Гадни китайци  

Извън държавната политика и организираната мобилизация на талант в името на национална слава, в някои нации семействата просто възпитават различно децата си.

Като сте заговорили за цигулки...   Например в Щатите най-престижните симфонични оркестри са пълни с корейци и китайци. За виртуозните музиканти са много важни дълги години репетиции и постоянство. Затова децата почват да свирят отрано и под ръководството на родителите си постигат лични професионални успехи. Във всяка страна малки деца свирят на инструменти, но защо точно азиатците успяват най-често? Истината е, че единствено трудолюбието и мотивацията на едно невръстно дете не стигат да го придвижат от едното хоби до кариерата на солист-музикант.

Аз не бих тикала цигулка в ръцете на 4-годишното си дете. Но също така съм наясно с цената на успеха и не бих страдала от илюзии, ако то почне да скрибуца малко по-добре от съседчето или съученичката си.  

Ланг ланг е започнал да свири на пиано на 2 г. За да може да му плаща уроците в Шанхай (мисля, че беше), майката остава в града, където е роден, а баща му заминава с него. Така семейството живее разделено, а по думите му той много страда от липсата на майка си. 

цигу, 5 години не е рано за започване да се свири на цигулка или пиано. Става въпрос за родители без прекомерни амбиции и без очаквания детето да стане музикант.
Аз единствено бих упражнила натиск през пубертета, когато главата им се рее в облаците. Когато мине този период, могат и сами да преценят дали да продължат или не.

Сестра ми е музикант.През целия и път със свиренето, родителите ни не я караха на сила и за момент да свири.Истината е, че като доста малка 1-2 клас се запали по пианото, после премина на ударни инструменти и завърши с тях и Консерваторията.Ъя имаше огромното желание да свири, да ходи по конкурси, особенно като малка.Но за съжаление тук в БГ много бързо и скастриха крилцата.Оказа се, че конкурсите ги печелят няколко човека с името Палиеви и да пробиеш между тях е особенно трудно, така че в един момент детето просто го завърши, свиреше с кеф, но не си и мислеше за момент да се реализира в тази сфера.

Еее, гадни били китайците.  И при тях здраво нахлува капитализмът.  Сега там са на мода точно Монтесори училищата.

Моля ви споделете идеи за игра вкъщи с 14-месечно дете.

Тук сви голям студ и без разходки навън детето е неспокойно, а баба му бързо изчерпва репертоара си от занимания.

Дори кухненските шкафове и съдомиялната вече нямат дълготраен ефект. Вадим позабравени играчки, пеем песни и слушаме музика, гледаме книжки, крием се зад пердета и под одеала, играем на гоненица. За съжаление в момента няма възможност за събиране с други деца или "разходки" в магазин, библиотека и други затворени места.

цигу, при нас само кухненския шкаф работеше тогава. Празни кашони, кутии и др. такива също се ползваха за къщи, коли и др.
Кофи, лопатки, пясък, кал беше най-любимото, но не е приложимо вътре  ако измислиш нещо което може да пресипва или рови (суров ориз, леща) и няма да те влуди, като го настъпваш из цялата къща, може да опиташ. Правила съм го от немай-къде 

Моля ви споделете идеи за игра вкъщи с 14-месечно дете.

Ако си нямате - играчки от тоя сорт. Ползвали сме далеч по- прости и малки, но в момента не мога да ги открия. Такава игра пада с тия топки  ...

http://www.amazon.com/69-Jump---Lene-Castle-Bouncer/dp/B000096R6U/ref=sr_1_48?ie=UTF8&qid=1358957262&sr=8-48&keywords=inflatable+bounce+with+balls

Цигу, може да опитате рисуване. Тези маркери са за деца от година нагоре. Не сме ги ползвали, но мисля да взема такива за Емма..
http://www.amazon.co.uk/Crayola-Beginnings-First-Markers-Pack/dp/B0002HYYBW/ref=sr_1_fkmr3_1?s=kids&ie=UTF8&qid=1358964837&sr=1-1-fkmr3

Ох... строгият китайски модел.
Толкова е крайна и повърхностна статията, че не мога да приема сериозно авторката ѝ. Ще кажеш, че няма средно положение между чалга и цигулка. И въобще няма да се засрамя, че не споделям възгледите ѝ. Ужас! Аз съм майка - егоистка (лицемерна)!

Елфи, точно така мисля и аз. Среден вариант е най-добър поне за мен,
Никога няма да издевателствам над детето си така, но няма и да го оставя да не прави нищо. За мен целта на моето възпитание е 2 основни неща . Първо, децата ми да станат самотоятелни хора, които да могат сами ва се оправят в живота, включително и финансово и второ, да бъдат щастливи. Второто не заявиси много от мен, но все пак често зависи от решенията които човек взима и ако мога да ги науча да взимат правилното за тях решение, независимо какво аз мисля, ще съм си постигнала целта.
Например няма никога да натискам децата да учат нещо, което не могат да понасят, понеже аз съм преценила, че това е правилно. Винаги ще са по-щастливи ако вършат нещо, което обичат, дори и да е за по-малко пари. От друга страна няма и да ги оставя да не учат, понеже са решили, че не искат. С други думи, ще има известна доза натиск да направят нещо с живота си, но какво ше бъде то ще е определено от тях и тените предпочитания.


Между другото на индийците също не им пука какво искат децата им. На мен една индийка ми заяви, че синът и шял да става лекар, но не искал и при озадачения ми поглед ми обсни, че техните деца не били като американските и ги слушали, а родителите определяли какво да учи детето. Така че тя била вече решила, че лекар ще става. Те там и за кого да се ожени/омъжи определят, китайците поне това сами си решават. Как тогава човек да е шастлив. Имах колежка индийка в университета, която следваше химия, понеже техните и бяха казали, че трябва да завърши химия. добре че на мен някой не ми го беше казал, че щях да съм най-мизерният химик .

мини няма ли ги в и бей ... аз имам регистрация там, мога да ти ги поръчам. Чакай ще проверя

има няколко на тази фирма, ама в големи опаковки

Чувала съм най-прекрасни неща за него.
Мише, за детски психолог мислили ли са?

Момичета, малко извън седмичните размисли и страсти, но ми трябва услуга, от някой живеещ в америка- http://satinice.com/retail-pack.php
тези фондани не се продават онлайн, а са малка опаковка, която ми върши перфектно работа
дали ще има някой който да ми ги купи и изпрати, а ще се разберем вече за подробности на лични
трябват ми да са тук до към 20 февруари, мисля ще има достатъчно време да пристигнат
благодаря предварително на отзовалите се

Мини, намерих магазин във Филаделфия, който продава този продукт.
Пиши ми на лични какви количества и от кой вид искаш, дали цената е от значение за количеството и прочие.

Благодаря за идеите за игри на затворено!

Моя приятелка си следеше бременността, и още ходи на прегледи при този доц. Сираков. Много го хвали- само него признава. Един-два пъти води и дъщеря си (1,7г.) при него защото имала ли/ появила се някаква ципа или там незнам какво на срамните устни(слепени ли били), та май и я беше цепнал. Което пък тя ми каза, че се получавало при малки момичета, което ми се видя странно, но аз момичета не съм гледала.
Ох малко объркано, ама с две думи -много доволна.

Здравейте момичета,

Не съм се вяскала скоро. Чета, но не остава време да пиша, понеже вечер заспивам като пън. Никол започна да заспива късно, към 23, и по никакъв начин не успявам да я приспя по-рано. Ние с баща и спим, а тя седи на леглото ни и си гледа филм. Пробвам приказки, къпане, гасене на лампата и всичко каквото се сетих - не заспива. Иска да яде по нощите и давам, как да я оставя гладна

Дребната ходи на ясла отново от тази седмица. Откакто тръгна там, пи антибиотик два пъти, след като бяхме пробвали по 10 дни без антибиотици. После поседя още две седмици у дома, защото докторът така ни посъветва. Много упорити тия яслени болести бре. И мен като ме захвана пуст грип на 1 Януари, та 6 дни с 39 градуса, и с нищо не можех да ги сваля. Голям купон. Иначе учителките в яслата са много готини. Засега съм изключително доволна.

Въпросите с възпитанието са ми много мътни. Разбиха ми се представите. Оказа се, че да възпитаваш човек е най-трудното нещо на света. Толкова е деликатно, и така не се поддават малките, че не е истина. Решила съм, че само с добро ще я карам вече, защото с лошо нищо не става при нас. Дали съм права, един господ знае!


Успешна седмица!

Решила съм, че само с добро ще я карам вече, защото с лошо нищо не става при нас. Дали съм права, един господ знае!

И при нас е така и аз същото съм решила. Вече има разлика, мъжът ми понякога забравя, кара се за глупост, няма търпение да обяснява и и ефектът е, че му се качват на главата, а мен започнаха повече да ме слушат. Търпение му е майката, търпение и повтаряне на едно нещо по 1000 пъти.

Разбиха ми се представите. Оказа се, че да възпитаваш човек е най-трудното нещо на света. Толкова е деликатно, и така не се поддават малките, че не е истина. Решила съм, че само с добро ще я карам вече, защото с лошо нищо не става при нас. Дали съм права, един господ знае!


Успешна седмица!

Права си, Раши, права си  И аз всеки ден се убеждавам в същото! Не става с лошо - само с обяснения  Не че не изтървам и аз по някоя "виканица" или шамарче, обаче по-зле става тогава 

Опс, Боби ме изпревари!