Така е мини, има много начини...
В случая във въпросното интервю, харесах министъра - млад човек, беше откровен, било то говорейки като политик и финансист. Каза си човека в прав текст, че те преразпределят средства, а хората са в правото си да искат...

Вени, ти си изгубила ума и дума.... не мога да повярвам, че тия приятелчета не си ги навряла на кучето под опашката, честно. Ще застане някой мухъл срещу мене и ще ми обяснява как съм "просто/а домакиня"?
Кало присъстваше ли на този разговор? Единствено трябва да ти е болно, ако е бил там и не те е защитил. По никаква друга причина! Игнорирай напълно елементи извън дома ти, които си позволяват да те съдят.
И кои "всички" смятали, че Ники трябва да е на градина? Приятели, свекърва, втори кръг роднини? Я ги отсвири всичките. Само ти и Кало можете да вземете такова решение и си дължите един на друг обяснения. Знам, знаеш всичко това много добре, просто се ядосах заради това, което си чула и очевидно си преживяла болезнено.

Вени, игнорирай ги, дори не си длъжна да им даваш обяснения.
При мен имаше подобна случка, но повода бееше връщането ми на работа.
София беше на 1 г и 1 месец, едни познати ми изнесоха сериозна лекция как мястото на майката е при децата, особено между 1 и 2 години. Може би, ако майчинството е 3 години, тогава щяха да ми обяснят, че мой дълг е да седя при детето до 3 годишна възраст. Дори не счетох за нужно да давам обяснение, помолих ги да млъкнат

Да, никой не може да ти влезе в обувките, факт.

Човекът който ми го каза беше доста неадекватен, едва ли ще си спомня разговора, но нали знаете, че тогава си казват хората някои тайни мисли.
Кало не присъства, но после разбрах, че го обвинява пък него, затова, че ми позволил да напусна работа. При което Кало се е изсмял и е отговорил, че на мен никой нищо не може да наложи. И се опитал да разясни, какво значи да гледаш дете, ама не успял.

Доста хора си позволяват да изказват мнение за личните решения на едно семейство, това манталитет ли е, не знам, но е нагло. Изпитах го, когато бебеправихме с вечните съвети "успокой се и ще стане", изпитвам го и сега.
Тъпа работа.

Мише, само свеки смята, че е добре да си го гледам до градинска възраст. Останалите все питат няма ли да ходи на ясла.

жасмин, свекърва ти знае какво е да гледаш дете и какви са му нуждите, затова те подкрепя.

аз също бих била много наранена от подобна глупост, пък била тя и от неадекватен човек.

жбрул, това, че имам вътрешен конфликт, както можеш да си представиш хич не означава, че ще си оставя детето, за да стана един "активен и стойностен човек"  . но просто казах, че като го виждам, например, мъж ми как бачка, бих искала да може да работи по 12 часа на ден, вместо 16 или нещо такова, да е жив и здрав, да ни издържа.

има хора, за които да си стоят в къщи е "наказание" и те и детето са нещастни от това, в този случай за всички е по-добре да глътнат малко въздух и някой друг да поеме грижата за детето в по-голяма част от времето. аз не съм от тях. но мисля, че всичкото говорене за "изборите", които жените и майките правят, за многото "възможности" пред нас всъщност ни правят животът далеч по-труден. напълно съм съгласна, че децата и майките им имат нужда да бъдат заедно. обаче, сега си мисля, добре де, ама аз гледам "само" едно дете и работя по малко, (т.е. пак не е достатъчно), ами тези дето гледат по 2 или 3. с една дума, поне при мен, все има  нещо, което "може и още", но това е личен проблем. мисълта ми е, че този ми личен проблем, спорде мен, отразява фактът, за който пише жасмин-вени - отношението към жените, които си стоят в къщи е като към хора, които са не-активни, не-допринасящи, не-вдъхновяващи. а от друга страна - на работещите майки също не се гледа с много добро око - все някой те осъжда кога си си оставил детето, защо толкова рано/толкова късно и тн.

затова реагирах и толкова остро на "позицията на държавата", защото тя подкрепя това осъдително отношение - няма да мислим за гъвкави начини, така че каквото и да изберат семействата да имат добри възможности пред тях, а ще наричаме едните активни и ценни, а на другите няма да даваме майчинство и детски, щото видите ли сме строили детски градини.

Не мога да се стърпя и аз да не се включа като повдигнахте въпроса за работа и бебе...аз напоследък се сблъсквам с подобно на познатия на Жасмин мнение от хора,от които не съм очаквала. Ако живот и здраве при мен нещата се задържат и родя здрави бебета,аз винаги съм искала и знаела, а предвид и дългото чакане те да се случат и всички страдания, че при възможност ще гледам максимално.Не смятам,че на 1 год,децата са готови да преживеят този стрес да се отделят в ясла, не че не може, не че няма хора,на които им се налага, но ако не се налага, мисля,че майчината обич е най-доброто,което могат да получат в първите си години-та те тогава едва ходят и проговарят!
И сега,когато вече чакам, се оказва,че мъжът ми е против да си стоя вкъщи повече от година (щяла съм да изперкам,а и с мин.заплата), повечето ми приятелки с деца-също не приемат моето виждане за 2 год.вкъщи, а в работата (работя с една от въпросните приятелки),тактично в общи линии ми намекнаха,че за една год.ако ме няма,ок, но ако е за повече-не се знае.И сега трябва да избирам- да дам единствените ми 2 пълни год.,които някога ще имам, за така чаканите ми деца, или да не рискувам да си загубя работата(т.к. пък доходът ми е добър) и да се влачим с гледачки,да се чудя кой ще ги взима от яслата, кой болен,кой наакан и немит и т.н...Не знам дали ще се справим финансово,но ще направя всичко възможно да остана вкъщи по-дълго,пък нека си говорят.
Странно ми е как някак майките около мен като че ли бързат да се освободят по-бързо от този етап на стоене вкъщи и явно им липсва социалния живот и работата.Нали после още 20-30 год.това ги чака...

Какво си мислим и какво става са две различни неща. Аз си мислех, че ще си гледам детето 6м. и ще се върна на работа, а го гледах година и малко. Ако имаше начин и повече щях да си остана, но нямаше. Затова и внимавам да не съветвам кой как и колко да си гледа детето. Повтарянето до припадък на "по-добре от мама няма" е болезнено за хора, които просто не могат да си го позволят.

Да,затова казавам,че случаи има всякакви, но е неприятно някой да ти прави физиономии,ако не е на твоето мнение,или да ти държи сметка и да те нарича държанка, и поведението му да те обижда,както се е случило при Жасмин.

Елена, аз и в предишния си пост точно това казвах - този "вътрешен конфликт", който имат много майки е "привнесен отвън". От "Сульо и Пульо" дето има един лаф, които дават наклони и оценки без да са им искани и често - без грам реално понятие за въпроса, който охотно се хвърлят да коментират. Този конфликт се създава и от правителствата, социалните системи...
Общо казано от "месомелачката" в която сме всички и която постоянно внушава, че гледането на малко дете у дома е вид глезотия и жените които правят това - са вид "полухора", непълноценни членове на обществото във всякакъв смисъл, та дори непълноценни членове на собствените си семейства.  От друга страна пък - постоянно се циври на правителствено ниво, че раждаемостта е ниска, трябва да се раждат повече деца, че населението в Европа стремглаво застарява, дори в нашата продънена държава създадоха ФАР /браво за което/, пак с цел да се раждат повече деца. Обаче интересът на "месомелачката" стига дотам - да родиш още една "пчеличка, която да блъска в общия кошер" и възможно най-бързо ти самата да се върнеш "да събираш медец" в същия този кошер. На "месомелачката" - хич не й е грижа твоето качество на живот, нито качеството на отглеждане на това същото родено от теб дете. Важното е да ви има и двамата и ти да бачкаш днес, сега и до гроб, а детето ти да поеме "бодрата смяна" и "каймата да си върви".


Това обаче, се представя опаковано в дантели и розова панделка на редовите граждани, като загриженост за самите тях. Майките да не изперквали у дома  с децата си, да не си прецаквали кариерата, та дори вече стана неоспорима  в общественото говорене "полезността" от институционално отглеждане на децата, понеже видите ли - те иначе се развивали по-зле, ставали неадаптивни, пък още малко и социопати ще изкарат онези хлапета, които не са посещавали ясли и ДГ. Тези послания си витаят постоянно, под всякаква форма и така ни се набиват в главите на всички, че сме почнали яко да им вярваме и да ги приемаме за "неоспоримата истина". И ако вземе на някой да му хрумва, че "не е баш така това, което се внушава вече десетилетия" - системата го шамаросва и работи по начин, който да не му оставя грам съмнения, че "тая раУта да гледаш малко дете у дома - всъщност не е никаква работа, още по-малко пък важна". Ако все пак продължиш да имаш съмнения по въпроса, твой проблем - системата те принуждава да правиш каквото на нея й изнася, а не каквото ти самата считаш за добро за себе си и детето си.

Ето и в твоя случай. Гледаш си Ади у дома, ама с цената на 16-часов работен ден за таткото, който при това положение - трудно би участвал активно в отглеждането на детето си /чисто като присъствие/. Ти самата - си почти в позицията на самотна майка, почва да те гризе как той се утрепва от работа, почваш да се разчекваш наум между "Ади и най-доброто за нея" и между "най-доброто за семейството ви като цяло", става ти неспокойно, изпадаш във вътрешен конфликт по някои въпроси... Отстояването на едно съвсем логично и нормално за повечето майки решение - се превръща в перманентна тиха война вътре в теб и с околния свят. И всичко това - защото "външният свят" - отдавна е иззел монополът върху собствените ни мисли, преценки, усещания и житейски решения до степен на полудяване чак.

Днес след поредното интервю горчилката ми започна да прелива. За първи път не ми се говори с никой.

Афродита - накарай да ти намерят заместник, на срочен договор от 2 години. Това е работа, която всяка жена би приела с кеф. 2 години заместване, после може или нова работа да търсиш, или дапланираш ново бебе.

жбрул, точно като самотна майка се чувствам понякога  , но пък ми е добре да съм си с детето.

мидже, напълно съм съгласна, че е болезнено за хората, които са искали, но не са могли да си останат с детето. тъкмо затова казах, че не е работа на държавата да ни гледа децата, а да създаде такива условия, че какъвто и избор да направиш (или да ти се налага да направиш) за детето да се полагат добри грижи. например, добрата практика за отглеждане на дете в детско заведение е 3:1, тоест на три деца под три години да има една учителка (тук не се броят хората, които чистят, готвят и тн). ако трябва да сме откровени, вероятно при тези условия и аз ще съм по-спокойна да си оставя детето, защото то може да направи връзка с човек, който ще е постоянно на разположение и ще може да има близка връзка с него. няма да питам колко са учителките спрямо децата в яслите.

афродита, не зная за приятелката ти, но според българското законодателство мястото ти се пази 3 години - две платени и една неплатена майчинство. нека, ако някой знае нещо различно да ме поправи, но при това положение никакви "подсказваници" не са адекватни. но ясно е, че за този тип хора, законът няма голямо значение, пиша ти го само за твое успокоение. стискам палци скоро да те видим в бебешките теми.

жасмин, стискам палци да не е все така

Мерси,момичета, информирана съм за правата ми много добре и ако се наложи ще се боря. Не го споменавам,за да се оплаквам или да дразня някой,който иска да си остане вкъщи, а няма възможност, а просто изказвам леко разочарование от реакциите,защото наистина не ги бях очаквала.То не се знае след 2 год. какво ще бъде, разбира се,човек не знае какви изненади ще му поднесе съдбата.Аз им казах,че ако не успеят да поемат моята работа, могат да наемат момиче на срочен договор, и тогава ми направиха още по-голяма физиономия и аз млъкнах.Та така.
Дано наистина стигна този път до бебешките теми,Елена,благодаря за пожеланието:)

Когато родих, лекарят който ме изроди каза - "най-ценното е да си с детето, гоним кариери, строим къщи, борим се с живота, а пропускаме този на децата си. Аз бях така, в един момент се оказа, че двете ми дъщери заминават за чужбина и ние с жена ми бяхме пропуснали всички моменти от тяхното израстване."
Няма да забравя тези думи, съвети не мога да давам предвид сложната ситуация, в която изпадаме и дилемите, които ни терзаят.
Относно интервютата, онзи ден реших да сверя часовника си и отидох по обява за Младши специалист, при положение, че съм била Мениджър.
Е, няма такива изпити честно! Или моето ниво е супер ниско или тези с обявите са се самозабравили!

Ей това ми е най-големия страх. Къде да намеря този баланс между работа/търсене и детето? Съгласна съм мъж ми да взима по0ниска заплата, стискаме зъби, лишаваме се от доста неща, но той има време с детето си вскяка вечер, Ники г чака и вика "Гуши татииии, цун мамаааа, цун татии' и ни дърпа да се цункаме. Сутрин идва при мен и се гушка и ме целува да ставам.
Кой работодател ще ми даде това (цялото, не само последната част )

жасмин, то никой не може да ти го даде, пък и не е длъжен, но не може и да ни "натискат" по един или друг начин ние сами да се отказваме от това, дали икономически или подобни социални нагласи, за каквито си говорим тук. да са ни живи и здрави децата, всичко друго се преживява.

... но според българското законодателство мястото ти се пази 3 години - две платени и една неплатена майчинство. нека, ако някой знае нещо различно да ме поправи..

Вече няма неплатено майчинство. Има неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години, като размера му е по 6 месеца за всеки от родителите. Може да се ползва и на части, но не по-малко от 5 работни дни.

Цитат на: Elena B в Октомври 29, 2012, 19:03:31 pm

... но според българското законодателство мястото ти се пази 3 години - две платени и една неплатена майчинство. нека, ако някой знае нещо различно да ме поправи..

Вече няма неплатено майчинство. Има неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години, като размера му е по 6 месеца за всеки от родителите. Може да се ползва и на части, но не по-малко от 5 работни дни.

Всеки от родителите може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие.

Иначе майка с дете до 3 години е под закрила и трудовия договор може да бъде прекъснат само с разрешение от инспекцията по труда.

има една вратичка, май премахнаха нея де, но по мое време, април тази година, ако съкратят щата на майката и я назначат на нов, с нов изпитателен срок, имат право да я уволнят поради несправяне с работата.
Май махнаха тази клауза лятото, говоря по спомени.

има една вратичка, май премахнаха нея де, но по мое време, април тази година, ако съкратят щата на майката и я назначат на нов, с нов изпитателен срок, имат право да я уволнят поради несправяне с работата.
Май махнаха тази клауза лятото, говоря по спомени.

Хм, това за първи път го чувам. Нали, за да съкратят щата трябва да има намаляване обема на работа и разрешение от ИТ.
Отклонихме се от темата!

Цитат на: jasmin_veni в Октомври 29, 2012, 23:31:22 pm

има една вратичка, май премахнаха нея де, но по мое време, април тази година, ако съкратят щата на майката и я назначат на нов, с нов изпитателен срок, имат право да я уволнят поради несправяне с работата.
Май махнаха тази клауза лятото, говоря по спомени.

Хм, това за първи път го чувам. Нали, за да съкратят щата трябва да има намаляване обема на работа и разрешение от ИТ.
Отклонихме се от темата!

Не говорите ли за частен бизнез? От къде накъде пък искат разрешение за това колко хора да работят?