм го писала в редките случай когато не са там е много кратко времето да ги отучим ние от памперси.Така,че ще чакам да се оженят и  другите да им мислят.
Това за катастрофата е ужасно,хубавото е,че всички са добре.

Вени, градината е в редута, Вила вилекула се казва

Мерси, Стеф, ще я запомня. 
Аз се обръщам с питане, да помогнете, че явно нещо съвсем оплетох нещата с Ники.
Опитвах се още от раждането да се водя по детето за всичко. Сега драмата е със съня. Не спи нощем като хората и това е...Та бебо се буди към 7, играе до 9-10, тогава суче малко и заспива за час. В 11 се буди играем, храним се в 12, в 13 заспива до 14:30-15:00. Обаче от там не мога да го удържа буден и в 17 пак заспива за малко. В 20:30 се къпем и заспива към 21. И после започва едно буденеее - в 12, в 3, в 6 часа.
 Та според брат ми трябва да махна всички спанета, освен обедното, за да спи вечер и да давам вода през нощта, за да не го свикна и на 3 години пак да търси мляко.
Според свекърва ми пък, детето не спяло много, даже питала мъжа ми, дали не приемам "някакви неща", че детето трябвало да спи. И сега колко трябва да спи едно бебе в крайна сметка? Според брат ми, ако детето се буди нощем, нещо сме объркали тотално режима и само болно дете не спи нощем.
само да вметна, че той има две и ги е научил да спят от 22 часа до 7 сутринта.

Цитат на: Raissa777 в Ноември 18, 2010, 15:22:36 pm

Здравейте мами,
исках да питам тези с по-големи деца, кога махнахте памперсите и как ?
В съседния вход има едно детенце, момиченце, на 2 години, махнали са му памперса преди 6 месеца, но то изобщо не го отбелязва - продължава да си върши всичко в гащите ! Запознах се с гледачката му ( в градинката при нас всички деца са с гледачки...още от 3-4 месечни бебета   ) , та, момичето се е хванало за главата, какво ли не е опитала - не става.

Като му дойде времето, децата сами си показват. Всичко друго преди това са празни приказки. Какъв е смисъла да не се слага памперс, а да се сменят гащи по n на брой пъти на ден? А на вас ви мноооого рано, слагай си памперс още година и половина - две и хич не му мисли.

Здравейте, аз повечко ви чета, не пиша, че ръцете са ми  все заети с някое дете...
Ние махнахме на Момчил памперса за през деня през май тази година, значи е бил на 1,7год. Махането беше по финансови причини   беше топло, той тичаше гол по цял ден на двора, сущи ексхибиционист, и с голям кеф гледаше как пикае. Не смея да кажа, че сме го махнали окончателно, нощем все още спи с памперс, както и следобед.  Не зная кога ще го махнем, преди сън той приема доста течности...
Жаси, брат ти е много забавен   как ще даваш вода нощем, ако Ники е гладен? аз кърмех Момчил по 1-2 пъти на нощ до към 1,2 год. Детето беше сито и си осигурявах блажен сън до към 10:30-11ч. Децата спят толкова, колкото родителите им позволят- ако го държиш гладно, няма как да спи много. Създаването на режим е бавен и сложен процес. Обикновено децата преминават към едно спане през деня около годинката или малко по-рано. Мъничък е Ники да спи само един път за цял ден.

jasmin_veni, нищо ненормално не виждам, може би за теб идва малко в повече буденето в 3 часа през нощта. не пишеш какво прави като се буди - яде ли? Вие в колко лягате? Имахме подобна ситуация и се справихме с удължаване на някои пероиди на будуване и изместване на други за храна. Ако не се буди заради глад, може да се промени режима. Все пак опиши по-подробно, ако искаш си записвай 2-3 дена часове и активности и после ще коментираме.

ultra, ще водя дневник и после ще пиша, но нощем търси храна - мен или АМ, каквото му предложа. Той ляга към 20:30 - 21:00 , ние към 23-24 часа.