Когато Терезка засуче си имам една запазена физиономия - нещо като това , но с отворена уста .
Ако захапва правилно не трябва да усещаш болка...
Да и при мен се получава някаква подобна физиономия. Но ние и двете все още се учим. Ще ни е трудно, тъй като в родилното нямах нищо. Слагах я да суче, но така и там нищо не дойде. Затова се хранехме с шише. Много бързо свикна и сега почти не иска да захапе гърдата. Да се надяваме скоро да успеем. Но и да не стане имаме си алтернатива - имам си помпа, ще цедя и ще храня със шишето.
Що се отнася до помпата - аз си взех електрическа. Незнам дали по принцип боли. Днес за първи път ми се наложи да я използвам, тъй като сутринта се събудих с болезнени и твърди гърди. Има лека болка, но предполагам като мине време всичко се регулира и се свиква.
За раждането - няма да се впускам в подробности, на кратко ето как мина при мен. На 05.05.2011г. отидох на запис на тонове. Тъй като това беше 7-и ден преносване, решиха да ме приемат - точните думи на докторката бяха "Приемаме те. Преносваш вече 7-и ден и няма за къде да чакаш." Ужким трябваше да ми се назначи план - кога и как ще се предизвика и т.н. За мое съжаление обаче нямаше нищо такова. Приеха ме в патологията и се започна едно чакане - на никой не му се занимаваше покрай празниците да предизвиква раждане. И така едва на 09.05.2011г. след поредната консултация, най-накрая докторката каза, че на следващия ден ще предизвикат раждането. Нямало смисъл повече да се чака. При постъпването бях с 2 см. разкритие, а на прегледа бяха 3 см. Нямах и контракции.
И така на следващия ден ме включиха на система - в 7 ми я пуснаха и в 13.35 родих. Няма да ви обяснявам за болката, да не ви стресирам излишно. Трябва да знаете че си боли.
Като цяло раждането при мен не мина много леко - родих голямо бебе, което освен това по думите на акушерките освен с главата тръгнало да излиза и с ръцете пред лицето или нещо подобно. За съжаление не успях да се размина без натискане по корема и без шевове. Но това вече е без значение. Най-важното е че накрая виждаш резултата и наистина се забравя цялата болка. Е в момента има една подробност, която все още ми напомня за преживяването и това е че ми е малко трудно да си седна на дупето.
И така - накратко така минаха нещата. Сега се радвам че сме си вкъщи. Свикваме едни с други.
Засега това е от мен. Извинявам се за дългия пост. Поздрави на всички и лека нощ.