Стефи - еми умно си е детето, очевидно!
Неда - твоят човек направо ми скри шапката - и аз съм вече сред феновете му

Имаме и ние един нов бисер - то всъщност не е кой знае какъв бисер, ами просто изразът, който употреби ме напуши на смях...
Та говоря му как сега навън е зима и е много студено, но ще дойде лятото и пак ще бъде топло - а той помисли, помисли, па ме погледна и напълно сериозно каза:
"Не ми се вярва да стане топло..."

Не му се вярва на човека Ми то за вярване ли е, като погледне през прозореца само какво е...

Ей, какъв фен клуб си заформи това дете...

Не знам защо, но в къщи всяко нещо трябва да си има количествени измерения.
Снощи, като си лягахме, дойде при мен на спалнята да се гушка.
- Коко, късно е вече, мамо, кога ще си отиваш в твойто легло?
- Никога няма да си отида от теб, защото си ми много сладичка - 12 сладкости.
/дали не ми разтапя сърцето...?/

– Мони, какво имахте за обяд в училище?
- Супа и спагети с кюфтенца.
– От какво беше супата?
– От картофи и море.
– Как от море, бе Мони?
– Ми нали знаеш - една такава странна на вкус, газирана, също като море...

Румен бърка и досега горчиво и кисело като понятия, явно Мони на него се е метнал
Няма да забравя като ме сваляше как ме канеше на гости:
- Ела до нас да опиташ десерта на майка ми - направила е мляко с орис с бакпулвер отгоре

Няколко бисера от писмата до Дядо Коледа в една детска градина:
"Дядо Коледа искам да ми донесеш.... следват около 10 играчки... аз знам, че не съм слушала толкова, но ти си прецени какво ще ми донесеш"
"Дядо Коледа искам да донесеш миксер за тате и панталон за мама"
"Дядо Коледа, а на дядо донеси багер, ама истински, за да може да бутне детската градина"

тя: да, справих се, защото въпреки че съм малка съм много умна

и скромна

"Дядо Коледа, а на дядо донеси багер, ама истински, за да може да бутне детската градина"

Като сме на чужди бисери.
Нанасяме се в нов блок в Димитровград, в общо 30 апартамента има общо 4 момчета и 1 момиче един набор. Всички естествено ги пращат в първи клас при мама, тъй по комшийски. Та няколко дни идва майката на момиченцето и носи един лист от блокче на което са нарисувани 6 кукли, Барби както поясни жената. Това защото госпожата казала - „нарисувайте това, което искате да ви донесе дядо Коледа“. Детето искало 7 кукли Барби, ама не ѝ стигнало времето. Опитите на майката да я убеди, че ставало дума просто да нарисува какво иска, без да уточнява брой, не се приели - „госпожата каза каквото нарисуваме това ще получим пък“. Та се шегуваше жената, че те с таткото са подготвили 1 кукла, а останалите ... да ги купи госпожата .

Със Симеон сме в Макдоналдс вчера след последния коледен шопинг. От мястото, където сме седнали се вижда един сервизен улей, в който персоналът пуска пълните чували с боклук.
- Мамо, защо макдоналдсите пускат боклука там?
- Вероятно долу има голяма кофа, в която събират боклука.
- И после кой го взима от там? КофАрите ли? 

Вечерта си бели едно яйце директно над кофата за боклук.
- Мони, защо не седнеш на масата и не затвориш капака на кофата? Не ти ли намирисва от памперсите на Боби?
- О, не, мамо, нали знаеш, че аз не съм намирисвач 

Преди няколко дни брат ми се обажда по телефона от чужбина. Пита Константин какво иска за Коледа. Отговорът е "вуйна".
Днес си играе с една играчка тел., и "говори" с вуйчо си.
-Ало, вуйчо, какво правиш? Аааа, изкарваш пари за вуйна...Обаче нали разбра, не играчка вуйна, а истинска, която да ми купува шоколад...

Страхотно умни са всички дечица.
Моите красавци, нали бяха разбрали, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, а родителите.
И аз тези дни се старая да им покача Коледното настроение, като им пускам Семейни Коледни филми. Онзи ден гледахме "Елф", след филма, Антъни се обръща към мен и казва:
"Охххх, отново вярвам в дядо Коледа".

 

Ох, какви са сладури всички деца

Страхотно умни са всички дечица.
Моите красавци, нали бяха разбрали, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, а родителите.
И аз тези дни се старая да им покача Коледното настроение, като им пускам Семейни Коледни филми. Онзи ден гледахме "Елф", след филма, Антъни се обръща към мен и казва:
"Охххх, отново вярвам в дядо Коледа".

 

а така, Емче! дръж фронта, рано е да предаваме коледната идея!

Седнали на земята, редят пъзел "по мъжки". Баща му слага едно парче на грешно място.
Следва монолога на Константин - Татееее, тази часта не е тук. Как можа да объркаш? Я се погледни какъв мъж си станал. Как може, един толкова голям татко да бърка пъзела на едно толкова малко дете? Аз съм само на 4 години, а трябва да ти показвам къде е правилното място, аз да не съммм...ъмммм....ЗВЕРОУКРОТИТЕЛ?

Движим се с колата по бул."Руски". Спираме на светофара и малката замечтано казва.
"Аз съм го виждала тоя принц."
"Кой, бе мамо?"
"Еми оня принц, дето ходихме при него миналата седмица. Много е хубав".
А отгоре ни гордо се извисяваше Альоша.

така да се каже има си всички атрибути като за принц

Ема, твоите сладури за мен държат първото място с гащи on и гащи off. И сега като я обличам Моника се сещам за това и се смея с глас 

Правим ревизия на коледните подаръци, аз
- Леле Никооо ама как  се е сетил дядо Коледа за този точно Бакуган?
- Ами гледа реклами бе мамо ... ти как я мислиш

В болница сме. В старанието си да говори тихо, Константин ми шепне нещо, ама аз нищо не чувам.
- Коко, аз май съм оглушала, мамо..,
- Мамо, нали ако не ме чуваш, се казва, че си глуха. Еми значи, сега си оглуХала.

***********

Сутринта, докато чакаме визитация:
-Коко, искаш ли солетка?
-Не.
-А бисквитка?
-Не.
-А какво искаш?
-Ами...една системка ?!?

Незнам дали хитрува или наистина сам се е сетил по пътя на логиката, но моя син онзи ден ме изненада:
-Мамо, нали зоология е да учиш за животните?
- Точно така - казвам аз - науката, която изучава животнине се нараича "зоология", но ти от къде знаеш това, не помня да сме ти го обяснявали аз или баща ти.
- Е, ами знам си го, сам се сетих, защото започва също като зоопарк.