Здравейте,може би много от вас ще решат,че мястото ми не е тук,но ви чета от доста време и макар и косвено ви чувствам близки.Моята история е малко дълга но имам нужда да я споделя и се надявам да не ви отегча прекалено.
 Ще започна малко по от далече за ме разберете по добре.Загубих родителите си рано на 20 години и от тогава се боря сама в живота и да преди 5 години мисля че се справях добре.Работех издържах се и живота ми макар и трудно някак си вървеше нормално.Тогава се запознах с все още настоящия ми съпруг.Не след дълго заживяхме заедно,забременях роди ни се едно прекрасно момченце.И тогава започна моя кошмар, той напусна работа, спря да си търси нова.И при всеки опит за разговор с него завършваше с побой за мен.Ще питате сигурно защо не си тръгна веднага, и аз сега това се питам.Но тогава уплашена и сама не събрах кураж да го направя.Минаха цели 3 години една и също.Аз работех връщах се от работа уморена и ако парите не стигат да му купя цигари скандал...Вече сме разделени но година преди да се разделим вече вътрешно бях скъсала с него.Запознах се с настоящия си приятел и дълго време обмислях дали да се видим дали е редно..Но просто разбрах в един момент , че живея със съпруга ми сама заради детето, а това което то виждаше не беше добре за него.Реших , че трябва да се боря за по добър живот за щастие за мен и сина ми и един ден просто заминах при човека при който съм и сега.Но не посмях да взема и детето с мен.Исках да си намеря работа , детска градина и тогава.За радост мъжа ми се оказа разбран и ми дава правата на детето.Сега се развеждаме и той чака да си уредя живота и да взема малкия при мен.Дотук добре но сега ще ви споделя какъв е всъщност другия ми проблем сега.Бременна съм преди няколко дни си направих тест.И проблема е , че няма пари даже да си платя осигуровките да ида на преглед.Всички ме съветват да махна бебето имала съм проблеми, но аз искам това дете от човека който обичам.Той също е объркан заради финансите и сега седя и плача и не знам как да подредя живота си.Искам сина си до мен и детето което чакам също.Защо е толкова лоша съдбата към мен не знам.Благодаря на всички които ме изчетоха, на които досадих и на тези които биха ми дали съвет.И се извинявам ако темата е малко объркана и неясна но то е от емоциите насъбрани в мен в момента.

Angelche,надвам се ще ме разбереш правилно-тук абсолютно всички момичета се борим с зъби и нокти единствено, за да гушнем така чаканото бебече.Повечето тънат в безброй дългове,заеми и кредити покрай скъпо струващите процедури и не ги интересува какво ще имат и как ще живеят после ....Не се обиждай ,но това едва ли е най подходящият форум  за да споделяш свойте притеснения от това че си бременна,но нямаш финансова стабилност.Какъв съвет очакваш да получиш от нас ,тези който копнеем да сме на твое място(имам в предвид бременни)-как смяташ?
Радвам се че си продължила живота си с  подходящ човек и нещата ти се нареждат .Парите никога не достигат,а щастието което дава едно дете е неоценимо!Дано си вземеш правилното решение за себе си и бъдеш щастлива!

Микона,благодаря ти за отговора и може би си права за темата но просто в отчаяние я пуснах тук , просто ви чуствах близки.Ако модератор прецени , че не е подходяща за тук нека я изтрие няма да се сърдя.Не искам да предизвикам никакви отрицателни емоции в никой.Извинете ме , че писах тук.

А настоящият ти приятел няма ли да те подкрепи финансово? Все пак това бебе е и негово. Както и евентуално бившият ти съпруг да дава пари за сина си ...
Тук всеки би ти казал, че ще намериш начин да се справиш финансово и с две деца, но истината е, че отговорността е само и единствено твоя. Опитай се да се успокоиш, помисли отново! Майка ми казваше, че на човек никога не му е всичко наред и никога не е подготвен за дете, а аз бих добавила, че когато си наистина готов и го искаш, невинаги идва по поръчка. Идеален вариант няма. Желая ти да вземеш правилното за теб решение, както и много късмет!

Настоящия ми приятел ме подкрепя но пари нямаме въпреки ,че работи,а бившия ми мъж ще дава по 60 лева на месец за сина си.Аз решението за детето съм го взела и ще се боря със зъби и нокти, само ме е страх дали ще се справя.Ето сега седя и умирам от страх дали всичко е наред с бебето и дали докато имам възможност да ида на преглед всичко ще е наред.Децата са дар от бога и като знам колко е трудно понякога да ги имаш немисля ,че имам право на друго решение.Но страха си е страх.

Ами, то и да те е страх, и да не те е страх дали всичко ще е наред с бебето, не зависи кой знае колко от теб. Дали ще отидеш на преглед сега или след две-три седмици, това не променя кой знае колко нещата. Изчакай, ако искаш, до 7-8 седмица, за да може да се хване и сърдечният пулс! Ако нямаш други проблеми, разбира се.
За другото - нямаш ли останали дрешки и други бебешки работи от сина ти? Тук понякога също момичетата подаряват разни неща.

Angelche , да оставим чисто емоционалната страна на нещата при теб засега и да наблегнем на парктичната. Какво ще кажеш? 

Явно си намерила точния за теб човек, дано да е така наистина. Да ти е живо и здраво детенцето, да ти е живо и здраво и това, което сега очакваш - по думите ти разбирам, че смяташ да го родиш, колкото и да сте затрудени материално. Съвсем правилно решение.

За ЖК - не съм много наясно кой има право и кой не, понеже аз не се възползвах от нея, въпреки че съм осигурена. Ти след като не си осигурена, предполагам има някаква опция да си възвърнеш здравноосигурителните права, особено щом си бременна. Възможност - освен внасяне на всички пропуснати досега здравни вноски имам предвид, явно ти е непосилно това от финансова гледна точка. Или да се регистрираш в "бюрото по труда" (ако още не си) и оттам, чрез "социално подпомагане" вече - предполагам ще ти осигурят достъп до ЖК безплатно..., или някакъв друг бюрократичен начин би трябвало да има си мисля. Мисля си го, защото все пак циганките - в повечето случаи никога не са работили, не са се и осигурявали, а все пак имат право и на ЖК и раждат в болница и без да са осигурени - та явно има механизъм и в този случай. Сега нямам време, но като се поосвободя - ще поровя за информация точно по този въпрос как стоят нещата.

Колкото и да е хубаво да бъдеш родител - няма какво да се лъжем, финансовата страна е от огромно значение, без пари - трудно се гледа дете, но е факт, че много хора които "не се къпят в пари" и са затънали в заеми и кредити, заради АРТ-процедури примерно - си гледат децата и то добре. Т.е. трудно е, но не и невъзможно. Ако ти и мъжът до теб искате да се справите - ще се справите, не се съмнявай в това.

Както ти е писала Блу, за дрешки и уреди за бебето, които да са ти в помощ - много от нас биха могли да ти помогнат и да ти подарят неща, които вече не ползват за своите деца. Не, че това би ви решило финансовите затруднения кардинално, но си е значително облекчение. Казвам го, защото като майка на малко бебе - имам идея какви пари летят буквално за оборудване на дребния човек. И ти го знаеш де, все пак имаш вече едно дете.

Изход винаги има, а и все пак - на теб ти се случват поредица хубави неща в момента, а не лоши - повтаряй си го и го гледай от тази страна!!!

Първо поздравления, че си намерила сили да се махнеш от този мъж. Особено след като се е стигнало до насилие.
На мен обаче не ми е ясно нещо: Докато си живяла със съпруга си, си издържала 2-ма възрастни и 1 дете. А сегашният ти приятел не е в състояние да го направи. Кое е различното? Плащате наем, градът, където сте е с друг стандарт или някакви други допълнителни разходи? Още повече, че като гледам, част от времето, когато ти си издържала всички, си била по майчинство. За мен трябва да уточниш откъде идват по-големите ви разходи и тогава да наместиш нещата.
Както са ти писали момичетата по-нагоре, изход има. И аз като Jbrul те съветвам да се запишеш в бюрото по труда, ако не си се записала. И да проучиш нещата и в тази насока.

Аз съм от момичетата, посещаващи форума, които през живота си не са виждали положителен тест за бременност. В момента се сещам поне за няколко, които постоянно са от заем в заем само и само да си осигурят средства за следващата процедура. Включително и ние с мъжа ми за първия си неуспешен опит  взехме заем, който дълго време след това връщахме, защото опита излезе около 7500 лв. Имаше период, в който трудно си позволявах елементарни неща, именно заради този заем. После малко по малко си стъпихме на краката.

Поставих се и на твое място. В никакъв случай не омаловажавам проблема ти, защото за теб това в момента е най-важното, но ме притесняват няколко неща. Позволих си да прочета публикациите ти и от тях разбирам, че никога не си имала проблеми със забременяването. Ако не е така, извини ме. Чувстваш ни близки, което е добре, защото има с кого да споделиш, но поста ти като цяло ще натъжи много момичета. Очаквам веднага да ме нападнат, като ме посъветват, да не чета, като не ми допада темата. Да де, ама темата все пак е в емоционалните, в Зачатие - форума за проблемно забременяване. 

Аз съвети няма да ти давам, ти сама ще намериш верния път. 

Благодаря ви за отговорите, но явно щастие за мен няма да има.Сега ми каза, че не искал бебето или да го махам или аз да се махам.Май аз ще се махам, седа и плача и незнам къде да отида.Не ми дава сърце да махна бебето.Пусти пари.Мерси на всички за подкрепата.Явно мойта съдба е такава нещастие след нещастие


ПС.Спирам да пиша, явно сте прави темата не е за тук и се извинявам ако съм ядосала или разстроила някой от вас.
 
Ако някой знае някакъв приют или някакво място за такива като мен без работа и пари просто ми пишете,аз няма да спирам да се боря за щастието на децета ми.

Веднага се сещам за приюта на  отец Иван в Нови хан.

И аз за там помислих, но имам още едно дете и за него трябва да мисля.Може да ми вземат родителските права.Сигурно ме мислите за луда в мойто положение да искам още едно бебе.

Аз само не разбрах, кой не иска бебето?Новият ти приятел?
Имаш ли роднини - майка, баща?
признавам объркана ситуация

Никой тук няма готов отговор за теб, ти сама трябва да си решиш.

Искам бебето но никой освен мен не го иска, не нямам си никой то в това е проблема, родителите ми отдавна са починали,иначе веднаг да съм отишла при тях

Искам бебето но никой освен мен не го иска, не нямам си никой то в това е проблема, родителите ми отдавна са починали,иначе веднаг да съм отишла при тях

Хм, няма да се връщам назад, но май си противоречиш! Нали сегашният мъж на живота ти те подкрепяше?!
Аз пък подкрепям Врабчо и спирам да чета темата.

Когато я пуснах си мислех ,че е така и Къди права си, може и Врабчо да е права,пак се извинявам ако на някой му е неприятна темата.За пръв път се оплаквам от живота , объркана съм затова и темата ми е такава.Но ако ще предизвиква отрицателни емоции у някой затворете я.

Момичета, авторката явно е направила погрешен избор повторно /за мъж/, "закършила я е отвсякъде" както се казва... Никой от нас не може да реши кое и как вместо нея, да й оправи живота, да й отгледа децата... Всички си имаме свои грижи, които не кореспондират с нейните по обясними причини. Сигурно не е това най-уместното място да сподели своята история и проблем, но тка и така - вече го е направила.
Никого не мога да упреквам за реакцията му на случая, засегналите се - имат право да се чувстват засегнати, опиталите да дадат кураж - си знаят защо са го направили...
Това е просто още една лична история, лична болка и проблем, на една майка все пак.

Не, няма ние да й ги решим и тя едва ли това очаква от нас. Просто търси подкрепа и разбиране в труден за нея момент тук, защото както разбирам от разказа й - тя е сирак. Няма семейство на което да се опре, с което да сподели, да получи помощ...и честно казано - хич не ми се иска да бъда на нейно място сега.

За мен е важано едно в историята й - тя иска и смята да си задържи бебето, нежелано от таткото /както се оказва/ и спряга дори вариантите "приюти за майки с деца" за тази цел. Би могла да отиде и просто да направи аборт, да остане с този човек и да живурка що-годе сносно в битов план и да се оправдае пред себе си, че "не е имала друг избор". Тя обаче - явно не счита това за вариант и в нейното положение - това не е никак лесен избор и решение. Допуснала е грешки и аз мога да седна й да й ги опиша точка по точка, но от това, на този етап - полза няма. На мен ми е грозно и неприемливо "да ритам падналия", ако ще да съм безкрайно права в аргументите си.

Ако една добра дума, конструктивни предложения към нея, как да се справи битово сама с две деца - ще са причина да се роди още едно бебе и то желано поне от майка си - аз бих положила усилие в тази посока, въпреки резервите които имам по други причини.

П.П. Не искам да засегна момичетата, които още очакват своя положителен тест с този си коментар, в нищо не ги упреквам - повечето не биха ми повярвали, но разбирам и оправадавам реакциите им пред себе си. Също така - изхождам в написаното от мен от допускането, че авторката е откровена, историята е истинска и пр.

Мерси за отговора Jbrul.Много добре разбирам какво си мислите, тя е бременна,мястото и не е тук.Но вие се борите за двете чертички, а аз ги видях и не знам как да се преборя за тях.Чувствам ,че ако не стане чудо ще ги загубя.Така, че по своему и аз се боря за дете.Че направих много грешки направих.Тук просто исках да споделя.Много се извинявам,че избрах неправилното място може би.Сега седя и плача и даже цигара запалих за мой ужас.Но ужаса от това което ме чака и от варианта да загубя 2 те чертички е по голям.
 Пожелавам на никой никога да не стига до такава ситуация и успех на всички момичета тук.

Родителите ти са починали, а някакъв дом оставиха ли ти, място, където поне да живееш? Други роднини нямаш ли, на които да можеш да разчиташ в този момент? Доколкото разбирам в момента нямаш работа, така ли?
Наистина много сложна ситуация, направо патова

Няма ли как да започнеш работа и да си внесеш необходимите осигуровки?
От кой град си?