Вени, в това отношение наистина всичко е естествено. сядане, изправяне, пълзене, ходене... не стават с учене (освен в случаите на неврологични проблеми, когато се правят специализирани рехабилитации, упражнения и раздвижване, с цел да се подобри мускулния тонус и да се подпомогне грубата моторика)
стават, когато детето е готово за това. не когато майка му реши, че е време да го научи. ако изостава от крайъгълните камъни - трябва да го заведе на специалист за преценка.

Да, разбирам това. Просто все се чудя, ако не покажеш на едно бебе, че може да си стъпи на краката как ще стане. Втрещи ме пълното отричане на понощ - майчина и на проходилка-за показване на това, че може да си стъпиш на стъпалцата.
Изчетох крайъгълните камъни - границите там са много големи, затова е рано да се прави някакво заключение.
Просто се зачудих на днешната ситуация, разбираш кое ме е учудило, нали? Не толкова не ходенето, а липсата на всякакво желание от двете страни за придвижване, различно от влаченето.
Когато Ники не ми се обърна до средата на третия месец му показах, че има такава опция и скоро го направи.
Показах му, че може да си стъпи на стъпалата и да има различне поглед на света и го направи.
За мен нещата опират и до показване, не само до готовност.

Ох, аз пък от няколко дена, съм ожалила нероден Петко.  Настръхвам при мисълта, че след няколко години Алекс ще порасне и ще поиска да учи някъде навън и ще се махне от нас. Мисля следващите 10 години това да си го втълпявам в главата, че е един много вероятен вариант.

:)Мери, поне имаме време да свикнем с това:)

Аз да си призная ще направя каквото зависи от мен децата да не учат в България и да не живеят тук. После ако искат да се върнат:)
Ако пък баща им го извикат на работа но на сушата в друга държава, няма да се замисля дали да не се преместим. Лесно няма да ни е никак, но вече нямам никаква вяра и желание да вярвам, че нещата тук ще се подобрят.
И докато мен ме терзаят понякога подобни мисли, баща им мисли какво да направел, че да останели все така малки...много му харесват:)))))))))))))

Колко ли пъти ще си сменим и двамата мнението:))))))

Аз пък не мисля, че има нужда от показване. Смятам, че е инстинкт. Иначе на далечни познати детето на 2,5 г. още не беше проходило и те чак тогава се сетили да го заведат при специалист. Аз нямаше да чакам толкова.

джам, кажи историята!

мери, ако отворят университет при вас, може да навиеш Алекс там да стане студент.  

Лис, направете си още три. Имаш здрав гръб. Ще се справиш. 

jam, и аз чакам за историята.

Вени, аз съм проходила на 1г и 2-3 м., но за сметка на това съм плямпала като дърта свекърва  

jam, и аз чакам за историята.

Вени, аз съм проходила на 1г и 2-3 м., но за сметка на това съм плямпала като дърта свекърва  

В сегашно време "плямпам" 

Лис, направете си още три. Имаш здрав гръб. Ще се справиш. 

Аз ще се справя ама за баща им не съм сигурна:)))))
Освен да го сменя за малко:)))))))))))))))по стара бабина рецепта:)))))))

...но за сметка на това съм плямпала като дърта свекърва  

Знаех си, че има някаква причина за плямпането ти и сега:))))))))))))

Цитат на: Елфи в Май 30, 2011, 22:41:31 pm

jam, и аз чакам за историята.

Вени, аз съм проходила на 1г и 2-3 м., но за сметка на това съм плямпала като дърта свекърва  

В сегашно време "плямпам" 

Просто исках да подчертая ранната възраст, на която съм овладяла тази си способност 

Цитат на: mimi26 в Май 30, 2011, 22:44:29 pm

Цитат на: Елфи в Май 30, 2011, 22:41:31 pm

jam, и аз чакам за историята.

Вени, аз съм проходила на 1г и 2-3 м., но за сметка на това съм плямпала като дърта свекърва  

В сегашно време "плямпам"  

Просто исках да подчертая ранната възраст, на която съм овладяла тази си способност  

Като те познавам, сигурно майка ти е чувала гласове като бремена от корема си   щото мойта е чувала   Лисицата и тя да не се прави на скромна, че ще питам и нейната майка 

Ааа Мими, добре, че мен не ме питаш дали чувам гласове:))))))
Хор имам в главата си:))))))))))))

Хаха, теб те знам и без да те питам 
 То, ако нямаш хор, незнам как ще издържиш на това твоето юркане  Някой все пак трябва да ти прави компания

Lisko, има вълшебни хапчета за целта - това предай на твоя мъж. трябва да ги изпиеш и да кажеш вълшебното заклинание "Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна!" (да не го объркате, няма да работи иначе!)

та за кучката...

синчето е на 1 месец и го водим с татко му на профилактичен преглед при видния столичен бебешки ортопед д-р Драганов. влизаме в кабинета, Драганов вперва очи в мене и започва тирада, която продължи около 20 минути, по време на целия преглед и напълно игнорира присъствието на мъжа ми.

цитирам по памет опорни пунктове от лекторията:

"госпожа... на мъжките, 9 месеца в утробата не са им достатъчни, за да се развият... за тая цел са им нужни още около 30 години. ще има да си го отглеждате... затова, госпожа - ако някоя кучка се излъже и иска да ви го отмъкне от гнездото по-рано - давайте и не питайте, госпожа!!!"  

и още...

"мъжките, госпожа, не са като женските. женското... на 9 месеца си бие шамара на гъза, па проходи. а мъжкото ще го чакате до година и половина. ми после, госпожа! той е вече на 9 годинки, а връзването на обувките е една магия, която само мама умее...."  

"страхът на мъжките, госпожа, от доктора, се появява още при раждането. ето го - вижте как размахва ръце от страх (той проявяваше рефлекта на Моро, всъщност). и тоя страх, госпожа, ще им отмре някъде към 80-тата им година, като зависнат пред кабинетите на джипито."

оригиналният изказ на автора е запазен... смятайте, 5 години почти минаха оттогава, още го помня тоз.

джам, то цяла лекция са ти изнесли. 

Запис в новата тема.
Момичета да ви питам - на нас днес ни падна пъпчето. Всъщност падна щипката и ми се струва че по скоро от обрабоката със спирта и съхненето на остатъка от пъпната връв се скъса по средата. Незнам точно как да го обясня - не остана рана, не кърви, стой по скоро като коричка. Утре по принцип ще ходя до педиатърката да нося на бебка акта за раждане и ще я питам, ама да ви питам и вас, че се чудя така ли става или трябва да се отвори рана. Другото което е освен със спирт при всяка смяна на памперса, трябва ли и пудра да слагам, че после пък трудно се почиства и се притеснявам да не стане някоя беля. Абе с тоя пъп направо голямо шоу е вкъщи.
Пожелавам ви една хубава и слънчева седмица.

  Джам, уникална лекция   Разбирам, че ти е харесал Драганов, така ли

Хахахх jam, той принципно си е прав докторът, макар и не в строго медицински аспект. Копнах си го на файлче този пост и искрено се смея и в момента 

М да, за Драганов и бисерите му съм писала и аз. Но не помня вече какви ги беше дрънкал. Някой ден трябва да си прочета постовете назад, със сигурност ще ми е доста забавно  

Днес една майка на вратата се оплака на госпожата, че дъщеря и вчера се е прибрала с отекли очи и страхотен конюктивит, който забележете бил на алергична основа. Това го обясняваше, докато дъщеря и се намъкваше на вътре. Обърнах се и кротичко обясних, че няма проблем да изкара и детето ми нещо подобно, породено от факта, че контактуват заедно, по-голям проблем ми е да гледам родители, как заточват децата си да висят с 25 други цял ден и никой да не им обърне внимание, при положение, че се чувстват особено не добре....това ми прави ужасно лошо впечатление и ме кара аз да се чувствам особено недобре...
Отсреща започна една дискусия, особено ожесточена, с цел да ме убеди, че детето е с алергия. Опитах се да обясня, че аз съм със слънчева алергия и при поход в планината очите ми се зачервяват ужасно, но това с конюктивит не бих сбъркала. в крайна сметка погледнах малките насълзени очи и просто тръгнах с крива усмивка, като за н-ти път повторих, че проблеме не е моето дете и това, че се притеснявам дали ще я зарази. Проблем са другите две насълзени очички. С две думи, дано ме разбра...въпреки, че дълбоко се съмнявам...

Може би майката е направила консултация и просто не иска да говори за това. Познавам и такива хора. 

jasmin_veni, относно детенцето, за което разказваш, мен лично би ме притеснил факта, че детето няма желание да го прави повече от всичко останало. Моята дъщеря седна късно -на 9 месеца, проходи също късно -на 1,5, но сигурно 6 месеца с майка ми и двете бяхме без кръст, защото я водихме за ръчички до припадък. Тя имаше желание, но й трябваше доста време, за да  се отпусне и да се почувства сигурна. И при нея нещата не следваха естествен ход. Тя се изправи от корем до право положение след като вече беше проходила. Аз бих посъветвала детето да се прегледа от невролог и от ортопед. Пак казвам, не е страшно, че на тази възраст още не ходи, но да няма желание да го прави и да не стъпва на крачета -ето това не изглежда естествено. Съгласна съм, че при стандартно развиващото се дете, не го учиш да сяда, да става, да ходи, но когато има и най-малко съмнение за проблем, трябва да се помага, да се стимулира всячески.

Вени, 18 месеца е възрастта, след която се тревожим, ако детето не е проходило. Има страшно много информация по темата, тук е добре систематизирана http://www.cdc.gov/ncbddd/actearly/milestones/index.html. От казаното досега, се вижда, че детето е седнало на около 11 месеца, което е по-късно от обичайното, особено за момиченцата, но не е фатално. Бих подновила темата с приятелката ти след няколко месеца, сега си казала, каквото мислиш, но все пак тя решава. Моят син проходи на 18м, много ми беше тревожно, но сега играе футбол в отбора на градината.

Ултра, бързо да се оправя Мони. И много сили на майка му, знам че си боец, ама знам че и сигурно никак не ти е лесно точно сега.

Здраве и радостна 1-юнска седмица на всички!