Гери пирата Стефан е голям сладур,дано потрае детето,за добри резултати накрая.
Мини супер признание за таланта си получила.
Да сме живи и здрави и да доживеем по-светли бъднини,за нас и децата ни

Не го четете, че се получи дълго, но да не остана по-назад по емигрантската тема!

Идеална държава за живеене няма, особено за емигранта, защото той отива там с много "багаж" от миналото - емоционален, душевен, духовен, професионален, различни исторически и културни традици и още един куп други неща. А и трябва да може да носи още толкова, но все още чужди му и непознати.

Не може и да се обобщава - нито за родината ни, нито за чужбина. Всеки вижда това, което се отразява в личния му живот и този на обкръжаващите го, и според своя живот мери общото, а не бива.

Всеки има различни очаквания за живота и различен праг на търпимост и това определя избора му.

Истината е, че с всичко се свиква - и с кочинката, и с беднотията, и с мизерията, и с хубавия живот. И човек е способен със зъби и нокти да защитава избора си и кочинката си - родна или чужда,  защото защитава избора си, самолюбието си и достойнството си.

Да не забравяме обаче, че България е силно посттоталитарна страна и по много признаци миналите модели и начин на мислене (особено в нечастната сфера) продължават да се задълбочават в тази насока. Това едва ли някога ще свърши, защото няма чиста и честна игра на нито едно ниво, няма положителен пример и стандарти, които хората могат да следват повсеместно и това да се наложи  с времето. Няма наказание за грешката и престъпленито. Всеки прави каквото си знае и както може да мисли главата му. Пълна дилетанщина и посредственост, оцветявана чат-пат лексикално с думички като "европейски", "Европа"  и т.н.

Икономиката и бедността са малък проблем в сравнение с деморализацията, до които води абсолютната корупция и шуробаджанащина на всяко ниво. Как да останеш чист и морален човек, който просто иска да си изкарва честно заплатата и да го оставят на мира? Почти невъзможно е: все ще се наложи да крещиш на някого за нещо, да обясняваш на втори как да си гледа работата, защото е мърляч, на трети, че трябва да е любезен и учтив, а той е прост и тъп или по свой избор, или като следствие от всичко останало.

 И така е във всяка една сфера - кланове, кланове, кланове, които се възпроизвеждат, но нищо не произвеждат, нищо, което да привлече интереса и на някого отвън страната.

Такава иждивенческа прослойка (каквото описва Джам за Великобритания) има във всяка страна сигурно, но тя не е проблем на емигранта,  а на приемната страна, в която отива. А той отива там да работи.

Слава богу, че днес можем да си изберем мястото на живеене! И всеки е свободен да опита и от новия, но не познат и чужд живот и да прецени дали може да се впише там, дали е податлив на интеграция сред чуждото, да се подчинява на правила, кото може и да не харесва, и дали е податлив на асимилиране, жертвайки нещо свое лично и интимно заради бъдещето на децата си.

За чужбина днес е най-важно да има поне единият осигурена работа, за да може другият по-спокойно да си търси и за себе си. А носталгията се лекува със спокоен живот, достатъчно средства, които да скъсяват дистанцията по различен начин, и възможност да се интегрираш, но и да имаш правото да направиш своя си свят, където и да си. Мисля, че в това отношение всички ние живеем във време на възможности, които миналото не е давало.

За чужбината - ако си готов да започнеш отначало, но по-скоро като нагласа за много труд, хъс, енергия, упоритост, и то на място, където никой не те познава, значи си наполовина емигрант.
Ако си готов да оставиш настрана постигнатите успехи в родината (но да ги ползваш като положителен бекграунд и опит), за да се доказваш отначало, но при все пак по-честни правила, значи си наполовина вече емигрант.
Ако не тънеш постоянно в съжаления какво добре познато старо си пропуснал на старото си работно място, а гледаш какво положително ново (преживявания, опит) те чака напред и си готов да правиш жертви и лишения за това, значи си наполовина емигрант.
Ако си готов на 35 да възвърнеш светоусещането и любопитвото си за света, което си имал на 22, когато си завършвал студенстването си и си способен да се отърсиш от умората си за света и живота, а и си готов да се бориш отново за местенце и за себе си, но на ново място, на което животът тече по правила, идеи и във форми, непознати на теб, значи си наполовина емигрант.

Форми на расизъм има навсякъде. Навсякъде ще има хора от местното население, които според собствената си успеваемост, ще възприемат различните от него етноси като пречка и вина, че той не е успял. Това по мое мнение никога няма да може да бъде изкоренено напълно, защото идва от същината на човешката природа изобщо. Но важното е този расизъм да се поддържа в едно кротко русло, което да не пречи на останалите. И най-важното - да се наказват видимите му прояви на агресия към различните, които ще страдат от това отношение.

В родината си винаги можеш да се върнеш отново.
Иначе, конкретика - положителна и отрицателна има много.

Някой обаче задавал ли си е въпроса какъв процент от служителите в министерствата, техните офиси, а и в общините работят роднини и приятели, т.е. все нечии протежета? И дали в техните формуляри за работа има въпрос за наличие на роднини, работещи на същото работно място? Подозираме какъв ще е отговорът, нали? За мен всичко това има значение.
И защо моралът в здравеопазването да е различен от този във всяка една друга сфера?

А кризите идват и си сотиват, но нашият живот е ограничен във времето. И по време на криза има хора, които запазват работата си и успяват. Какво пречи да мислим, че това ще сме и ние? И няма кой друг да следва нашите мечти за по-добър живот - като бит, морал и взаимоотношения. Защото за мен лично добър живот не означава само голяма заплата, а е съвкупност от много неща и фактори.

И последно: Какво означава, че някой си бил избрал да остане в родината си, за да се бори да се подобрят нещата? Извинявайте, но кои неща, защото те са много за подобряване? И ако ти на 40 вече вдигаш високо кръвно, пиеш успокоителни да заспиш или въобще да можеш да мислиш, трепериш от нерви само, като помислиш за правителството, за нередните и несправедливи неща, то ЕГА СИ И БОРБАТА, която водиш! Нищо, което прави така че да психясваш, да се побъркваш от неразбиране, да развиваш шизофрения от различните пластове на съществуване, да съсипваш нервната си система от безсилие, да псуваш и да си го изкарваш на семейството - НИЩО от това не си струва да продължаваш да си го причиняваш!

Огромно извинение за дългия текст! Но се надявам, че никой не го е прочел! А и знаете, че не сте длъжни да се съгласявате с моето мнение!

DivaRoza 

Наспълно съм съгласна с постoвете на цигу и дива роза. Едва ли някой от нас иска да емигрира на всяка цена, не, поне не и аз. Живеем добре и тук, имам предвид финансово, не си броим стотинките, не разчитаме и не се борим за каквито и да е социални придобивки. Мен ме съсипват битувизмите, които прощавайте, но отнемат 60% от ежедневието ми, това никъде го няма.
Правителството, това е една мноооооого обширна тема. Лидиа казва, че ще бори срещу Пена, бори се мила, и аз преди 5 г. на твоята възраст мислех така и се борех. И ето доказателства много, преборихме се с много неща, "променихме света" и то не за нас, а за всички вас И питам, какво от това. С оная дребната Пена, повярвай, не можеш да се пребориш, защото зад нея стои големия Пенчо....
И както казва джам, здравеопазването изобщо не ми е проблем, напротив. Но нямам време сега да ви изброя кое ми е проблем, т.е. кои са ми проблемите.
Хубаво е човек да е патриот, и аз бях, дума не давах да се издума за излизане в чужбина, е елате ме питайте сега. Имам деца, имам и различни приоритети, нямам нерви и сили да се боря с вятърни мелници, съжалявам

Розичке, супер пост, ама ако си мислиш, че като си навън, не ти се случва да не можеш да заспиш от нерви и тревоги, то значи ти наистина живееш в прекрасно уредена страна. Защото на мен ми се е случвало три месеца да не спя от нерви, че видиш ли здравната система в Германия реши да изреже цялата щитовидна жлеза на мъжа ми, а българския лекар успя да запази поне 20% , не спах от нерви, защото докторката ми смята, че мога да си забременявам и да си правя миседи или докато се откажа, или докато най-накрая успея по някакво чудо, а сега пък твърди, че съм стара и дебела и не мога да пия противозачатъчни /особено мило, нали/, не спя от нерви дали детето ми ще намери мястото си и няма да пише след време в документите му "немец по миграционни причини", щото и тая красота я има, дали независимо колко е добър, няма да го остави някой прилежен даскал в реално училище, вместо в гимназия и да не може да учи в университет, само защото носи българска фамилия. И повярвай ми, всеки ден не спя от нерви не за друго, а защото не знам дали утре при най-новата криза, няма да решат да преместят мъжа ми в девета глуха, само защото е чужденец, ако и да е перфектния специалист за фирмата им.
Така че, да, права си - всеки живее според реалностите си, но не винаги желанието и готовността са достатъчни...

Оххххх, захванали сте болната ми тема....Напълно споделям мнението на Цигу, Дива Роза /както винаги изчерпателна и много точна /, Стефи и на всички с подобни съждения. То борбата в нашата държава е борба с вятърни мелници. Изобщо никакъв патриотизъм не ме тресе мен. То държава няма нормална, какъв патриотизъм. Доскоро и аз бях твърдо против емиграцията, но не заради някакво криворазбрано родолюбие. Просто не мислех, че мога да зарежа всичко и всички и да хукна нанякъде, а и все още таях някакви надежди, че нещата мааааалко поне ще почнат да се оправят. Да, ама не! Те по-зле стават. И аз като Лиско не виждам абсолютно никакво читаво бъдеще за детето си тук, не и ако нещата продължават така. Все повече се замислям за емиграция, с мъжът ми умуваме и пресмятаме. Засега все още май не ни стиска, но с всеки изминал ден положението става все по-нетърпимо. Не говоря само за финансовата страна. Много по-дълбоки са причините ми. Тази масова простотия, деградация, шуробаджанащина, чалгарщина....абе....направо не ми се говори. Акъла ми не побира как ще си възпитавам детето в тая среда, честно.
Не, не смятам, че в чужбина някой ще ми постели, нито че там всички са високо морални и интелигентни и че няма простотия навсякъде. Обаче, не вярвам в някоя бяла държава да е в по-големи размери, отколкото при нас, не вярвам просто. А и както каза Цигу -"Свободата, Санчо...." Тук само си мислим, че живеем в демокрация. Никаква демокрация не е това...геноцид...
Абе, объркано ми се получи малко, но вярвам, че ме разбрахте. Дълга е темата, много е дълга.

П.С. Гане, човек като реши да емигрира, много хубаво трябва да проучи нещата и да си направи добре сметката къде отива. Трябва да сме подготвени. Иначе си напълно права, нерви има навсякъде. Разликата е къде колко продължително си ги късаш Тука е ежедневно, до живот, така като гледам, такива са изгледите.

Ганюшо, съжалявам за нещата, през които минавате!

Писах в най-общ план, конкретиката, както и аз споменах, е различна за всеки. Неприятни случки - зъболекарски и т.н. имам и аз, но това не ме кара да мисля, за връщане, защото общото положително е повече от отрицателното, и то в дългосрочен план. Просто аз лично не вярвам и няма сила, която да ме накара да повярвам, че нашата държава ще се доближи някога до нормалното разбиране за такава. И то точно поради причини от неикономически характер, които я разяждат отвътре и за коитто лекарства с бърз ефект няма открити.

По принцип не се включвам в емигрантски разговори, защото хората почват да разказват лични истори, които на друг никога може и да не се случат.

Ние заради фамилии и различен етнос не сме имали досега проблем - нито мъжът ми, нито аз, нито малката в градината.

Идеално няма никъде, но всеки избира за себе си според това накъде му натежава повече.
А и моите разбирания и впечатления произтичат от моя живот, нормално е друг да ги вижда, разбира и усеща по друг начин нещата! Написах горното по-скоро като окуражаване към хората, на които тепърва им предстои да вземат такова решение.

Айде, лека нощ!

Бях на 26 г., когато заминах за чужбина. Тръгнах за пари. Беше ми писнало да мизерства цялото ми семейство. И други неща ме дразнеха, но това беше на преден план. Мислех си, че дипломата ми никога няма да ми потрябва. А имах късмет да замина с уредена работа по специалността. За приятелите не мислех - знаех, че ще ми липсват, но много от тях вече бяха заминали и така или иначе поддържахме връзка през нет-а. Сега живея в страна, където 40 % от населението са чужденци (предимно от ЕС). В столицата чужденците са 90 %. Местните няма къде да ги срещнеш. Познавам трима-четирима. Не ми и липсват особено. Не се чувствам чужденка, защото тук не съм изключение, а по-скоро правило. Щастлива съм, че срещнах мъжа ми. И двамата сме чужденци. Имам късмет, че има прилична работа, защото имам колежки с по две деца и мъж без работа и им се налага да пазаруват от Алди. Купуват си и социални жилища. Просто тук понятието "социално слаб" е съвсем различно от това в България. Е, от здравеопазването има какво да се желае още, но никъде нищо не е идеално. Не знам дали ще ми повярвате, но работих в София няколко години в една гръцка фирма и се чувствах като емигрант в собствената си страна. Големите заплати не бяха за българите. Търсила съм си и друга работа. Кога по-активно, кога - не толкова. Но в един момент се уморих да се боря с вятърни мелници, да броя стотинките от аванс до заплата и обратно. Да, обичам страната си. Много я обичам. Но не исках да пожертвам живота си, както и този на децата си, за да се боря за насъщния. Исках по-друг живот. Понякога много ми липсва семейството ми, но хубавото е, че съм на 2 ч. със самолет от София. Винаги мога да се прибера за уикенда. За момента планове за окончателно завръщане нямам.

Дива Роза, изчетох целия ти постинг.  

Мери, забравих да ти честитя прохождането на Вяра. Все уверено да върви напред!

DivaRoza и аз изчетох целия ти пост. Изключително добре и точно казано. Това напълно покрива моите мисли по въпроса. И аз като Стефи бях невероятен патриот, никога не съм искала да живея другаде освен тук, но всяко търпение си има предел. Вярно е, че каквото не те убива, те прави по-силен, обаче вярвайте ми, омръзна ми. До болка ми омръзна да оцелявам сред простотия, сред цигания и чалгаджия. Бедността не е порок, но не води и до нищо хубаво. Забелязвам, че колкото по-бедни стават хората, толкова по-бездуховни са. И това си е в реда на нещата. Не може да се бориш едновременно да оцелееш и да имаш сили и спокойствие да се усъвършенстваш духовно. Наскоро четох как едно циганско семейство от социални помощи, помощи по европейски програми, програми за превенции на изоставяне на децата и т.н. си докарва парите, за които аз работя цял месец... Как да се чувствам добре от този факт?! Миналата година за месец и половина бяхме и двмата без работа и изживях невероятен ужас с примерите на близки около мен, които не могат да си намерят работа повече от година и началото на зимата и сметката ни за ток, която е половината от заплатата ми...Можете да си представите. Обадих се в социални грижи да попитам дали все пак нямаме право на някаква енергийна помощ, бях чувала, че има такива. Знаете ли какъв беше отговора: Госпожо трябваше да се обадите преди 1 месец, то си има срокове. Аз на свой ред й казах, че много съжалявам, ама не съм планирала да остана без работа и да живея на помощи. Много съжалявали, да се обадя след 6 месеца....Значи ние си плащаме всякакви осигуровки, данъци, такси  и 1 единствен път имахме нужда от тази държава и тя ми каза да се оправям както мога, защото не се вмествам в срока им. Тази държава не я е грижа за нас. Тя се грижи само за циганите. Така, че бих направила всичко да дам шанс на дъщеря ми да живее другаде.

Тази държава не я е грижа за нас. Тя се грижи само за циганите. Така, че бих направила всичко да дам шанс на дъщеря ми да живее другаде.

Горе - долу поркиваш моите мисли.
Дива Роза, прекрасен пост! ХАреса ми и поста на Блу.
Тъжната истина е, че никой не се замисля да емигрира от много хубаво нали?

И аз съм на мнението на Дива Роза и др. момичета. Според мен проблема ние, че в България разчитаме на това някай да ни "подложи" я гръб , я пари, я жилище и т.н. Докато като си имигрант не очакваш нищо и се моболизираш. Ние тук сме свикнали да разчитаме на връзки, на родителите си и т.н. Много наши познати не разбират как така на 18 год. казват довиждане на децата си и им показват вратата. Но така те се научават да разчитат само на себе си и своите възможности. И след време могат да обвиняват само себе си, а не мама и тате, политиците, държавата и т.н. Така мисля аз и се надявам нещата да се променят заради нашите деца, защото за нас вече е късно. Приятен последен работен ден на всички!

http://www.smilesart.com/teeth-eruption

интересна статия със схема на пробиване на постоянните зъбки.
най-големите дечица от нашата тема вече наближават възрастта за поникване на първите постоянни зъби. мислите ли за т.н. силанизиране на зъбите?

допълвам с информация от днешния Монитор

Безплатен емайл, наречен силант, ще бъде поставян от понеделник на децата от 5- до 9-годишна възраст. Това съобщиха вчера от Министерството на здравеопазването.

Покритието на практика изолира зъбите от бактериите и по този начин ги предпазва от разваляне, каза председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов и разясни, че това се осъществява като част от Националната програма за профилактика на оралните заболявания, която продължава до 2014 година. За тази цел са осигурени 1,3 млн. лв. от държавата.

След поставянето на силантите от съсловната организация се надяват до 2014 г. кариесът сред малчуганите да бъде намален с 50 на сто, а 70% от 18-годишните да са с напълно здрави венци.

Българските деца са с най-болни и криви зъби и болни венци сред европейските си връстници, показва проучване, осъществено от БЗС. Шестгодишните имат по 5 временни зъба с кариес, 12-годишните - средно 3 развалени постоянни зъба, а при 18-годишните всеки четвърти младеж е с поне един изваден зъб, припомни той данните от проучване.

Кабинетите, където се извършва профилактиката, са на адрес www.oralnaprofilaktika.bg или на безплатния телефонен номер 0800 1 45 46.

Здравейте, темата за имиграция вълнува и мен и моето сем-во, затова си позволявам да вляза и да се разпиша при вас Ще я следя с интерес. Джам много интересни факти изнасяш, благодаря ти!

Джам, ние сложихме на Симонените счупени от падането два кътника нещо като защитен лак, не съм сигурна дали става въпрос за споменатия силант, но четейки - така мисля.
Д-р Маркова също препоръчва поставянето на такъв защитен лак на кътниците, тъй като те се сменят доста късно - около 12тата година. Някаква част от стойността на процедурата се поема от ЗК.

Аз гледам да съм много стриктна по отношение създаване добра хигиена на зъбите и редовно ги водим на зъболекар, дори сега сме сменили зъболекаря с цел да са по-обстойни прегледите и по-навременна намесата там, където е необходима. Каквото и да си говорим, че всичко е до ген, явно не е само това и добрата профилактика играе своята роля - цитираната от теб статистика го показва.
Около нашите зъбни неволи това лято станах център на всеобща почуда защо такова внимание отделяме на зъбите - че ги мием, че ги водим по лекари, дето им се били начупили, защо ще ги правим, след като са млечни и ще се сменят (след 8 години!) Изобщо цялата тази грижа от наша страна се струва на околните напълно излишна.  

Цветенце, изобщо не е излишна грижата, повредата не е в твоя телевизор Аз пък се изумявам на масовата родителска безхаберност и нехайство по отношение на децата. Явно повечето хора не осъзнават колко е важно да се полагат такива грижи от най-ранна детска възраст, не само заради добро здраве, а и с оглед създаване на правилни навици у децата ни.

Около нашите зъбни неволи това лято станах център на всеобща почуда защо такова внимание отделяме на зъбите - че ги мием, че ги водим по лекари, дето им се били начупили, защо ще ги правим, след като са млечни и ще се сменят (след 8 години!) Изобщо цялата тази грижа от наша страна се струва на околните напълно излишна. 

Това ми напомня за реакция от страна на свекърва ми като решихме да слагаме на Мишо шини,понеже има дълбока захапка,иначе са му прави за момента зъбите.Та тя казва страшно учудена-"Защо са му тия шини и давате толкова пари,та актьор нема да го правите?"

онзи ден моя приятелка, която се съветва изцяло с мен за храненето на детето си ме пита- абе, да давам ли шоколад вече- малката е на 1,9 г.- аз й казах да изчака още малко, не й е тумнал да й го дава, добре си е детето и без, на което тя ми разказва, как редовно черпили детето със шоколад, на което тя отговаряла, че не яде такива неща, а ответната страна- е, ти даваш ли й, че тя да яде
казах й другия път като я питат да попита пък тя какво толкова се очаква да се случи като почне да дава шоколад на детето, щото аз лично не мога да проумея тази толкова голяма загуба явно

Малката ни племеница, на 2г, е с АД. Но хапва шоколадец откакто е станала на 1г. И всеки път дерматита се обостря, но на майка и акъл се не дава. Преди две седмици набутаха в ръката на Теди бисквитка с шоколад. Тъкмо бях направила страхотно падане и не знаех на кой свят съм, а тя плачеше. Та за успокоение и подадоха бисквитката. Успях да я взема от ръката и, нищо че започна да плаче повече. Има време като порасне да яде колкото иска.
Мен днес ме втрещи основното ястие от кухнята - кус-кус с моркови и сирене  .