И аз не мога да разбера по никакъв начин как ще си оставиш децата...Просто колкото и пъти да си се представям в тази ситуация, не намирам нито един вариант в който да оправдая себе си, че е номрално да си оставя децата!

Рени да ти кажа честно това че едното дете може да е от друг мъж и аз си го помислих още като разбрах че е бременна, защото всичко стана много бързо и неочаквано и непредвидено...
Но наскоро ходихме на гроба на прабабата и нейната усмивка от снимката много ми заприлича на усмивката на детето.

Може би няма финансова възможност да се грижи за тях. Дори и с издръжка, пак не са достатъчно парите, ако си сам или ако нямаш изплатено жилище. Може да е преценила, че така е по-добре за тях. Майка ми е дадена за осиновяване почити на 4 годинки, след като баща и напуска майка и и я оставя с 3 деца, за които тя не е можела да се грижи. Дава двете по-мънички за осиновяване и задъжа най-голямото, което моеж да си спомня. Не е да не и е пукало, защото е ходела да я гледа как свири на пиано до поне средното училище... но явно след това е претръпнала. Ние не го разбираме това, но ето че хората го правят. По телевизията даваха в Хаити като стана земетресението хората как си давали децата на чужденци с надеждата да им се осигури по-добър живот. Може би си жертваш своите чувства към тези деца, в името на това те да са добре. Това е дори по-висша обич, от тази на която аз бих била способна. Аз съм егостка, искам си децата при мен, независимо какво съм способна. Колкото мога, толкова. Ама не всеки мисли така.

karitche учените са доказали,че човешкият мозък е така устроен,че да търси във всичко прилики с нещо познато, пък и хората по някакъв начин имат допирни точки в облика си примерно какво се случи в нас , аз имам брат млад още подържа се момчето хубавец лепят му се мадамите и следователно си има самочувствие и все повтаря - хората може да си приличат и да имат двойници ама аз съм уникален от мен господ не може да създаде още един , да ама не в един хубав слънчев ден неговата приятелка му се обажда и го пита за една негова снимка, която е плъзнала във facebook, снимката е направена във спалня той е в леглото и е прегърнал някакво мече, сега ти ще ме питаш къде е уловката  :: уловката е там че това на снимката не е брат ми е Бога ми вкъщи и до ден днешен с,е в шок как е възможно двама души от 2 континента да си приличат толкова много,че и майка му и баща му да се усъмнят в детето си всички почнахме да го притискаме ако се притеснява от приятелката си поне на нас да ни каже, а той милия беше най - шокиран, разбира се разбрахме на кой е снимката, а за брата остана факта,че господ може да създаде дори и негов двойник, та сега вече не смее да се фръцка с това изречение 

Здравейте момичета, понеже темата е за свекърви, бих искала да споделя тук моя проблем, защото честно казано няма с кой. Нещата стояят така:
Бащата на сьпруга ми е починал - Бог да го прости - и той се е преместил от по-голям град, в нашия, за да не е майка му сама. Дотук добре, но откакто сме женени и аз живея при него, защото към момента нямаме наше си жилище, пък и къщата все пак е на мъжа ми, нещата са повече от зле.
Жената не готви, не чисти, не пере и не си почиства банята, но недай си Боже аз да го направя - о чудо, вьрви след мен и минава от горе с нейните си препарати и тем подобни. Нямаше проблем и затова, все пак аз съм млада и нито едно от това не ми тежи, но в един прекрасен момента мечтата ни за дете започна да става реалност и аз забременях. За съжаление в 8г.с. имах отлепване на плацентата, а от 12г.с. получавам доста болезнени контракции, освен това съм със синозит. По препоръка на лекаря, на когото имам огромно доверие - аз трябва да лежа, да не вдишвам прах и препарати и много други препоръки. И сега си представете мойта ''прекрасна'' свекърва, която както споменах не прави нищо от домакинските задължения, се вайка и пъшка как всичко е на нея, как тя отгледала прекрасен син и ходи на работа, не можела да се справя със всичко, как трябвало да и се помага, как не знам си още какво. Понеже ми писна, си отидох в нас при моите родители, мъжа ми дойде с мен, но и това беше прието много остро. Е добре, прибрахме се и отново същото - нищо не наготвено, нищо не изчистено. За мой кьсмет м\у 18та и 20 г.с. контракциите ми спряха и аз започнах лека по лека да си правя сама нещата и забележете, че като си наготвя и предвидя яденето все пак да ми стигне на мен и за следващия ден, тя сутринта си го взима за работа и ме оставя без нищо. не сьм умряла от глад, но все пак съм бременна и апетита ми колкото и да не е се е изострил и все по често се събуждам гладна и когато знам че съм си оставила нещо за закуска и не го намеря, няма да ви казвам какво ми става. в следстие на моето висене права и т.н. отново получи много силни контракции в 22г.с. и сега съм в болница на системи и хапчета, като изрично ми се каза като ме изпишат да внимавам колко се натоварвам - е кажете ми как да не си събера багажа от тук и да не си ида направо при наще? Забравих да кажа, че мъжа ми няколко пьти и каза, че за нас сега най-важното е да си износя нормално бебето и да не очаква нищо от мен и да се стегне малко, а тя отговори само едно ''хъм'' и всичко си продължи по старумо. Офф май бая изписах, но да си кажа, че това е малка част от проблемите ми с нея.

iana_86 след това което прочетох си мисля дано нервите ти и за напред да са толкова здрави, а затова какво да правиш - и аз съм почти твой набор и те разбирам, че си имаш енергия и нямаш против да правиш всичко ти, но да знаеш не си правиш добро аз от опит знам, разбери хората не те озеняват докато не те изгубят...От думите ти останах с впечатлението,че съпругът ти разбира сериозността на ситуацията и не ти прави проблем ако отидеш при твоите родители и дори идва с теб, защо тогава се двоумиш дали да не го направиш? Както и доки ти е казъл в момента най-важното е ти и бебока да сте добре следователно събери си чантичката и от болницата си иди направо при ваще, сигурна съм че майка ти по сякакъв начин ще се постарае да ти е удобно и да сте добре, а за свекървата не мисли, не се притеснявай тя ще се оправи не е дете, знам че може би звучи егоистичо,но това не е егоизъм ти сега трябва да мислиш като една майка която иска най-доброто за детето си,ако си мислиш-какво ще кажат хората, остави ги и тях на една страна да не ти пука хората винаги си търсят с какво да си чешат езиците и все има за кво да си говорят това са хората които нямат друга работа, а ако нещо стане с теб или бебенцето някой от хората от коите се притесняваш ще те жали ли?Не!!...Абе ако те притеснява нещо сподели , но ако няма сериозна причина с 2 думи момиче успокой се захвърли на една страна всички негативни мисли и мисли(положително) само за теб и бебока и за таткото който определено много е загрижен за вас...

Предлагам ти в този случай да помолиш мъжа ти да ти помага. Ти наистина трябва да лежиш, явно със свекърва ти няма да се разберете, а и няма смисъл да си късаш нервите с нея - просто говориш с мъжа ти и той започва да върши по-голямата част от работата. А ти ще си почиваш повече. В готвенето е ясно, че няма да може да те отмени напълно - но може и там да помага - нареже, обели, измие и т.н.
Така ги виждам аз нещата в твоя случай.
А свекърва ти, като види, че сина и работи - може да си сигурна, че ще се включи и тя.
Гледай си здравето, почивай си - пък ако ще и на сандвичи да минете!
Ако мъжът ти не може да поеме по-голямата част от домакинството - си отиваш при вашите!

Проблема с мъжа ми е, че той дали не може - дали не иска, не се хваща да сготви и наистина караме на сандвичи в повечето случаи или чакаме на свекьрва ми да сготви - което се случва на 10 дена - веднъж. А проблема с моите родители е следния - хората живеят в двустаен апартамен и за 10-15 дена да си седя в нас няма проблем, но после ми става неудобно, не че те ще ме изгонят или нещо такова, а защото сме и аз и мъжа ми и те двамата и може да си представите какво става понякога.
Относно разгорите с мъжа ми и свекито - той понякога я защитава и може и това да ме дразни... но не смятам за правилно тя да си седи в събота със скрьстени ръце и да не прави нищо или да ходи по улиците, а като станем и мъжа ми попита какво ще обядваме - тя да отговаря, че ей сега видиш ли ще сготви... е да ама ако сме станали в 10ч и тя в 12 ти каже че ей сега ще го направи - познайте дали ми е до нея или дали вообще ми се чака. Да не говорим, че също се сеща да чисти също в събота или неделя, точно ние като станем и само мрънка че видиш ли ние правим стъпки като се рахождаме из къщата. Да не говорим, че сме на парно и тя вместо през почивните дни да се сети да го запали, чака мъжа ми да се стане и той да го запали. Е представете си колко съм очарована аз като се събудя сутрин. А недай си Боже да направя забележка... ставам най-черната.
Мили мои не очаквам да ми кажете какво да правя, просто искам да споделя, защото няистина нямам на кого да си кажа всичко, а като споделям малко или много ми олеква.

За сега обмислям варианта, сериозно да го обсьдя с мъжа ми и ако той не направи нищо или не успее да се разбере с нея, да се заема аз, но с грубия тон, а повярвайте ми колкото и да съм Т'рпелива - мога да съм и толкова зла

Аз бих пък направила следното:лежане, цял ден с една книга.Колкото и да е мръсно и не подредено в един момент ще тръгне да оправя, ще и писне или директно говори с нея или си ирайте кой има по-силни нерви.

Аз само си представям, ако съм в твоята ситуация и майка ми е някъде в друга къща, какво ще я направи тази женица или по телефона, или на живо....
А като се роди бебето? Тя ще помага или ще продължава да утежнява положението?

Маги мила ние в момента точно на нерви играем
Мишле - честно ти казвам - едвали ще помогне с нещо, освен с това да се меси не на място и да дава акъл, а относно моята майка- не би се намесила, не че не и е мило за мен, а просто не е такъв човек. Излушва ме, дава ми съвети, но не се меси

 Дотук добре, но откакто сме женени и аз живея при него, защото към момента нямаме наше си жилище, пък и къщата все пак е на мъжа ми, нещата са повече от зле.
Жената не готви, не чисти, не пере и не си почиства банята, но недай си Боже аз да го направя - о чудо, вьрви след мен и минава от горе с нейните си препарати и тем подобни...

Така започна моята история. Завърши тогава, когато се преместихме надалече. Само тогава се оправят нещата.


Бабичка продава ябълки на пазара. От време на време подвиква:
 - Ябълки от Чернобил! Ябълки от Чернобил...
 Един човек я пита:
 - Абе, бабе, ти луда ли си с тия ябълки от Чернобил? Кой ще ти ги купи?
 - А-а-а, купуват, чедо, купуват. Я за тъща, я за свекърва…

яна, аз съм на мнение, че трябва да се изнесете на неутрален терен стига да можете финансово да си го позволите сега. незнам за кой град става дума, потърсете нещо под наем щом ти е неудобно да идете при твоите родители.  определено обаче ще ти кажа, че това не трябва да те притеснява, защото твоето здраве и това на бъдещото ви дете е застрашено. в такъв случай за мен не съществува неудобство.  колкото до свекито - оставете я сама, не й се обаждайте, не й обръщайте внимание и поне малко тя ще се промени с времето, но трябва да сте единни (ти и съпруга ти). тя се възползва точно от това  знам го от личен опит много добре.  за съжаление не може да се разчита на мъжете ни да се оправят с майките си, затова ти поеми инициативата и взимай решения. успех

Благодаря ти Мецинка. Няма да се впускам в подробности, просто ще каже, че в близките 2год за съжаления няма как да се изнесем. И с единството имам малък проблем, защото когато се заговори, че ще се местим мъжа ми попита дали наще не биха се преместили в къщата при нея, че да не била сама - Моляяяяяяя как пък НЕ!!!!! Та следващата год и половина ще сме си така, после се махаме )))))))))))) а аз лично още с пробирането си този път почвам с картоните!

  пази се, защото общо взето само ние се грижим за себе си.  надали ще успееш да я строиш свекито, гледай да не й се връзваш и да се ядосваш в това състояние излишно.

iana_86, все едно за моята свекърва си писала. Аз бях бременна и едва ходех с болки в крака и контракции, готвех и почиствах, а тя си взимаше остатъка от храната за работа на следващата сутрин, спеше през целия си и единствен почивен ден, в коъто може да ми помогне с нещо и още хиляди неща мога да напиша....аз обаче чистех и готвех и на 20 годишния брат на мъжа ми и на свекър ми...После ли?.....ами по- добре няма да стане.... след раждането ( пожелавам ти здраво и щастливо бебе ) тя изпадна в истерия, влизаше винаги крещейки в стаята на бебето " Ой на бабаааа" и то милото плачеше винаги и дълго след това...събужда го нарочно, за да го гушнела, пак крещейки и знаейки , че детето ще се уплаши......и т.н, никога не е сменила и един памперс ( детето е на 1,4 г), никога не му е давала с лъжичка нищо в устата, да не говорим да му направи нещо за ядене...сега как е ?... ами оставя го на дивана и решава, че и се пуши и го зарязва така и той пада ( аз не ги оставям  сами заедно вече, имам повече доверие на котката); последното, което помня от тези гадости е, че бях  оставила детето  в кошарата заспал, когато беше болен и с кашлица и бях отишла до банята. Детето уж се било събидило и плачело (аз не го чух от съседната стая и знам , че лъже, това и е най- любимото нещо - да лъже), тя го взела и го пуснала да ходи по плочките и отворила вратата на терасата, за да му покаже снежинките, как падали........и как се топели на крачетата му....Решила да мине с прахосмукачката веднъж, а аз гледам, че прашно и я питам дали е минала и стаята на дететои тя ми казва " ами кабела не стигаше до средата на стаята и аз минах само малко..... Вие си направете заключенията, това е много малка част от това, което е направила за мен и моето дете......Аз не мога да нерека това човек, достоен за уважение......Извинявам се, че се включвам с такива факти, но мило момиче, твоя случай ми се стори много познат и с болка изживян...тези хора не се променят, аз съм пробвала с какво ли не, в рамките на закона......, за това ако можеш БЯГАЙ НА ДАЛЕЧ, заради себе си, бебето си и семейството си...

Изивнявам се Яна, но аз пък не съм на същото мнение.
Съжалявам, но аз смятам, че проблемите при вас не са само от една страна. Кой човек живее с други и си готви така, че да му стигне на него само на следващият ден?  И смятам, че е малко прекалено да се оплакваш в кой ден от седмицата си почиствала къщата, та трябвало да се съобразявате.
Ако не трябва да ставаш, няма да ставаш и толкова.Бебето ти е по-важно. Обаче никъде не видях да се оплачеш, че ти еди какво си, пък мъжът ти не иска да готви, защото май там е проблемът. Само видях че  дали не можел или не искал.... Много се извинявам, че ще го кажа направо, но ти си с отлепена плацента и той не иска да помага,а какво ще стане като се роди детето и вече няма нужда да се мисли за твоето здраве? Свекървата си е свекърва - по какви причини не помага не е важно. Важното е, че ти като нямаш друга помощ, от него също не я получаваш. Като се отделите това няма да се промени.

Не разбрах какво означава, че не пере - ти ли и переш дрехите?

 naniha  - Благодаря ти за споделеното. Определено не очаквам нещата да се променят, по-скоро ние ще се махнем.
Bobbie - Говорим за едене което е стигнало за обяд и за вечеря за 3ма души и е останало малко за следващия ден, но следващото готвене - това имах в предвид.
Отностно  чистенето, да чисти когато иска, ама да не мьрмори, че видиш ли ние сега сме станали и правим стьпки, при положение, че не чисти докато спим или ни няма, а чака да станем и тогава почва.
Отностно прането - да аз пускам пералня всеки ден или през ден, като неоставям да се натрупа мрьсно пране. Ако го оставя на нея, пералня ще се пусне на 10 дена ведньж след напомняне.
Отностно мьжа ми - може би и той е проблем, но когато му кажа, че искам нещо да се направи - той ми отговаря, че видиш ли майка му щяла да го свьрши и след като тя не го направи, а аз се скарам с него, че не е направено, той отива и се кара с нея и тя го прави тогава.
Предполагам,че може би основния проблем е в него и аз много пьти сьм го питала, ако сме сами какво щеше да прави, а той ми отговаря, че тогава щяло да е друго и той щял да го направи независимо какво е.

 
Предполагам,че може би основния проблем е в него и аз много пьти сьм го питала, ако сме сами какво щеше да прави, а той ми отговаря, че тогава щяло да е друго и той щял да го направи независимо какво е.

Янче, извинявай, ама недей леж на таз кълка, аз нямам проблеми със свекървата, сами сме на етаж, тя не се качва да чисти, ама го взима малкия и го гледа.
То така или иначе пък можем да намерим кусури на свекитата как правят нещата
АМА мъжо си пада малко мързел и колкото и да му казвам да свърши нещо, или не го прави или става след много повторения.
Ама и аз се изтарикатих де - например хвърля си дрехите и чорапите наляво и надясно, на това отгоре всички чорапи са му черни, почти еднакви, а и като ги събуе, събува ги наобратно. Е, аз пък му казах че няма да му ги събирам, обръщам и сортирам по 5 часа и както си ги събуе така ги и пера и си му ги слагам в шкафа - да си ги търси чифтовете сам Казала съм също че само това, което е в коша за пране, това ще бъде изпрано. Аз не стига че тичам след детето,ми трябва и след него. Както иска, така да ходи на работа. Ох ,не много по темата, ама си се оплаках

Ми не знам, мен през ум не ми е минало да пусна прането на свекърва ми . Живях при нея известно време и бях забранила да пипа моето - не мога да си представя, че свекърва ми ще ми пере гащите . Мъжът ми и казал веднъж да ни пусне прането, повече не повтори. Дръж си прането отделно и ще си го переш само него.

Въобще не мисля, че ще е друго. Мъжът ти и сега вижда, че в крайна сметка казва или не казва,като теглиш чертата резултата е, че се налага ти да правиш неща... с отлепената плацента.

Иванита, аз пък въведох ред малко различно. Един ден ми беше казано какво толкова съм вършела... по повод, че поисках да измие пода в кухнята. Е тогава му отговорих, че вече ше си върша каквото си върша за себе си и да си отделя прането и да си го пере. Две седмици събира и чака да види дали няма да си сменя решението, пък аз се правех на луда. Накрая остана с последният си чифт гащи и го гледам носи пране и пуска в пералнята. От тогава, вече близо 10 години, всеки се пере сам. Извинявам се за спама.