Факт е, че при мен първият път стана, когато бях под особено голямо напрежение.

Според мен изследване върху 3583 жени е твърде малка извадка, за да можем ние да си направим категоричен извод влияе или не стреса.

Обаче според критериите на медицинската статистика това е не просто голяма, а огромна извадка. Сериозен труд, поздравления за авторите.

Цитат на: gallardo в Април 06, 2011, 09:42:42 am

Цитат на: zarina в Април 04, 2011, 18:05:01 pm

Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт

за статистиката - факт е при около 4% от осиновителите. просто тези примери по-се запомнят, защото са малко като разкази с неочакван край. помнят ги особено добре тези, които обичат да дават съвети да се успокоим

И за тези 4% не съм убедена, че е свършило работа самото успокоение...

Точно така, освен успокоението често има и други фактори, като отказ от тютюнопушене, смяна на рисковата работа, лечение на високо кръвно налягане, корекция на телесното тегло, прием на антибиотик по друг повод и т.н. Лично аз познавам съвсем малко такива двойки, мисля 3 или 4, а знаете, че познавам много хора с репродуктивни проблеми.

Но погледнете реално, тези хора не са виновни. Какво да ви кажат?! Нима да ви прегърнат страдалчески и да направят заключението, че запушените тръби наистина могат да ви лишат от щастието да бъдете майка? Или пък да ви кажат, че щом имате три неуспешни опита Ин витро, значи може би ви е писано да нямате деца..?!
Хората, които ви казват да се успокоите и че всичко ще бъде наред, ви обичат. Това не е незаинтересованост, липса на здравна култура или наивност. Просто човешкото отношение, от което имате нужда, колкото и да ви дразни всъщност, когато го чувате.

За мене е точно липса на здравна култура. Ако си счупите крак, това ли ви казват близките хора - успокой се и ще ти мине? Не, защото знаят каква е причината да ви боли и как се лекува. Същото е и с безплодието - има причини, те трябва да се търсят и да се лекуват или отстраняват, а понякога и да се приемат като нелечим проблем. В такива случаи си има начини за справяне, има и начини за изразяване на съпричастност много различни от "успокой се и ще стане".

Преди време бяхме качили няколко статии по темата, не е лошо от време на време да ги препрочитаме. Помагат.

Цитат на: Klarisa в Април 07, 2011, 08:32:22 am

Според мен изследване върху 3583 жени е твърде малка извадка, за да можем ние да си направим категоричен извод влияе или не стреса.

Обаче според критериите на медицинската статистика това е не просто голяма, а огромна извадка.

Извинете, ако неправилно съм се изразила. Идеята ми е че, колкото и голяма да е извадката, ако тълкуламе изследването в двете крайности: ДА стреса има значение или НЕ няма такова - и двете биха били еднакво неверни.

Но погледнете реално, тези хора не са виновни. Какво да ви кажат?! Нима да ви прегърнат страдалчески и да направят заключението, че запушените тръби наистина могат да ви лишат от щастието да бъдете майка? Или пък да ви кажат, че щом имате три неуспешни опита Ин витро, значи може би ви е писано да нямате деца..?!
Хората, които ви казват да се успокоите и че всичко ще бъде наред, ви обичат. Това не е незаинтересованост, липса на здравна култура или наивност. Просто човешкото отношение, от което имате нужда, колкото и да ви дразни всъщност, когато го чувате.
..... Нека поне има хора, които искат да ви дадат спокойствие и надежда в целия този хаос. Не им се сърдете.

Вчера мислих върху тези неща и днес Мели сякаш каза точно моите мисли.Значи ако съм болна от пневмония, знаят какво ми е и какъв съвет да ми дадат, но ако е безплодие трябва да ги извиня?!Не!Ако ме обичат и държат на мен, то те ще се поинтересуват, ще ме попитат, ще почетат и ще разберат кое дразни и как да говорят с нас.Замислих се и стигнах до заключението, че наистина близките ми хора не са ми казвали великата фраза.Чувала съм я от "доброжелатели", но не и от хората който държат на мен и аз на тях.

Мели, благодаря ти за този пост! Продължавам да се учудвам, че все още има хора точно в този форум, които да оправдават подобно поведение спрямо хората със стерилитет. Разберете веднъж завинаги, че това е заболяване или съвкупност от заболявания, като всички други и те си имат лечения. Това не е някаква абстракция, че да си повтаряме мантри и "успокояващи" фрази. На един онкоболен например, дали ако му кажете - "успокой се и ще ти мине" ще му помогнете и ще го успокоите наистина? Или ще го посъветвате да търси лекарска помощ и всякакво лечение, за което сте чули или чели? Защо със стерилитета да е различно?
Напълно подкрепям казаното от Маги, че ако хората около нас наистина ни обичат и искат да ни помогнат, ще се поинтересуват малко повече за проблема и как да се държат. Не е трудно човек да се досети, че безплодието е психически натоварващо и темата е доста деликатна, за да прибягваме до клишета....Винаги съм смятала, че когато човек не знае какво да каже, клишето е възможно най-лошия избор! Ужасно дразни и още повече бърка в раната....

Мисля, че хората около нас нямат реална представа за какво става въпрос като психическо натоварване, като борба, като падания и ставания. Дори и най-близките ни хора, уж които са съпричастни, в тежки моменти могат да реагират напълно неадекватно, без капка деликатност, с егоистични /в смисъл центрирани само върху техния опит и представа/ разсъждения от сорта - защо не си осиновиш или защо не се успокоиш.  И затова вече си мисля, че наистина няма никакъв смисъл да се споделя с никого. Ако все пак напрежението е в повече и имаш необходимост да споделиш, по-добре да е с човек, дори и не толкова близък, може и напълно непознат, който е преживял или преживява подобни проблеми. Всеки, който не е минал по този път въобще не може да си представи как цялото ти ежедневие, плановете ти - дългосрочни и краткосрочни, елементарни действия - като кога да отида на зъболекар /зашото съм в процедура/, да пазя ли една диета и да отида ли на концерта през май, до не толкова елементарни - като смяна на работа са малко или много подчинени на борбата ти със стерлитета. Не мисля, че ние ставаме прекалено чувствителни, просто хората, които се предполага,че изпитват емпатия и съчувствие много трябва да внимават какви съвети дават, по-добре една прегръдка, отколкото заучени фрази.
А за това дали стреса влияе при хора, които имат репродуктивни проблеми -не мога да отговоря еднозначно. Смятам, че скритото напрежение, което съпътства всяка процедура не оказва кой знае какво влияние. Но един сериозен стрес няма как да не окаже някакво влияние върху резуллтата от процедурата, а и в последствие върху проблемите при бременноста. Затова не е зле и се препоръчва всеки да намери някакви техники за релакс, йога или нещо друго. Аз за себе си не съм намерила все още такава

Когато имаш счупен крак или си болен от пневмония казват посъщия начин -:Е хайде лекувай се и ще ти мине" Заинтересовани са толкова колкото натях самите им се е налгало да пеболедуват нещо или не .Освен това това са често срещани болести а Стерилитета е болест и на ДУШАТА а тя в повечето случей остава скрита . Да неговорим че в миналото това си е било срамно казвали са на тези жени "ялови".Това е народния израз на стерилна няма значение каква е причината.
Та аз неупреквам близките които ни казват това защото те не са наясно че душата ни е болна повече от колкото тялото.Освен това не всички около нас са еднакво наясно стози проблем едни знаят повече с които можеш да коментираш този проблем .Други ти казват това Успокой се ,от което разбираш че те не стават за споделяне на този проблем и така сам си решаваш с кой да говориш и с кой не.

Факт е, че при стрес( психически, физиологичен, напр.причинен от диета или изтощителни тренировки, безсъние и прочие) се синтезират хормони, наречени стресови. Един от тях е кортизолът, който според източниците, които съм чела, подтиска синтезирането на прогестерон. При стрес, се повишава нивото на пролактина, който също въздейства в/у нивата на репродуктивните хормони. Повишава се и натоварването на щитовидната жлеза.
Изобщо стресът е състояние, което има физиологичен отговор.
Смятам, че не може да се говори с общата дума стрес, без да се прецизира степента, защото понякога силният стрес може да доведе до пълен блокаж на репродуктивните функции.
При лечение на стерилитет, има различни фази, хората са в различна социална, финансова, географска, здравословна ситуация и реагират различно.
Да смятаме, че единственият стрес на подложените на ин витро процедура само нетърпението и притеснението след трансфер, ми се струва несериозно.

 Стресът предизвиква отделяне на адреналин,който от своя страна потиска половата система...
 Фразата "успокой се и ще стане" и на мен ми е любима . Друг е въпроса , говорейки конкретно за себе си ,че се почуствах преродена,когато открих и друг смисъл на живота ми,освен клиниката и процедурата мина много по-леко и резултата е мноооого по-хубав от всички останали опити
 

Е, аз три години и половина след осиновяване още не съм забременяла. Може би трябва да спадне и стреса от отгеждането на малко дете. То не е една беля :)Но мисля, че е хубаво човек да се стреми към спокойствие и постигане на вътрешна хармония. По един или друг начин. Вярвам, че по-спокойния и уверен човек има по-голям шанс за успех при ин-витро процедурите, от колкото тревожния и притеснения. За естественото забременяване вече, незнам...Там е по-сложно.

Така се върнах ме в началото че ,няма стрес който АРТ процедурите да предизвикват ,което аз подкрепям.Това си е само в нашите глави свързано с несигорност ,безпокойство,напрегнатост.На някой от вас вдигал ли се е адреналина и знаете ли какво е усещането когато това се случи .Но това не става повреме на процедури.
Това предизвиква пълна мобилизация на организма свързано с сухота в устата ,еуфорично поведение ,ставате хипер активни ,повишава се и се учестява пулса ,изчезва всякакъв болков синдром. Не може да стоите в това състояние нон-стоп.
Адреналинът както може да се повищи той и много бързо спада веднага след излизане от дадена критична ситуация и тогава следва мощно изпотяване и втрисане,виене на свят
Арт процедурите са неприятни така е предизвикват напрежение но не такова че да повлияе на зачеването.
Смятате ли че ако ви бъркат с ендоскоп през гърлото за да ви иследват стомашночревния тракт е по-приятно нещо .Не е ама не предизвиква стрес т.е. не се стига до покачване на адреналин

Мисля, че хората около нас нямат реална представа за какво става въпрос като психическо натоварване, като борба, като падания и ставания. Дори и най-близките ни хора, уж които са съпричастни, в тежки моменти могат да реагират напълно неадекватно, без капка деликатност, с егоистични /в смисъл центрирани само върху техния опит и представа/ разсъждения от сорта - защо не си осиновиш или защо не се успокоиш.  И затова вече си мисля, че наистина няма никакъв смисъл да се споделя с никого.

Интересно, попаднах на темата, и то точно след един "разговор" със свекърва ми. Която след два опита инвитро , и предстоящ трети, ми звъни по телефона да ми каже, как еди коя си МАГ....., била казала, че имаме негативна енергия, и докато не се премахне, и десет опита инвитро да направим ....нямало да стане 8OДумите не ми стигат да изразя какво чувствам и изобщо тези хора добре е да си мълчат, или да помислят какво биха предизвикали определени фрази.....Офффф, наистина вече съжалявам, че изобщо съм споделила с някой от близките си, но пък и не мисля, че това би помогнало.
Пак идва на дневен ред казаното от Мели:

За мене е точно липса на здравна култура. Ако си счупите крак, това ли ви казват близките хора - успокой се и ще ти мине? Не, защото знаят каква е причината да ви боли и как се лекува. Същото е и с безплодието - има причини, те трябва да се търсят и да се лекуват или отстраняват, а понякога и да се приемат като нелечим проблем. В такива случаи си има начини за справяне, има и начини за изразяване на съпричастност много различни от "успокой се и ще стане".

или....отиди си махни лошата енергия, иначе няма да стане....

За съжаление няма как да накараме хората /близки и познати/ да се научат как да контактуват с нас.Много са болезнени тези успокоителни действия и думи от тяхна страна ,за тези от нас при които все още нещата не са загубени и има макар и мъничка надежда .За това сме ние тук ,да си споделим да си дадем съвет и да си дадем кураж