И аз правя като Барбарон, без натупването, че нашто момче е вече по-голямо и много ще му накърня достойнството. Някъде към 4-та година, ако не и по-рано, спрях да си позволявам дори най-невинни пошляпвания.
Тона се преглъща, забравя се и се прощава. Важното е да се изговорят важните неща, а не просто да се крещи, и после, още веднъж с по-спокоен тон, ако може, пак да се повторят.
Виж, ако се изпусне някоя обидна квалификация, тогава става лошо. Нашият синковец скоро насаме с баща си обсъждал, защо мама веднъж, като бил малък му казала "говедо"
, като му била ядосана за нещо, това не било никак хубаво, да му се скара, като не слуша, ама "говедо" и пр. Простило ми е детето, ама как помни, и баща му потвърждава, пък и аз...не мога да отрека, изтървах се нещо, как ми дойде тая дума тогава на езика, не знам. Ще го помни сигур цял живот.
Нищо, да има какво да разказва на приятелите си, както аз двата шамара от баща ми, дето съм получила като малка ги развявах като знаме през цялото си детство, като обсъждахме някакви подобни теми с приятелките.