Само за протокола: Съобщаването за произхода е съобщаване за факт, съобщаването на грозотията  е изказване на субективно мнение. Разликата е огромна

тъй де, ама ако субективното ти мнение е, че детето е грозно и то те попита "аз хубаво ли съм?", ти какво ще направиш - ще му съобщиш ли субективното си мнение "грозно си" или ще го излъжеш, че е красиво? или трети вариант, ще го информираш за субективното си мнение, че е грозно, но ще му обясниш, че това е само твое мнение, а някой друг може да го намира за красиво?

примерът беше свързан с твърдението, че няма абсолютна истина и няма истина заради истината на всяка цена.

Няма "абсолютни истини", има реална и трезва преценка между вреди и ползи за казването на някои истини.

Напълно съм съгласна с това. Не знам, от къде се появи този термин "абсолютна истина" - не си спомням някой в темата да е писал за такава. Моята идея беше единствено, че ситуацията си има своите специфики, с които човек би трябвало да се опита да се съобрази и да има ясно отношение към тях... Всеки - по своему...

Но не харесвам и противопоставянето на "истината" ( за "абсолютна" такава никой не е говорил) и "благородната лъжа" с нюанс в посока на това, че да избереш да си открит е "егоистично" и "разтоварващо", а да премълчиш фактите е "трудно, но всеотдайно"...  

Само за протокола: Съобщаването за произхода е съобщаване за факт, съобщаването на грозотията   е изказване на субективно мнение. Разликата е огромна...

Напълно съм съгласна.

Например, за мене следното представяне на ситуацията имплицира и лична оценка и това, че звучи грубо, не е причина да се нарече точно "абсолютна"/"тотална" истина:

[...]генетичният му баща е друг, защото мъжът, който го отглежда и възпитава, е стерилен?

Кой е говорил за това, че да си открит означава на децата трябва да се говори с медицински диагнози от репродуктивната медицина?...

а каква е принципната разлика между:

1. жена, преспала със случаен мъж и забременяла от него, родила и отглеждаща сама детето (с подварианти заченала след краткотрайна връзка, разпадната след новината за бременността, разведена преди раждането на детето, разведена малко след раждането на детето и прочие)

и

2. жена, заченала след изкуствено осеменяване с донорска сперма, родила и отглеждаща сама детето

Разликата, според мен, е, че при т.1 освен с дете, жената може да се обзаведе и със завидни проблеми.
- Дете от случаен мъж - аз наистина разбирам случаен, а не някой от обкръжението ми, който е здрав, отговорен и работи, без гадни пороци (злоупотреба с алкохол, наркотици, хазарт и т. н.). Няма как да знам дали при случайния мъж няма нещо такова. Освен това мога да се обзаведа и с някоя болест, предавана по полов път.
- Дете от мъж, познат от обкръжението ми, но не е човекът, с когото искам да остарея - тук вече коментирахме, след време не се знае на кой от двамата няма да му дойде друго на ума. Чл.69 от СК - майката може да предяви иск за установяване на произход от бащата до 3 години от раждането на детето. Детето може да предяви такъв иск до 3 години от навършване на пълнолетие.
- Развод преди или малко след раждането на детето - тук според СК, мъжът е баща на детето, освен ако майката не се е омъжила повторно. Макар че пак има разновидности. А разводите в повечето случаи не са най-прекрасното и безпроблемно събитие.
Та излишни проблеми - не, благодаря.

П.П. Да уточня, че това са размисли на самостоятелна жена.

rtfrtf,

аз имах предвид "каква е разликата между всички тези случаи във връзка с информирането на детето и какво ще му съобщим за бащата"

и в трите случая, биологичен баща в семейното гнездо няма и няма да има. какво го грее детето дали баща му е one night stand или анонимен донор? се тая...

Chandra,

а как би съобщила ти на едно малко дете, че баща му не му е биологичен баща, а носи гените на анонимен донор?

Четох ви, четох и да ви кажа честно, ако щете се обиждайте, но...пожелавам ви да имате деца. Дано! И възможно най-скоро да ви се случи, все едно по какъв начин. Когато децата ви са факт, а не хипотеза - 99% от сегашните ви размисли и терзания ще са смешни и нелепи дори за вас самите.
Няма да ми повярвате, знам. И аз не вярвах преди да имам дете, че "това и онова"' Всичко беше едно розово, идеализирано, философски и възпитателно изпипано... И когато се роди ТОЙ и реалността измести всичките ми мисли, планове, философии, вариации по същите, "сметки и чертежи"... Оказа се, че:
1. Да си майка е много лесно
2. Да си майка понякога е много трудно
3. Как да намериш балансът между двете - никой не моЙ ти каза, ако ще да изчетеш целия нет и всички печатни издания по въпроса.
4. Дали в дадена ситуация постъпваш грешно, или правилно спрямо детето си - също не се знае и отговорът може да дойде след 5, 10, 20 години...или никога.

Тази вечер вечерях с баща си. Той е на почти 60, вече много препатил, много осъзнал някои неща... Обичам баща си, много ме е разочаровал, вбесявал, той е човек със своите слабости, силни и позитивни страни, той е просто човек мамка му! Баща ми беше смаян от факта, че му казах, че за нищо не го осъждам, не го виня - смаян! Аз бях смаяна защото той за първи път го разбра, а си мислех, че просто го знае. Ужасно са сложни тези отношения момичета. Сложни, непредвидими, наистина в момента - съсредоточете се върху това да имате деца и как да стане това - пък какво ще е след 5. 10, 15. 20 години... Умни жени сте - ще действате според ситуацията, обстоятелствата - няма как да планирате толкова напред.Не се "оплитайте в клона пропускайки гората".

Здраве и щастливи деца желая на всички ви! Родителството е обич и отговорност основно - другото е "периферия" - не зацикляйтетам, ако можете.

Chandra,

а как би съобщила ти на едно малко дете, че баща му не му е биологичен баща, а носи гените на анонимен донор?

Jam, не знам как точно бих "съобщила", но по-важно според мене е, че принципно съм за откритост. Ние сме решили дъщеря ни да знае, че е осиновена (наясно съм, че това е "друга бира" ) и смятаме тази информация да присъства, без да избираме момент на "съобщаване"... Разбира се, че нямаме намерение да обременяваме детската психика с ненужни подробности. Но не мислим и да крием произхода.. Което, повярвайте, не е чак толкова лесно или "разтоварващо"..  И ние си блъскаме главите с това, как да направим определени факти по-лесно смилаеми... Относно момента на съобщаване - различните възрасти предполагат различни обяснения... Така или иначе за ендометриоза или азооспермия бих говорила също толкова, колкото и за колит, високо кръвно или за мигрена - т.е., никак... Още по-малко бих използвала понятия като "стерилен". В крайна сметка всяка информация си има и различен фокус и не мисля, че трябва да се акцентира върху този... Нали "да си посадиш някъде семенцето" не правело един мъж баща...
(*Между другото, аз намирам голяма разлика между донорски сперматозоид, донорска яйцеклетка и донорски ембрион...)

Това е просто моето отношение и не казвам, че то е правилното или единственото правилно...

Jbrul, всъщност интересно, но повечето от пишещите тук са вече майки...

Jbrul, всъщност интересно, но повечето от пишещите тук са вече майки...

Забелязала съм това Чандра. Поради спецификата на темата обаче - повечето четящи я сега и тези, които в бъдеще ще я четат - все още не са майки и именно за тях казвам това...което казвам из темата.
Не знам дали е интересно, или всъщност е повече логично, че пишат предимно жените, които вече имат деца. На въпроси, които си задавам, или съм си задавала преди нещо да ми се случи и съм имала колебания за същото - мнения и съвети на хора които вече са го преживели са ми били от полза. Лично на мен поне.

Давам си сметка, че точно в тази тема - няма как да бъда полезна с личен опит, защото не съм ползвала донорски сперматозоиди. Дано се включат повече момичета, които вече са минали по този път. Чисто като майки обаче, мисля че всички можем да бъдем полезни с нещо и да разсеем поне някои страхове на жените обмислящи тази стъпка. Защото ти например, много по-добре от мен знаеш и усещаш, че имаш ли дете - въпросът дали е изцяло биологично твое, частично, или никак - изобщо не ти е най-важното нещо. Важното е, че си майка и имаш дете и то е твое независимо от разни "подробности". Преди да имаме деца, често преекспонираме разни свои страхове във връзка с тях, тревожим се за разни неща които после се оказват супер незначителни, хиперболизираме тревоги в бъдеще време, които при наличието на дете - буквално отпадат... Последното го отнасям напълно и за себе си. Като си спомня какви ми бяха страховете относно детето преди него да го има и какви са сега - разликата е космическа. Личното ми убеждение поне е, че при момичетата, които лично ги засяга тази тема го има същия момент. В един тиган се пържим всичките дето се казва  , разликите са повече в собствените ни глави, не толкова че реално ги има и са от огромно значение.

Успех на всички, които все още не са майки, дано скоро бъдат!

Темата стана толкова абстрактна и толкова "ако", че му изгубих края, честно казано...Толкова теоритизираме, че нещо не разбирам - евентуалните разговори с детето те ли са единствената пречка пред вас????

Моята практика е моето родителство на осиновено дете, не ми е минавало през ума че няма да му кажа, никога не съм имала дилемата "дали", чудила съм се "как".  Представих си драматичен разговор, тъжно дете и се отказах от този вариант. Описала съм подробно в осиновителския форум как  съм постъпила. Описала съм и защо не само не съжалявам, но вече получавам и доказателства, че съм постъпила правилно. Да, детето ми има моменти на болка, но те са причинени от факта на изоставянето, а не от това че е осиновен или от това че аз съм му казала.

И понеже съм го минала и сега знам, че не се умира, нито е толкова страшно, към днешна дата си мисля, че да бих казала на детето си ако е заченато от донор. Как? При първия ни разговор "Аз като съм бил в твоето коремче, как съм влязъл там" Според възрастта на детето се поднася и информацията. Ама това съм аз... аз така съм постъпила и бих постъпила... какво значение има това за останалия свят. Не държа друг да постъпи като мен нито искам някой да убеждавам колко съм права.

Танита ме попита - отговарям. Но пак това е толкова теоретично, че ....

наистина тук разговорът е преминал на по-високо философско ниво, и обсъждате въпроси които живо ме интересуват, тъй като в момента съм в начална бременност, като изпозвах донорска сперма И донорски яйцеклетки.
Беата, реших с няколко думи да ти разкажа за себе си, за да ти дам кураж! И аз винаги съм желала прекрасно семейство с поне две три деца, но за съжаление не срещнах половинката си в този живот/всеки със съдбата си/. Аз самата съм дете на разведени родители и така съм мечтала за "нормално" семейство. В моето проблемно семейство, знаете ли като малка, колко съм си лягала вечер и съм си фантазирала, че това не е моят татко, и че истинският ми татко е някъде и един ден ще се погрижи за мен!!! Тежко е да живееш в лоша среда и затова аз не исках дете, ако то не е желано и обичано от мъжа до мен.
За съжаление животът ми се разви различно от плановете ми- не се оплаквам, защото имам страхотна работа, много добра кариера, приятели и безброй щастливи моменти. Но за съжаление връзките ми бяха провал, една след друга. Когато вече бях на 36 реших да направя компромис и да заживея с мъж, който уж ме обичаше. След една година започнахме опити за дете- много късно, но никога не съм предполагала че ще имам проблеми. Веднага се оказа че съм почти с ИЯР. Другият огромен проблем е че при него проблемите също бяха много сериозни/няма да изреждам диагнози/. Въпреки това аз се заринах с кредити за да продължаваме с много на брой инсеминации, икси ... времето минаваше и при мен нещата се влошиха още повече. Той промени отношението си, стана груб и арогантен с мен, стана непоносимо. Мачкаше ме, унижаваше ме, а аз иначе силна, самоуверена жена, смачкана от фактът, че съм неспособна да стана майка допуснах това отношение като се свивах, мълчах и търпях-само и само да продължим опитите.ГРУБА ГРЕШКА, но ми трябваше време за да осъзная че тези компромиси са били безсмислени и глупави. Загубих ценно време, а можех още в началото да направя инвитро с донорска сперма! Знам, че ще кажете, че като се обърне колата пътища много-да, така е, но разлика от 3-4 години точно в този възрастов период е от огромно значение. В един момент, явно наистина ми се натрупа и го изгоних като мръсно коте/извинете ме ако прозира озлоблението, което все още изпитвам/. Направих още два опита с донорска сперма, но вече яйцеклетките ми бяха много лоши. Винаги съм искала дете и затова реших да направя с донорска яйцеклетка и с донорска сперма. И аз си задавах куп въпроси, и етични и религиозни, и морални... но кажете ми кое е по-важно от това да искаш да бъдеш щастлив и да осмислиш живота си, защо да позволя на обществото да ми забрани да бъда щастлива? Най големите колебания са ми били за здравето и за изследванията на донорите, за съжаление не разполагам с подробна фамилна анамнеза и недай си боже да се наложи-няма да имам отговори. Приех риска, пък каквото ще да става. Сега още не мисля дали ще му казвам, как ще му кажа- дай боже първо да успея да родя нормално здраво бебенце, а после ще му мисля. За съжаление нашето общество не е свикнало с различните хора, струва ми се че още не приема и самотните майки, но надявам се това да отмине. На този етап ме вълнува най много въпросът на околните- Кой е таткото? Още никой не знае за бременността ми- в 7г.с съм, но ме е страх от този въпрос. Дори не знам какво да кажа на родителите си. Може да ми кажете, че е трябвало да го обмисля преди- почти всички тук знаете колко е трудно и колко колебания и въпроси имаш при вземане на подобно решение ...реших че тези въпроси ще ги обмислям по-нататък..ама ето дойде времето и аз не знам
Не съжалявам, че взех такова решение и съм сигурна, че детето ми ще расте обичано и желано, в много по спокойна обстановка от много други деца с "нормални" семейства.
Извинете ме за дългият и недобре оформен пост но исках да разкажа повече, а може на някой да му е от полза:)Успех на тези, които са поели по този път, благодаря на всички, които са го извървели и споделят опита си.Бъдете щастливи!

izabelll, желая ти лека бременност и прекрасно бебе! Поздравявам те за решението!
Не се страхувай, а се радвай на бременността си! Стискам палци всичко да е наред докрай. Няма да ти е лесно, но ще бъдеш майка. Каква ще си в очите на хората и детето си зависи в голяма степен от теб. Кураж!

izabelll, успех! Няма да е лесно, но ще намериш верните решения. Лека бременност.

И аз ти пожелавaм успех, izabelll!
Имаш мойте силно стиснати палци всичко да е наред до края и на финала да гушнеш здрав бебок!
Ще намериш верните, решения, сигурна съм!
Пък и тук ще намериш много сродни души на които винаги можеш да разчиташ за съвет и подкрепа!
 

izabelll, това което си направила е толкова изстрадано и чакано, няма и грам съмнение, че си го направила с огромна любов. Точно тази любов и майчина интуиция ще ти дадат верните отговори на всичките въпросителни които имаш сега за бъдещето. Знам, убедена съм.
Преръдка и многоо, много силна подкрепа от мен.
Спокойна бременност и като си прегърнеш слънцичето всичко ще е друго.

izabelll, поздравления за смелото решение! Желая ти безпроблемна бременност и леко раждане. Ще имаш цели девет месеца да търсиш отговорите на въпросите, които си задаваш. И съм сигурна, че в точния момент ще ги знаеш.

Благодаря за подкрепата момичета! Аз реших накратко да разкажа историята си, за да подкрепя и други жени, които са в подобна ситуация. За съжаление нашето общество все още е толкова консервативно, че ни е страх да говорим за тези си проблеми, а при тях трябва най-голяма психологическа подкрепа-и това може би е най-тежкото- да криеш, да си мълчиш, сам да вземаш тежки решения без да можеш да се посъветваш с някого. Ако си болен от тежка болест и споделиш всеки ще ти съчувства - я се опитай да споделиш че искаш да родиш дете с донорски материал- гледат те като извънземно. Аз дори и с най близките си трябваше да се боря и да ги убеждавам в правилността на решението ми, вместо да получа от тях подкрепа. Не ги виня, обичат ме, но пак казвам, не сме дорасли явно за подобни теми.
Успех и на вас момичета, и наистина се надявам да се подкрепяме.

Най-близките веднага ще клекнат щом бебо им проплаче в ръцете.
Предполагам, че ти е доста трудно, но знай, че хубавото предстои..
Пък и обществените нагласи вече не са това, което бяха!;-)
Не го мисли, радвай се и се наслаждавай на всеки миг от бремеността си.
 

izabelll, поздравления и успех!

isabelll, възхищавам ти се! вярвам, че съдбата помага на смелите хора като теб лека бременност. понеже съм близо до твоята възраст, а и съм с някаква степен на ИЯР, а мъжът ми с много лоша спермограма, съм се замислила и аз за инсеминация от донор, докато все още има яйцеклетки. не си позволявам да ти дам съвет, но ми се струва, че няма какво много да се обясняваш на близките кой е бащата. аз може би бих казала, че е от случайна връзка зрели хора сме и се подразбира, че си носим сами отговорностите и си взимаме решенията. а и също съм на мнението, че като видят бебо и наистина ще клекнат 

Здравейте, момичета!
Изчетох почти цялата тема преди да пиша. Видях, че основно сте коментирали как и дали е необходимо да се каже на детето как е заченато. Също има и коментари за хорското мнение, как околните ще приемат подобно нещо.
Може би е добре да кажа, че аз ще правя инсеминация с донорска сперма през март месец. И съм сама. От доста време обмислям тази важна крачка и в крайна сметка реших, че няма за къде и какво да чакам.
Само, че въпросите които се въртят в главата ми са далеч от това как и дали да кажа. Не ме вълнува и какво ще кажат или ще си помислят хората. По-скоро това, от което ме е страх, ако на мен нещо ми се случи какво ще стане с това дете? Също така ме притеснява и това, че за да мога да му осигуря всичко необходимо, ще трябва да продължа да работя и реално почти няма да мога да бъда до детето си. Радвам се поне, че работата ми е такава, че мога да работя месеци наред от вкъщи, но все пак докато аз работя, майка ми ще трябва да се занимава с детето.
Ето тези въпроси се въртят в главата ми месец преди реално да предприема тази стъпка.
Сигурно когато се появи бебето, те ще се изместят на заден план, но все пак това е което ме притеснява в момента.
Ще се радвам да изчета вашето мнение.
Поздрави!

Здравей!
Първо искам да ти пожелая успешна процедура 

На много майки им се налага да се върнат скоро след раждането на работа. Например в Щатите, доколкото съм запозната, 12 седмици след раждането трябва да се върнеш на работа, ако искаш да си запазиш мястото. Времето, в което не си ангажирана с работата, ще го отдаваш на детето. Майка ти ще помага или ще наемеш детегледачка (ако можеш да си го позволиш), има ясли, детски градини.

Разбирам, че те притеснява въпросът какво ще стане с детето ако на теб се случи нещо. От думите ти разбирам, че майка ти е до теб и предполагам не би отказала да поеме отговорност за твоето дете.

Във форума има тема за консултации с психолог. Сподели притесненията си с нея, тя ще намери най-точните думи, с които да отговори на въпросите ти. Ето темата:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49054.0