marigri, съгласна съм с теб. Като се прибрахме с Дани от болницата и майка ми остана у нас почти месец, за да ми помага. То хубаво беше като идея, но и двете сме пълни шматки
и вместо примерно аз да спя в друга стая, тя да гледа Дани и после обратното, че да има някакъв смисъл и ефективна почивка за мен... Ние се кюфнахме двете в спалнята с бебето и той постоянно будеше и двете ни, аз определено сън и почивка не видях. След месец и двете имахме вид на вампирки, та като тръгна тя на работа, вместо аз малко да съм позаредила батериите - бях тотално окапала. Сега да мога да се върна - по друг начин бих постъпила, но...на "второто издание" ще е дай Боже!
Като останах сама, за моя изненада - наистина по-добре се организирах, по-гладко вървеше всичко, умората пак същата, но поне суетнята беше доооста по-малка. Наистина би било добре обаче, ако можете да си осигурите човек, който да идва при нужда и да остава с бебето за някой час, било за да си свършите нещо навън, или просто да се поразсеете. Такава възможност при мен почти няма и до момента - винаги само това ми е тежало /тежало - в смисъл на организация/. Винаги има случай, когато се налага да отидете някъде без детето и на никого не пожелавам да прави гимнастиките, които аз трябва да правя в подобни случаи и кога се получи, кога не...
Казвам го това, защото като бременна - естествено мислех, че всичко ще мога да върша с детето, че навсякъде ще мога да отида с него, че такъв тип помощ нито ми е нужна, нито я искам. Е, ама като ми поотмина "майчинската треска" и теорията се преплете с действителността - друго се оказа.
Та не отрязвайте предварително майки, свекърви и друг вид мераклии за битово-бебешка помощ ви съветвам.