Много Ви благодаря за отговорите -определено ми бяха от полза!
За неплатения ме е яд, защото кроих "пъклени" :)планове да ги изненадам. Още повече, че не искам да напускам, а той ми даваше възможност да поотложа нещата.
Платения да се убия не мога да го взема, защото другата колежка трябва да подпише, че ще ме замества, а тя остава сама и ще е направо физически невъзможно. Мога за няколко дни в месеца, ама не знам така дали ме устройва.Заместването се изразява в правене на най-необходимото, а всичко натрупано си е за моя сметка.
Досега съм ползвала само един болничен за 12 години. Нямам лекар на когото мога да се обадя, личната ми лекарка е точна, освен да говоря с нея за седем дни, плюс три отпуск...
Често си повтарям и за магарето, и за границите, но единственото което ми хрумна е за неплатения.И то от гл.т. заради спокойствието по време на процедурата и факта ,че трудно издържам вече.
Иначе работя в държ. институция и не могат ме уволни много лесно, освен ако аз не си тръгна, но предвид разходите не бързам.Пък и самофинансирания опит ще го правя със заем.В цялата система в момента е така - болнични, майчинства, напускания - никакви назначения...И направиха така, че да ни признават натрупания отпуск с вътрешна заповед само и само да не го взимаме, защото повечето са на моя хал че и по зле
Колкото за несправянето -май е повече емоционално... /могат да ме накажат , ако направя, голям пропуск, ама с това
почти се примирих; няма да съм първата;то такъв е и стила на управление - посочване единствено на негативи; /.
Поне мненията ви са - да не чакам за процедурата/ че и това ми беше чуденка/. По- спокойно ми е, че се чудех
дали не припирам, тъй като съветите обичайно нали са, че мъжкия фактор иска време и т.н.
Утре се обаждам за дата за консултация във Варна и каквото сабя покаже...
Благодаря отново на всички! Късмет и успех!