Раши, аз дъждобран съм ползвала вече няколко пъти, 2 от които по спешност. За съжаление обаче дъждобранът за големия кош е с някакви метални хм... банели и не мога да го нося непрекъснато с мен. Този, който става на кошницата за кола е винаги в чантата. Мисля, че е полезна покупка, защото пази и от вятър.

Според мен целта на разходката е и вие и бебето да глътнете малко въздух. Като го омотвате с дъждобрани и придвижвате в инкубатор това няма да стане. Дъждобрана ми беше подарък към количката от собственичката на магазина, защото ми беше близка и съм го ползвала два пъти когато валеше дъжд   Виждам майки придвижващи децата си с количка и дъждобран и без да вали и духа вятър, дори и слънце като си грее.   Ама не ги ли варят тия деца вътре, то си е сауна. Мони ако я затворя или пооблека повечко и се изрива, а и не седи. Пък и така все едно сме си вътре зад прозореца, каква разходка е това? Изобщо не разбирам, ама то не ми е за първи път де  
И другата крайност не разбирам, моят племенник тичащ гол по цимента навън при 5 градуса температура, все си мисля, че не съм толкова не добре да си пусна детето така, ама е факт , че е здрав и почти не боледува   Пу пу на малкия, но детето си ходи от 1 годинка на ски по високите планини в Австрия, Швейцария и т.н. и не съм го чула да киха  . Това отново ми доказва, че прекаленото обличане и омотване във шалове, дъждобрани и 2 чоропогащника и грейка от горе не е начина за здраво и неразболяващо се дете. Но това се прави от бебе, не 3 години в инкубатор и после изведнъж дай да пробваме по тениска при минус 5 дали ще се кали, щото и това съм го виждала и резултата е катастрофален 

На мен дъждобрана ми е изключително полезен, когато ме изненада времето. Два пъти ни валя в летните бурии, но Дробчо беше сух. Имам два - един подарък и един оригинален от количката. Оригиналния е много тежък, ще го ползвам за зимата, а подарения ми е Бертони, лекичък и върши работа само за дъжд. Единият ми стои в багажника на количката, а другия резерва в нас.

Ники така мрънка две нощи подред, че не сме спали повече от 2 часа Не знам зъби ли са, какво е, но дано скоро пак спи спокойно.

дъждобран съм ползвала само 1 или 2 пъти през целия период на бутане на бебе в количка. носех го винаги в багажника, но толкоз му беше употребата.

Имам питане - Ники постоянно си чупи някой нокът до кръв, ниско долу, под бялата част Колкото и ниско да ги режа, все нещо чупи и пуска кръвчица. Нали не може да му повлияе за последващото развитие, в смисъл да му се опропастя пръстите, заради това, че ноктите се чупят много ниско долу? Как да го предотвратя, при положение, че се нерви на ръкавиците почти толкова, колкото на чорапите?

дъждобран съм ползвала само 1 или 2 пъти през целия период на бутане на бебе в количка. носех го винаги в багажника, но толкоз му беше употребата.

и при нас същата ситуация. според мен, ако ще се купува допълнително (щото при нас вървеше с количката), по-добре някой вършещ работа универсален и по-евтин, марковите са много скъпи (за пег перего ми се върти в ума цена от 70лв) и не си струва, не се знае дали ще се ползва често.
и аз винаги съм се чудела на масовото ползване на дъждобрана без да вали, нали си извел детето на въздух все пак. хайде, ако задуха някакъв невероятно силен и пронизващ вятър - как да е, ама масово се използва при просто мрачно време.

Аз да си кажа,Моника ми обяви бойкот вчера. Пълна съпротива. Още със ставането каза, че няма да ходи на градина. След 1 час борене и уговорки се облякохме и качихме в колата. До градината рева и преди да влезем ми заяви, че днеска тя нямало да ходи на градина и аз трябвало да съм сигурна в това.  Уверих я, че ще отиде днес на градина и тя трябва да бъде сигурна в това  . Та след като раздаде шутове на мен и госпожата и, все пак влезе. След 15 минути госпожата ми звънна да ми каже, че няма проблем и всичко е наред. Взех я крещяща от радост, тъкмо излизаше от английския. Явно ще си мерим инатите, но бая корички трябва да изяде за да пребори моя.  И на мен ми е трудно все още  .
Днес баща и има рожден ден и обещах да я взема първа още в 4 и 15 следобяд, утре е на английски и танцова в градината, но в петък може да збъркаме завоя ако е хубаво времето и да направим една разходка. И на мен не ми се ходи на работа, така де, ставаме две 
Мисля, че градината и харесва и не показва с нищо, че не и харесва. Чувства се добре, но и се ще да е при мен и да прекарваме повече време заедно. Опитвам се да наваксам, но не е лесно, прекалено много задължения чакат. Преди да се появи се кълнях, че на първо място ще е тя и всячески се опитвам, но пустото му ежедневие е направо убииствено. Опитвам се да комбинирам и двете, но не винаги се получава. Особено когато гоня срокове, като седне в скута ми да ми "помага" направо..
Кажи кое копче да натисна и аз ще го натисна, айде мамо, нали ти помагам мамо...
Мони, отиди да видиш баба.
Оф тая баба ти, изобщо какво да и гледам сега..
Добре, виж баща ти.
Ааа, баща ти пак се рови в колата и пие бира 
Добре виж дядо ти.
Аааа, дядо ти и той като баща ти. Ама може да станеш от компютъра, ти и без това не работиш вече, та да свърша нещо полезно аз. 
Е това ни беше разговора снощи..

Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете

Момичета, благодаря ви за мненията дъждобрана. Ако ще купувам, няма да го слагам ако не вали разбира се

Лиде, така като гледам скоро ще те купят и продадат
Аз днес купих страхотни книжки за малките, да ги запозная с Дядо Коледа, че едва ли го помнят от миналата година. Ето от тази поредица първите две
http://www.posoki.eu/sait/detski/drajki-figuri/drajki-figuri.html
Сега обаче ще търся и другите.
Много хубави картинки и приказки, с много животни. Малките и те много им се радват.

Имам нужда от съветите ви, тази тема не е най-подходящата да ви занимавам с това, но не искам да пускам отделна тема на друго място.
Става въпрос за мои роднини, съпрузи на малко под 40те, мъжът всъщност може би ги има. Брак от около 15г, деца нямат. Живеят на село, в близост до много малък град и сравнително далеч от някой от по-големите градове. Малкото, което знам, но не директно от тях е, че по някое време в този период от 15г, жената явно е правила някакви изследвания в Русе, мисля. Изследват й се хормони, следва явно някакво лечение, скоро след това забременява, но се оказва извънматочна - с какви последици, нямам представа, това е всичко, което знам.
Иска ми се да ги уведомя за предстоящото ДРЗ, тъй като Варна им е най-близко от всички градове, където е провеждано досега. Но изпитвам притеснения как точно да го направя. Те, разбира се, може и да знаят, имат интернет, много е възможно дори да са с регистрация тук. Притеснено ми е да не го приемат като вмешателство, темата никога не е обсъждана, не говорят по никакъв начин за проблемите си и  не знам как точно да подходя, за да им дам тази информация, която те може така или иначе да имат, но все пак...Мислех си евентуално да я предам недиректно, чрез техни преки роднини, с които се виждам често и не изпитвам такова притеснение да подхвана темата.

цвете, ако хората са около 40-те, ДРЗ-то им е даже далече, мисля аз.
ако все още искат да имат собствени деца, трябва да се изстрелят по най-бързия начин към най-близката клиника.

аз това бих им комуникирала. а по какъв начин да го направиш ти, ми е много трудно да те посъветвам, защото не познавам нито хората, нито отношенията ти с тях. а начинът зависи изключително силно от това.

наскоро моя приятелка ме питаше същото - как и дали да говори още веднъж с брат си и жена му на тема евентуално лечение. също двойка на 40+, женена от 10 години без деца, не отварят нито дума за проблем или за нежелание за възпроизводство, не се знае правят ли нещо, не правят ли... интелигентни хора, софиянци, с пари, грамотни... брат и сестра, а тя не знае как да подходи към него, да говори, да разбере какво е положението и може ли да помогне. тогава й казах - ако ще го правиш това говорене, направи го директно.

а по какъв начин да го направиш ти, ми е много трудно да те посъветвам, защото не познавам нито хората, нито отношенията ти с тях. а начинът зависи изключително силно от това.

оф, там е работата, че не сме в близки отношения, виждаме се веднъж годишно, че и на няколко години даже, а като се видим е съвсем формално в рамките на 30тина минути и някакси хич не върви ей така аз изведнъж да подхвана темата. мислех си линк да им пусна в скайпа, ама то си е същата работа, само дето няма да сме лице в лице в разговор. може би наистина ще кажа директно на въпросните хора, които обмислям да позлвам за посредници, там поне става въпрос за пряка родствена връзка и мога да предполагам, че са по-близки (въпреки че ти пък разказваш точно такъв случай). знам, че няма как да ми кажете конкретен начин, ама все пак исках да споделя, и да намеря начин да се наканя най-после, истината е, че вече коя година все не го правя и се успокоявам, че те най-вероятно така или иначе правят нещо.

Цветенце, нека ти дам една друга гледна точка, просто да го имаш предвид. С мъжа ми бяхме от 10 години заедно, когато обявихме на майка му, сестра му и прочее негова рода, че съм бременна. За цялото това време нито свекърва ми, нито някой друг е повдигал въпроса защо нямаме деца и смятаме ли да имаме. Дума не сме обелили за перипетиите, през които сме преминали. Впоследствие започнах да чувам подмятания от сорта на: "Ние сме се чудели защо нищо не правите", "Ама имаше ли проблем?" и т.н.

В същото време приятелите ни бяха наясно с цялата драма. Вие тук - още повече...

Мисълта ми е, че човек споделя с когото иска. Това, че ти не знаеш, не означава, че те клечат над къртичини или стоят безучастно в очакване на чудото. Сама казваш, че не си много близка с тези хора. Защо смяташ, че те не са предприели правилните стъпки?

Имай предвид горното, когато подождаш към тях - всички знаем, че темата е деликатна, а поредица неуспехи (например) правят хората още по-чувствителни и затворени понякога.

Поздрави и успех!

Цветенце имате връзка през скайп ли? Сложи си линка на сайта отгоре до снимката. Аз така направих веднъж и имаше ефект. Жената ми звънна след 2-3 дни, явно го бяха обсъждали. Тогава и пуснах малко темички от форума и към клиники. После от съпруга и разбрах, че са правили инвитро, но деца все още нямат а аз нямам душа и сила изобщо да ги попитам. То резултата е ясен  Дано продължават да се борят.

Директен подход при някои хора действа добре, но при други граничи с нахалство и това, че го правиш от добро чувство общо взето не ги интересува.
Аз съм на принципа: Знаеш, през какво съм минала, знам какво ти е, ако мислиш че имаш нужда да споделиш или мога да ти помогна заповядай, ако ли не, не бих бъркала насила в раната ти.
Други пък им е неудобно да повдигнат темата и да те попитат, при тях директият подход върши чудесна работа, защото те няма да съберат смелост.
cambozzola има го и този момент, затова не смея да повдигам темата, тя е много лична и се опасявам, че ще нараня някой.

mimi26 и аз все повече се убеждавам в написаното от теб.  Обаче не се давам лесно, поне не още 
Раши благодаря ти. Това са децата ни в днешно време. Вече се раждат със средно специално, след няколко години ще са с више...

Мисълта ми е, че човек споделя с когото иска. Това, че ти не знаеш, не означава, че те клечат над къртичини или стоят безучастно в очакване на чудото. Сама казваш, че не си много близка с тези хора. Защо смяташ, че те не са предприели правилните стъпки?

Изобщо не смятам така и точно това казах по-горе - аз не знам дали са предприели нещо, разбира се, че може да са, може дори да са наши съфорумци. От тук идва и претиснението ми доколко е моя работа да им казвам каквото и да било, най - малко искам да прекрачвам някакви граници, с което бих ги засегнала или просто подразнила.
Съвсем наясно съм, че това че не са споделяли с мен, не означава, че нищо не правят и чакат чудото, аз и никак не очаквам да споделят каквото и да е с мен след като не сме в близък контакт. Но все пак ме гложди мисълта, че ако отдалечеността им от по-големите градове и добрите клиники може да е фактор да не намират вярната посока, съм можела да помогна с някаква информация.
Но всъщност може би си права, те са образовани, интелигентни хора и двамата, с достъп до интернет и не ми е работа, и аз не знам...

Цветенце, не ме разбирай погрешно - умишлено преувеличих в изказването си. Просто ти обръщам внимание, с най-добри чувства.

не, няма такова нещо, аз те разбрах много добре.
това са точно и моите доводи да се възпирам да правя или казвам нещо толкова време, откакто съм по някакъв начин част от Зачатие.

цвете, освен да споделиш, че си част от Зачатие и търсим доброволци да помагат за ДРЗ.

Предложението на Лидия също ми се струва добро. Хората цъкват от любопитство на линка, който си си сложил в профила.


Хубава седмица от нас!