Гери, приеми и моите най-искрени съболезнования за загубата. Децата ти ще помнят майка ти, това поне зависи изцяло от теб. Когато им говориш за нея, разказваш им случки, споменаваш я по разни поводи в ежедневието ви - ще растат така, все едно тя е край тях. Пожелавам ти кураж в момента, останалото е просто време...
Лиско, знам че няма да имаш грам спокойствие докато най-после някой не постави диагноза на Ники и не препоръча терапия. И няма как да е иначе. Но моето мнение поне е, че най-после сте на верния път - т.е. търси се решение в чужбина. Тук ви изгубиха предостатъчно време, докараха предостатъчно излишен стрес на детето с безобразно отношение и манипулации по местните болници, да не говорим на теб с колко ти се съкрати живота от това само...изобщо като си спомня какво си разказвала по въпроса пак се наемам...
В тази стресова ситуация, в която си - просто си повтаряй, че ВЕЧЕ си намерила верния път за детето си, вървите по него и резултатът ще е добър за вас. Никак няма да се учудя, ако накрая се окаже, че тук са те тровили с предполагаеми диагнози вещаещи апокалипсис, а те така и не разбраха какво е точно, пък да се окаже нещо не толкова "екзотично" и трудно за овладяване, или лечение...стига да знаеш какво Е то нали
Подготвяй си спокойно документи, изследвания и каквото е нужно, за да отидете най-скоро в избраната клиника, пък пари за това - ще имаш, последен дерт да ти е. Едва ли аз точно трябва да ти обяснявам, че всяка от нас тук ще направи и невъзможното, за да имате възможност да посрещнете разходите.
Здраве, здраве и пак здраве желая на теб и на дечицата ти, останалото си идва на мястото по някое време.
П.П. Добре, че й се вижда края на тази седмица, предвид последните няколко страници, които изчетох...