Напълно съм съгласна с Елена !

Мека казано ми звучи "смешно " това ,че само майки , които нямали работа изпадали в това състояние. Когато Ния се роди се страхувах да оставам сама с нея .Изпитвах някакви панически страх и повярвайте ми доста силен човек съм.Слава богу мина бързо и без всякакви медикаменти ,но с подкрепата на съпруга ми. Не знам дали е било следродилна депресия ,но беше ужасно .

Не само смешно, но и крайно несериозно! Следродилната депресия е психическа криза и никой не е застрахован срещу нея. Да наречеш депресията -"самосъжаление", показва само, че не си наясно със симптоматиката, проявите на болестта и най-лошото- последствията от нея. ЖЕните в подобно състояние, се нуждаят от подкрепата и разбирането на близките си, а понякога и от консултации с психолог. В зависимост от степентта на тревожността, е възможно да се назначи и медикаментозно лечение. Ти вероятно си преживяла в лека степен тази криза и тя не те прави нито по-лоша майка, нито по-неработеща от всички други. 

Смарайди, лекарствата за кръвно в някои случаи могат да бъдат избегнати. Обаче на хората им е по-лесно да посегнат към хапчетата, отколкото да променят навиците си на хранене.

Това ми беше и основната теза, че е най-лесно да се посегне към успокоитените, които те правят парцал. И за това не мислиш и реагираш на проблемите. Понеже си дрогиран.
Помагат да преодолееш пика на проблема.
Някои  антидепресанти работят на принципа на "пласибо" ефекта.

Но който иска, нека си пие.
Особено щом смята, че това помага.

Предлагам все пак, да се спре с обобщенията и приказките "на едро" по повод емоционалните състояния на хората, защото всеки човек е отделна вселена. И поради последното - той функционира и реагира по точно определен механизъм, нямащ нищо общо с механизма, по който функционира друг човек и попадането на тези двама в сходна ситуация - означава и различни реакции. Доста често при това.

Има хора, които успяват да си преодолеят кризите без външна помощ и медикаменти, има и други, които ги преодоляват по този начин и това не прави вторите по-слаби, безволеви, лигави и пр. Не просто е грозно, но не е й коректно да се коментират нещата в подобна "плоскост".

Не съм приемала антидепресанти, просто досега съм успявала да се справя с моите си "кризи" без това. Не бих се поколебала да прибегна и до медикаментозна терапия в някакъв момент, ако усещам, че не съм в състояние да се справя сама и същата ми е предписана от специалист. Когато има пик на някаква емоционална криза, същата има чисто физиологични прояви, често доста тежки, та да - по-добре "на хапове" в тези случаи за някакъв период - отколкото да се гърчиш, та и околните да се гърчат покрай теб. Няма само черно и бяло И по този въпрос.

Жбрул понеже аз подхванах тази тема, искам да кажа, че по- никакъв начин не омаловажвам чуждите проблеми и не ги сравнявам с моите.

Идеята ми е , че  стана много масово и много модерно да се използват антидепресанти, успокоителни и консултации със специалисти за житейски ситуации,  които съм абсолютно убедена, че всеки е в състояние да преодолее.

Извинявам се на всеки, почувствал се засегнат от моите постове.

Ема , ей това сега пък ме издразни - "които съм абсолютно убедена, че всеки е в състояние да преодолее."

Дано никога , ама никога не ти се налага да провериш дали е вярно това ти твърдение.
Да , аз също съм против антидепресанти и не съм и пила .Дано и никога не ми се налага , но съм ходила при психолог и то точно , когато се очакваше ,че ще бъда най -щастлива , т.е когато бях бременна след 4-я си опит инвитро. За друга тема е това , но ако не бях потърсила помощ сигурно щях да откача , имайки предвид ,че за цялата си бременност съм спала не повече от 5 часа .Да , сигурно има и други като мен .. доста и то , но .... на мен беше адски трудно . Направо още се чудя как родих такова спокойно , жизнерадостно и вечно усмихнато дете ... и спяща от втория си месец цяла вечер  !

Ема2, аз те разбрах какво и защо казваш, поради което не се намесих досега, нито лично към теб съм се обърнала. Не съм си писала поста с цел да правя "забележки", което не е и моя работа.

Просто досегашният ми опит ме научи, че хора - разни, ситуации - също. Ако с едно нещо аз и ти се справяме сами, друг човек просто не успява, но не защото не иска и не полага усилия. Дето се вика "по природа" не му е дадено и му трябва някакъв вид подкрепа и то съвсем реално му трябва. Виждала съм жена с истинска, тежка следродилна депресия, след травматично раждане, с "хормони на буря" - иначе е слънчев, смел, супер способен човек. Тя не беше в състояние тогава да осъзнае на кой свят се намира дето има една дума, камо ли да се справя със състоянието си. Помогнаха й - с медикаменти, със срещи с психолог, пак си е същия човек както преди.

Ако тя прочете например последното изказване на Мими26 - би се почувствала наранена и с право. Във форума има и други жени, които са преживели разни кризи, пили са и лекарства, за да се справят с тях, без същите жени да са грам лигли и превземки. Затова помолих просто да няма крайни и обобщаващи изказвания по тези въпроси.

Темата за свръхдиагностика в САЩ и фармаиндустрията свързана с тази свръхдиагностика - просто е друга, отделна тема. Не, че го няма и това, напротив. Просто не в този разговор му беше мястото за мен лично.

Надявам се моят пост сега да не обиди някого от писалите, нямам подобни цели и мисли. Баш обратното е.

Диди, аз за себе си вярвам, че няма да ми се наложи използването на антидепресанти.
Не вярвам в "помощта", която оказват.Наистина.
Вярвам, че физически човекът е създаден да преодолява проблемите и да върви напред.
Уточнявам за пореден път, че нямам в предвид сериозните психични отклонения.

Не отричам обаче, че бих използвала валериан или нещо на билкова основа, ако имам някакъв нервен пик. Когато съпругът ми за пореден път отказва цигарите, минавам на чайчета - лайка, шипка и други  . Адски много ме изнервя, когато реши да спира цигарите. Редовно излизам на студа на терасата и броя до 50.

Също така прочетох в интернет, че Кофеинът, въпреки възбудителното му действие, има ефект на антидепресант. Аз обожавам кафе 

и така, аз приключвам тази тема.
Надявам се повече момичета да намерат начини да се справят с нервите, да ги контролират и да бъдат щастливи

Целувки на всички

Дааа, Еми , разбирам те .

Аз и за това не спирам цигарите !

Понеже моя пост се явява сега "ябълката на раздора", да се уточня, че не съм искала да обидя никой. Написах го, защото и аз мисля като Ема. С нас и нашата психика се случва това, което ние позволим. Само ние сме си в състояние да се контролираме и вземем в ръце. И да - колкото по-малко се предаваш и изпадаш в самосъжаление, толкова повече те заобикаля депресията.
П.П. Нямам дар слово като Джбрул, за да се обясня надълго и нашироко какво съм искала да кажа, затова понякога може и да звуча рязко - не е така в действителност. Аз съм мнооого добра душа 

Аз съм мнооого добра душа 

А после ти разваляли имиджа, ми ти сама се издаваш 
Аз депресиите и ядовете ги лекувам с чистене най-вече. Вярвам, че човек като успее да се мобилизира и да "изключи" за малко, нещата стават по-лесни.

ema2, впечатлена съм!
Толкова рядко някой тук напуска разразил се спор по такъв изящен начин!
 


И за да не е съвсем спам, да споделя и аз моето мнение: Преди време, докато пушех, често посягах към цигарите за успокоение при някаква напрегната ситуация. И си вярвах, че ми помагат да се успокоя и да взема уж някакво решение. Уви, цигарите, както и всички стимуланти или успокоителни, не решават проблема - той си остава, докато ние не се заемем с него. В този смисъл, абсолютно съм съгласна с Ема, че човек сам трябва да се справи и да осъзнае преживяваното. Друг е въпроса, обаче, както е писала Жбрул, че всеки има различен праг на поносимост към трудните ситуации в ежедневието и всеки си намира своя начин.

Смарайди, лекарствата за кръвно в някои случаи могат да бъдат избегнати. Обаче на хората им е по-лесно да посегнат към хапчетата, отколкото да променят навиците си на хранене.

Това ми беше и основната теза, че е най-лесно да се посегне към успокоитените, които те правят парцал. И за това не мислиш и реагираш на проблемите. Понеже си дрогиран.
Помагат да преодолееш пика на проблема.
Някои  антидепресанти работят на принципа на "пласибо" ефекта.

Но който иска, нека си пие.
Особено щом смята, че това помага.

Не мога да го проумея това. Как може да пиеш нещо, което те прави неадекватен. Аз не бих могла изобщо да се грижа за децата в това състояние, а и няма на кой да разчитам да ми ги гледа. Просто трябва са съм здрава и в кондиция и всичко останало са дивотии. Имам много близка приятелка, която имаше сериозен проблем преди много години и един психиатър я беше дрогирал с нещо.. Това просто не беше тя! Никога няма да забравя как изглеждаше. Направо се уплаших тогава. Сега слава богу е добре, но състоянието, в което беше просто не беше нормално и тя изглеждаше много зле..
За цигарите аз съм бивш пушач и си мислех и аз, че ме успокояват. Пълни глупости. Само се тровех и не се чувствах добре. Като спрях цигарите някак си дишането ми се промени и се чувствах съвсем различно.

Момичета, клиничната депресия няма много общо със свободното време и самосъжалението, поне не и в смисъла, който влагате. Нека не бъркаме двата щата, моля ви. Депресията е сериозно заболяване, не става дума там за взимане в ръце, позитивно мислене и ала-бала. Да не дава Господ никому, да не може да контролира собственото си тяло и съзнание, емоции, нерви и мислене. За съжаление, не винаги става със самоконтрол, позволяване и не позволяване на определени неща да ти влияят на съзнанието. Разграничавайте нарицателното "депресия" от женските списания, с психическото заболяване. Това е реална психична болест, която се лекува по определени методи, според степента й. Не с мантри и положително мислене.

Момичета, клиничната депресия няма много общо със свободното време и самосъжалението, поне не и в смисъла, който влагате. Нека не бъркаме двата щата, моля ви. Депресията е сериозно заболяване, не става дума там за взимане в ръце, позитивно мислене и ала-бала. Да не дава Господ никому, да не може да контролира собственото си тяло и съзнание, емоции, нерви и мислене. За съжаление, не винаги става със самоконтрол, позволяване и не позволяване на определени неща да ти влияят на съзнанието. Разграничавайте нарицателното "депресия" от женските списания, с психическото заболяване. Това е реална психична болест, която се лекува по определени методи, според степента й. Не с мантри и положително мислене.

Огън си, Сикс   Тамън на 3 пъти мислех да си изям дипломата.../щото съм електротехник по средно и психолог по висше образование/, невероятни неща прочетох днес. Ако ставаше само с "вземане в ръце" и "позитивно мислене", то такива като нас изобщо не трябва да съществуват....Това с "дрогирането" от психиатъра, дано не се налага на никоя да разбере за какво, аджеба, наистина иде реч. Кратък пример: Жена на 35, майка на 2 деца, инженер, щастливо /е, тя си знае де/ омъжена. Диагноза: манийно-депресивна психоза. Засили се, тъй както я гледахме и се метна от втория етаж на аулата, която за жалост, не беше зарешетена. Потроши се като стъклена фигура. Дали е искала да се вземе в ръце? Дали физически е била достатъчно силна? Сигурно. Обаче, то, физическото не стига, когато иде реч до психика. Мозъкът е най-сложно устроения орган в човешкото тяло, емоциите са изключително непредсказуеми и влияещи се от куп фактори, психични процеси. Всеки човек има праг, отвъд който, може да стане непредсказуем. Волята и силата на духа, естествено са фактор. Но нещата никога не са нито толкова прости, нито толкова елементарни, та да се случват винаги така, както искаме. Камо ли, да успяваме и винаги да ги контролираме!

Така е, Бубулинче. Хората имат непреодолимо желание да контролират всичко и много им се иска да вярват, че могат. Обаче, за жалост, не винаги е възможно. Тук, в този форум точно, много добре знаем това от челен опит

Здрави нерви и повече положителни емоции ви желая, момичета! Трудно се отглеждат деца, тук спор няма. Вярвам, че всяка от нас ще намери правилния подход спрямо своето!

Да кажа какво ми се случи на мен и приключвам въпроса - аз бях изпаднала в предродилна депресия, започна в 4 месец, постепенно се засили и накрая ревях по 6 !!! часа на ден, непрекъснато. Стигнах до психиатрията, там посещавах дневен диспансер, лекуваха ме с думи, доколкото можаха. Бях решила, че бебето е болно от нещо нелечимо (въпреки, че ме уверяваха, че не е така). В същото време в 32 г.с. ми откриха намалени води, преди това увеличен бъбрек на бебето, ходех често на тонове да следят дали бебето не страда. Обаче, бях изключила за тези истински проблеми, а се бях вторачила, че има онова нелечимото. Когато влязох за секцио, точно преди да ме упоят си казах, ако на бебето му има нещо, да не се събудя. После след раждането като го видях, че е ок ми мина от раз. Е, откриха му киста на мозъка, но лекарят успя да ми тушира понататъшното сигурно полудяване с думите, че и да остане е на такова място, че не пречи. Като се появиха коликите и плачеше нощем, все си казвах няма да се нервирам, нали му няма нищо от това което си мислех, благодарна съм, да си реве цяла нощ.
Тук искам да благодаря на мъжа ми, че бе до мен в този толкова тежък момент и ме подкрепяше. Също на майка ми и баща ми, че бяха също до мен. Стана като реч на филмова награда. 

да, както казва един мой учител "трябва, ако може".

Не мога да разбера що за неща вършите:

* започвате една дискусия- добре.
* защо за Бога веднага започвате с персонални нападки, епитети и накрая се изпокарвате " на поразия"??
* що за национален манталитет е това?? разговаряйте си сдържано и възпитано, като Европейци, културни и съвременни хора.
* с какво печелите като се обзаведете един-друг с "епитети"? с какво печелите от тази безкрайна агресивност един към друг?За какво Ви е цялата тази агресия един към друг? какво печелите от това? за какво го правите?


Бих помолил също модераторите да не позволяват да се откриват нови и нови "темички" и така се размива фокуса на темата... . и било добре да се преместят новооткритите "темички" към по-голямата им "субтема"... по преценка.

Ема , ей това сега пък ме издразни - "които съм абсолютно убедена, че всеки е в състояние да преодолее."

Дано никога , ама никога не ти се налага да провериш дали е вярно това ти твърдение.

оххх Дидомира ... ема2 мина през най страшния огън ... тя знае, повярвай ми. Повярвай ми просто така ... нека затворим подтемата.

Ема 

Ами затворили сме я от има-няма 6 дни. Няма нужда наново да я повдигаш