Точно твоят пост ме подтикна да напиша всичко това, аз също преживях тежки моменти около осиновяването, също бях манипулирана от близки как нищо в България не става просто така. Всички които пишат тук заслужават да знаят, че на мен просто така ми бяха предложени 2 хубави, здрави деца и то много бързо. Бях си направила един списък с болести, които звучат страшно, но всъщност не са толкова и го знаех наизуст за да не ме уплаши някакъв докторски термин. Станах експерт по наследственост за да убедя себе си, че няма произход, които би ме спрял. След една седмица с дъщеря ми чувствам, че няма никакви биологични връзки и първични рани, които да ми поречат да бъдем майка и дъщеря.
Благодаря на момичетата, които ме подкрепиха тук- Chandra- най- вече ти, hope- love, mishanata, cofee lungo, tipin, mimoza28, du6ka, Luiza-страхотни сте и сигурно не си давате сметка, колко сте ми помогнали, да сте живи и здрави и винаги да имате какво да давате на другите,
благодаря на всички които пишат и споделят своите първи преживявания, благодаря на тези, които само прочетоха моят първи пост- знам какво е да не знаеш какво да кажеш. Просто отворете сърцата си и щастието ще ви намери. Почувствах се жалка, когато ми мина през ума- къде е уловката?!- защо на мен се предлагат 2 хубави дечица?- няма уловка, няма връзки, просто ние се намерихме. И тук е момента да спомена, че аз съм била вписана като 2 осиновител за дъщеря ми. Първите първоначално са започнали процедура и след седмица им излизат документи за работа в чужбина. Така те я прекратяват и моето дете дойде при мен.