Днес Вени има рожден ден и мисля, че това е най-подходящият момент да й благодаря за всичко, което направи за моя син. Самуил се роди много рано в 28 г.с. и заради усложнения от недоносеността е с детска церебрална парализа. Въпреки това, той е страшно борбен и засега се развива много добре за тази диагноза. След раждането му много исках да запазя кърмата, защото тя е още по-важна за недоносените деца. До 10-тия ден успях да постигна с цедене доста добри резултати, но заради безхаберието на лекарите в Шейново, развих тежка инфекция и се наложи да ми спрат кърмата. Това много ме срина психически, защото докато детето ми се бореше за живота си в друга болница, без дори да мога да го видя, кърмата беше единственото, което можеше да му дам. След като го изписаха, се чувствах много виновна, че не го кърмя и търсех варианти като релактация.
Тогава Вени ми се обади, не ме познаваше, още не беше родила, но ми предложи да дава кърма на Сами. Много се развълнувах, но си давах сметка, че кърменето често е съпътствано от много трудности, особено при първо дете и по-скоро очаквах да си промени решението, когато Ники се роди. Но точно напротив - тя ми се обади от болницата, за да взема коластрата за Сами. Все пак, по мое настояване, започнах да взимам кърма от нея, когато се прибраха вкъщи и така пордължихме няколко месеца. Често казано никой, никога, дори и най-добрите ми приятели не са правили нещо подобно за мен. Искам да й благодаря и да й пожелая добрината и отзивчивостта да й се върнат стократно! Тя е изключително лъчезарен и всеотдаен човек, на който винаги ще съм признателна. Вени, благодаря ти още веднъж за всичко!