Здравейте мили момичета!
Пиша ви днес, защото знам, че за много от вас в събота форума е "почивен"...
Утре ще измине една година, откакто Аниши дойде у дома!
Ако имаше как да ви видя на живо, щях да ви почерпя всичките реално... но засега ще трябва да се ограничим с виртуалното...
Сякаш вчера беше деня, в който социалната ни се обади по телефона, за да ни каже, че е изпратила писмо...
Бяхме много развълнувани и някак убедени, че това e нашето детенце... Въпреки малкото информация и още преди да сме я видели изпитвахме рядка сигурност, която не се забравя...
Спомням си, как съпругът ми в трепета си не знаеше какво да попита социалната по телефона и зададе въпрос съвсем не във връзка със здравословното състояние, ами: "А как изглежда тя?" Социалната: "Няма как да ви отговоря на този въпрос, все пак това е въпрос на вкус"... Той: "Добре де, на вас харесва ли ви?" А тя: "Всяко дете е хубаво"...
Единственото, което знаехме за бебето беше, че е здравичка, в кой дом се намира, произхода и че е на 5 месеца. Но това мъничко същество успя да ни направи щастливи и да открадне сънищата ни още, преди да се срещнем......
Една седмица след това стояхме пред снимката и, ухилени до уши като полу-идиоти и бяхме готови да подадем документите на секундата. Подадохме ги на следващия ден (17.02.2011)... но се наложи да почакаме до делото... Чак три месеца след това, на 26.05.2011г. Аниша спинка за първи път у дома...
Еееех...
Толкова съм щастлива да си спомня...
Ето, това са две снимчици: от първата среща и от деня на изписването:
Първа срещаА това е Аниша в момента:
Усмивка на 20месеца(паролата е Chandra)
Наздраве, момичета и благодаря на всички вас, че ви има и за подкрепата!
А ние след някой и друг месец мислим да поработим за братче или сестричка на детето... Най-напред чрез ИКСИ... Приятен ден и хубави събота и неделя!