У дома още не съм го презентирала Рошко, но чакам да видя, дали ще прелети през входната врата на блока и няма да се загуби.
Аз съм за януари, но вече имам написано писмо, но ми се ще да го погледнете и да кажете, кратко ли е дълго ли е, ще се разбере ли от децата, изобщо приемам всякаква критика за да мога да го редактирам. В началото има едни "изчисления" спрямо България, които ще променя спрямо другите страни в които има деца получатели.
Ето го и писмото:
Здравей мило дете,
Не съм ти писал отдавна, защото трябваше да измина дълъг път докато стигна до една страна наречена Аржентина. За да стигнеш от България до тук със самолет ще са ти нужни 13 часа. Знаеш ли, че Аржентина се намира в южното полукълбо и когато в България е зима там е лято и по Коледа, наместо да се пързалят децата, ходят на плаж. Тук хората говорят на испански. Знаеш ли на испански „здравей“ е „hola” (ольа).
Столицата на Аржентина се казва Буенос Айрес, тук е доста топло през цялата година и много рядко вали сняг през зимата. Аржентина е много голяма страна и нямам търпение да ти разкажа за природата и животните които има тук.
Първо летях на север от Буенос Айрес до границата с Бразилия където видях водопадите Игуасу – толкова много падаща вода не бях виждал. Водопадите са 275 и е невероятно красиво. Наоколо прелитат папагали и тукани. След това се отправих на юг. Спрях на полуостров Валдес. Тук по бреговете на морето са налягали морски лъвове и тюлени, а вътре плуват гърбати китове. Малко по на юг се намира най голямата в Южна Америка колония от Магеланови пингвини, те много приличат на императорските пингвини но са по ниски. След това продължих пътешествието си минавайки над една голяма област наречена Патагония, там се срещат животни които никога не бях виждал. Във вътрешността видях гуанаку (това е вид лама), нанду (това прилича на щраус, но е по-малко), броненосец и да не забравя най-големия гризач капибара. След поредния дълъг полет пристигнах в едно малко градче Калафате, от тук е изходния пункт към ледника Перито Морено. Ледниците се образуват от пресован сняг в продължение на много години, за това ледът не е прозрачен а изглежда син, освен това се движат, но много бавно. Най интересно е когато се отчупи голямо парче лед и падне във водата, но понякога доста трябва да почакаш за да видиш това. След като прекарах, цял ден на ледниците, полетях към най-южната част на Аржентина, областта „Огнена Земя“. Не знам защо я наричат така след като тук е студено и тук се намира и най-южния град в света – Ушуая, който е отправна точка за експедициите до Антарктида. Тук също можеш да видиш морски лъвове и пингвини и можеш да се повозиш на влака наречен „Края на Света“. Този влак е най-южния движещ се влак и минава през националния парк „Огнена земя“, където можеш да видиш прекрасни езера и гори. Тук приключва обиколката ми на Аржентина и е време да отлетя към следващото интересно място, но за него ще ти разкажа в следващото ми писмо.
Твой приятел, Рошко
