Мини не е демон и терорист моя, ангелче е, но на моменти не може да овладее звяра от вътре  Сикса беше писала, че го "напъва отвътре" точно така го усещам. И да не мислиш, че първо с лошото започвам. Първо опитвам с добро с говорене, увещания, дори смяна на темата. Примерно преди два дни се търкаля на един тротоар, защото искаше да тича, а не да върви за ръка. Минавахме над входа на подземен паркинг, който с един парапет не е обезопасен. Няма как да го оставя да гони едно по-голямо дете, защото те ще тичат и никой не чува, да спре, голямото може да се пази, но моето още не. Говорих, обяснявах, че отиваме в парка, че там ще тича, че има пързалки(много ги обича) е не успях да го накарам да стане от тротоара. Накрая другата майка насила взе да го носи, той отказва(рита и удря, аз затова и не опитвам), та успях да го уговоря, че ще вървим.  Еми в повече ми идват такива моменти. Твоите така ли правят? Валят се в калта за всяко нещо, което си отказала?

Не знам нейното, но моето ТОЧНО ТАКА прави, придружено от адски писъци, такива които дори в болницата като бяхме и като й слагаха системата аз не чух.  Не знам дали е терорист но определено, в тези точно моменти, които са почти винаги когато нещо не става така както тя го иска, ми прилича на обладана  Демонът никога не излиза сам или с молби и обясняване - тя изобщо не чува и не вижда изпадне ли в тези истерии, по някога си отива ако изкарам от чантата вафла или сок, но понякога дори тогава си стои в детето ми. Глог - валериан и мента са доста слабички да ви кажа - на мен изобщо не ми помагат. Не искам да се дрогирам, искам само да успея да запазя разсъдака си докато този период отмине ... ако изобщо отминава някога

Тръшканията, които описвате и това, за което Сикса ви говори са две различни неща. Понеже си имам едно такова като на Сикса в къщи, та знам много добре за какво става дума.  Ивана беше точно такова дете терористче, дори на мен не ми беше минало през акъла да го определя така, докато свекър ми не го изкоментира като си бяхме в България, че е такава. Не става дума просто за отрицателни черти, не става дума за тръшкащо се дете, просто не знам как да ви го опиша, който не го е видял, не знае за какво говорим. Майка ми един път попадна тук, когато се случи и помисли, че нещо не е добре детето и се притесни.Разберете, в момент на подобен пристъп това дете изглежда все едно нещо не е добре психически. Гледа през теб с един такъв празен поглед и ревът стига до истерия, която не спира  дълго време. И не го прави понеже има проблем, прави го точно от лошотия. Ние вече ги овладяхме, останаха обикновените тръшкания, за които си говорим тук, които ме притесняват до толкова, че ми късат нервите, но те са различни.
Въпреки всичко това, аз вярвам че И от родителя зависи да овладее тези неща или поне да се омекотят с времето. Просто на такива като нас със Сикса ще ни е много по трудно, но евентуално нямам начин да не стане.

А за другите хора отстрани това не изглежда така.  Ивана е от най-добрите деца в градината, проблеми с нея почти не сме имали извън къщи, само я хвалят там. Докато сестра и, която тук е много по-лесна, все си беше наказана, хапеше децата ( няколко месеца ми трябваха докато напълно се отучи), биеше се., дори учителките не вярваха, като кажех, че Андреа е добрата, а Ивана по-непослушната. Та едно е децата как се държат с чужди хора, асъвсем друго е в къщи, когат останат само с нас.

Моля те да ми кажеш на каква долу-горе възраст се уталожиха малко от малко нещата ?

Моля те да ми кажеш на каква долу-горе възраст се уталожиха малко от малко нещата ?

Ами малко по малко започна да намалява няколко месеца след като мина 3 годинки. Пак не е лесна, ама вече не е като преди.