Мечтателка, всеки в живота е имал и има поводи да погледне на нещата философски и да приме, че дадена загуба може да бъде, да се превърне в плюс или в повод да научим нещо ново – за нас, за околните, за живота.
Предполагам голямата част от нас не са с физика на топ модели. Предполагам голяма част не са професори или супер първенци в областите, в които работят. Предполагам една част от нас нямат идеални семейства – без разводи, скандали и прочее.
Сблъсквали сме се или се сблъскваме в момента с болести, загуби, огромни разочарования във всякакъв план. И сме успели да ги приемем, да разберем, че не може всичко да е идеално, че трябва да изживеем траур по отношение на някои неща, които няма никога да имаме или които сме изгубили трайно, а понякога и завинаги. Това май е част от израстването ни като възрастни хора.
Смятам, че не може винаги и всичко да е както го мечтаем. Което не пречи да вървим по нашия пътя и търсим нашето си щастие, различно от това на съседа.
Доколкото разбирам проблемът е, че може би няма да имаш дете, което да прилича на съпруга ти. А какво мисли той по въпроса? И той ли е така объркан от перспективата? Все пак той ще живее с дете от „чужди гени”, ако се стигне до там, въпреки че проблемът действително седи пред двойката.
Както казаха вече многократно момичетата, никой не е застрахован, че детето му ще прилича точно на баща си! Примери стотици. И аз имам съседи – като се ожениха бяха супер двойка – и двамата красавци. Двете им деца са симпатични и приятни, но далеча от красотата на родителите. Е какво? Това, че не са вземи точно хубавите им гени, омаловажава ли с нещо това, че са техни деца, добре възпитани, добри хора?
Доколкото знам, мечтаното дете е винаги различно от реалното и един от тънките моменти в родителството е да се приеме точно това.
Мислиш ли, че би обичала по-малко детето си, ако не прилича на съпруга ти или се притесняваш само от хорските погледи и приказки?
Ако детето показва различен характер или черти от вашите със съпруга ти, мислиш ли, че това ще е от чуждите гени?
Какво мислиш по въпроса за това дали то трябва да знае за начина на зачеването си? Мислиш ли, че ще е ужасно ако узнае, че не е от гените на баща си?
Може би подобни въпроси биха допринесли да си изясниш позицията си. Не ги задавам, за да им даваш отговори по форуми. Те са много лични и според мен един-единствен отговор няма. Но ми се струва, че отговорите ще ти помогнат да видиш по-ясно от какво точно се страхуваш.
Хубаво е, че си задаваш въпроси. Всички или почти всички си ги задаваме. И поне моето мнение е, че е по-добре да ги зададем и да сме наясно със себе си, отколкото да даваме „през просото” на сляпо, пък после да се оправдаваме с това или онова.
Желая ти много успех в постигане на мечтата ти да бъдеш родител!