Моят син тези дни на голям отворко ми се прави. По принцип е много разсеян, хвърля дрехи, вади нови, всичко разпиляно. Та преди лягане му обяснявам как вече е време да се старае да е по-организиран, поне да помни кое къде е събул. Междувременно мисля и други работи и грабвам стеримара да му прочистя носа. Почвам да търся носните кърпи, които до секундата ми бяха в ръцети и сега не ги виждам. Та продължавам аз да пея песента, той си мълчаливо се съгласява. Врътвам се аз от стаята, загасям лампата и го чувам "Организираност! А сега къде са ти носните кърпи?".
Друга случка - тази вечер гледаме по телевизията и аз възкликвам "А това ми е съученичка!".
"Мамо, ти лежиш по диваните, а жената я дават по телевизията!". Брей, че амбициозен се оказа! Като говорихме дали предпочита да съм в телевизията, а не на дивана в къщи размисли.
