Кокиче, синът на Инке е на почти 3 години.
Инке, търпение и здрави нерви е работата. И говорене, много говорене.
При нас цялата работа се получи за около месец, като същински напредък видях, когато изцяло свалих памперса. Първите дни свалях памперс само в къщи, а когато излизахме на разходка или за яслата му го слагах. Е, не се получаваше - веднъж каже, другите два се пълнят гащите.
После, след доста изпрани пълни гащи, реших да действам кардинално и да не го слагам въобще, както други момичета тук бяха споделили. Добре, че и лелката в яслата се отнесе отзивчиво към намерението ми и така за седмица се получи работата. С много малко пропуски, при това.
По мое мнение, координираните действия между мен и нея, спомогнаха най-много за отказването на памперса. Също си мисля, че му повлия и това, че му давах за пример приятелчета или други близки деца, които вече не носят памперс и сами си казват, когато имат "пиш".
Сега вече ми се вижда много лесно, но тогава имаше дни, в които бях готова да го оставя да си ходи с памперс до абитуриентския си бал. Една позната се майтапеше, че ако аз не успея, то след време мацките ще му "свалят памперса", като вземат да му слагат презервативите.
Здрава да е седмицата за малки и големи!