По-добре е да обясним на детето това, което сме почуствали когато сме го видели за пръв път - така, както биологичната майка разказва на роденото от нея дете какво е почувствала, когато за пръв път го е зърнала и взела в ръцете си. Нашата обща история започва от тази първа среща, като няма лошо да му споделим как сме си мечтали за дете преди това и... извинете ме, но ако трябва да бъда честна, не мога да пропусна да кажа, че съм си мечтала точно за такова дете - не като пол, очи, цвят на кожата и пр., а като излъчване. Когато го видяхме за първи път той се усмихна и после се гушна последователно у баща си, у мене, оглеждаше нас, стаята и всичко наоколо с един такъв любопитен и одухотворен поглед. Забеляза движението на пердето пред отворения прозорец, заведох го да погледне навън и му обещах, че скоро ще го изведа на дълга и приятна разходка. После явно се умори, подъвка или по-скоро - олигави - ревера на сакото на таткото и напълно спокоен и някак толкова естествено заспа облегнал главичка на гърдите му. /нещо за което таткото често ме дразни - че заспал първо в неговите ръце/. Това са толкова мили спомени, че няма как да бъдат разказани на детето по начин, в който да не проличи, че ние тогава почувствахме, че намерихме нашето дете.Мислим си, че с поведението си и той показа, че ни харесва, което ни вдъхна кураж и увереност, че ние сме подходящите родители за него и ще се справим като такива. Може би по-точните думи са - "намерихме", "открихме" своете дете, а не избрахме.
Сигурна съм, че знам какво да кажа на детето си за осиновяването, но въпреки съветите на психолозите това да става рано, мисля, че трябва да дам още малко време на моето дете - да порасне, да съзрее още малко психически, за да станат нещата, така както трябва и както ми се иска на мене - спойно и безболезнено. Вярвам, че ще успеем да се справим и не бързам още, макар че детето скоро ще навърши 6 години.
Да, трябва да бъдем честни и да не изопачаваме нещата, но ако сме почувствали, че се срещаме с едно прекрасно, здраво,силно, будно, доверчиво и любвеобилно същество, защо да не му кажем, че ни се е сторил идеален и на мига сме пожелали да бъдем негови мама и татко - за нас това беше истина и няма как да я прикрием, когато разказваме за осиновяването. Може би не е добре да се използват етикети като "спелиален", "най-прекрасното дете" и пр., но не виждам лошо да се предаде онова наше вълнение и радост, че сме го открили там и тогава, именно него...